Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ФРАНЦИЯ ПРОДЪЛЖАВА СЪС СПАСИТЕЛНИТЕ МЕРКИ

Президентът на Франция Никола Саркози заяви, че страната му ще създаде инвестиционен фонд, който да подкрепи в национални компании, отслабили позициите си заради краха на световните капиталови пазара. Според цитираното от агенция Блумбърг, той обяснил, че фондът ще се стреми да реализира печалба чрез временното придобиване на дялове в заплашените от враждебни придобивания предприятия.
Правителството ще подпомага финансово всяка стратегическа компания - дори малките или средните, ако има нужда от увеличение на капиталовата им база, заяви на кръгла маса в четвъртък (23 октомври) Саркози.
По информация на френския телевизионен канал TF1 фондът ще разполага с ресурс на стойност 100 млрд. евро. Той ще бъде набран от пазара и ще бъде управляван от държавно финансираната банка Кес де Депо е Консигнасион (Caisse des Depots Consignations), която към началото на януари 2008 г. притежава активи в размер на 405.5 млрд. евро, включително и дялове в половината от компаниите, включени във френския борсов индекс CAC 40. В официално съобщение на кредитната институция, която миналия месец инвестира 2 млрд. евро в базираната в Брюксел и Париж Дексиа (Dexia SA), пише, че банката е готова да се справи с новата си мисия - да подкрепя икономическата политика на страната.
Коментарите на Блумбърг са, че решението на Саркози е желание да покаже пред останалите ръководители на страни от ЕС, че може да действа и сам. По-рано тази седмица предложението му пред Европейския парламент всяка държава членка да създаде подобен фонд срещна доста хладно отношение. Германия например открито отхвърли идеята на Саркози. Мерките за противодействие на евентуалното враждебно придобиване на местни компании от чуждестранни инвестиционни хищници трябва да са в пълно съответствие с правилата на вътрешния пазар - заяви говорителят на Райхстага Улрих Вилхелм. - Не смятаме, че на Германия са й нужни допълнителни протекции.
Впрочем идеята фондът на Саркози среща отпор и вътре във Франция. Връщаме се към модела от шейсетте години на миналия век на държавно вмешателство в икономиката - коментира в Париж Филип Уедър, който е икономист в компанията за управление на активи Натиксис Асет Мениджмънт (Natixis Asset Management). -Това поставя компаниите в зависимо положение, а не е сигурно дали ще им помогне да излязат от трудната ситуация. Стратегически пазарни играчи? Наистина нямам представа кои са те. Всъщност всичко това е толкова неясно.
По думите му, другият проблем е, че значително ще нарасне дългът на Франция. Впрочем по изчисления на правителството държавните задължения през 2009 г. ще нараснат до около 66% от брутния вътрешен продукт, при положение че през тази година са около 65.3 процента.
Тази седмица стана ясно, че правителството на Саркози няма да събира данък върху инвестициите до началото на 2010 г. и така иска да помогне на местните компании да преодолеят забавянето на икономическия растеж на страната. Друга идея на властите е държавната презастрахователна компания CCR да покрива рисковете по кредити и други задължения на френски фирми, които частните застрахователи не искат да поемат.
Миналата седмица Франция обяви, че ще задели 40 млрд. евро, които ще използва за закупуване на дялове в кредитни институции, които имат нужда от увеличение на капитала. Други 320 млрд. евро пък са предвидени като държавна гаранция за междубанковите заеми.
Впрочем още в понеделник (20 октомври) френският финансов министър Кристин Лагард обяви, че шестте най-големите банки в страната са заявили желанието си да се възползват от правителствения спасителен план и до края на годината ще получат общо 10.5 млрд. евро. Това са БНП Париба (BNP Paribas), Сосиете Женерал (Societe Generale SA), Креди Агрикол (Credit Agricole SA), Креди Мючуъл (Credit Mutuel), Кас д'Епарнь (Caisse d'Epargne) и Банк Попюлер (Banque Populaire). Държавата ще запише подчинен срочен дълг в кредитните институции, т.е. няма да има право на глас в общото събрание на акционерите им. В замяна кредиторите имат задължението да поддържат кредитирането за компании и домакинства.
По информация на Bloomberg Креди Агрикол ще продаде дългови ценни книжа на стойност 3 млрд. евро, БНП Париба - за 2.55 млрд. евро, а Сосиете Женерал - за 1.7 млрд. евро. Увеличението на капитала на Кес д'Епарнь и на Банк Попюлер ще е 1.1 млрд. евро и 950 млрд. евро. Креди Мючуъл пък ще прехвърли на правителството дълг на стойност 1.2 млрд. евро.
Държавата не прави подарък на банките - заяви Лагард. - Кредиторите ще заплатят за ресурса цена, формирана на пазарен принцип, което ще е съществен приход за хазната.
Веднага след като френското правителство оповести, че ще инвестира 10.5 млрд. евро в национални банки, цената за застраховане на дълговите ценни книжа на кредиторите падна. Премията за БНП Париба спадна със 7 базисни точки до 50 пункта, тази на Сосиете Женрал намаля с 10 до 75 пункта, а на Креди Агрикол бе свалена с 6 базисни точки до 63 пункта.

Facebook logo
Бъдете с нас и във