Банкеръ Daily

Финансов дневник

Франция е новият двигател на европейския растеж

След продължили с години безуспешни опити да се изравни по икономически постижения с европейския мотор Германия, Франция най-накрая има повод да се похвали. Второто по големина европейско стопанство изпреварва по-могъщия си съсед и еврозоната като цяло в мерките по преодоляване на ударите от търговските войни и от забавянето на световния растеж. Част от успехите се дължат на навременно осъществените намаления на данъците и на по-слабата зависимост от износа. Като цяло обаче те са първите плодове от реформите на президента Еманюел Макрон, целящи да посеят семената на дългосрочния растеж, показват данните от националните статистически служби и от обзорите на агенция "Блумбърг".

Икономическият растеж на Франция през 2018-а бе в размер на 1.7% срещу 1.5% за Германия и 1.9% за еврозоната. Прогнозите за тази година са за 1.3% увеличение на френския БВП срещу 0.5% ръст за Германия и 1.1% за еврозоната. Очакванията за 2020-а са: 1.2% икономически растеж на Франция, 0.7% - на Германия и 1% на еврозоната. За 2021-а предвижданията са, както следва: 1.4% повишение на френския БВП, 1.2% - на германския и 1.3% на еврозоната.

Доказателства, че става въпрос по-скоро за реален успех, а не за късмет, могат да се открият в солидните бизнес инвестиции, последвали редукцията на корпоративните данъци, и в увеличението на заетостта след промените на трудовото законодателство. Скоростта на откриване на нови работни места е толкова висока, че главният икономист на "Банк дьо Франс" - Оливие Гарние, я определя като "забележителна". А икономистът от банка "Беренберг" - Флориан Хенсе, посочва, че "от гледна точка на икономическите политики, всички палци са вдигнати за Франция". Той допълва, че "дали става въпрос за Германия от първото десетилетие на новия век или за Франция днес, пазарът на труда на практика е ключът към всички пластове на икономиката".

Възходът на френското стопанство точно когато германското клони към техническа рецесия, вероятно ще има по-голямо политическо отражение върху Европа, защото ще даде на Макрон политически капитал да продължи да изпълнява дневния си ред. Той обхваща по-активна индустриална политика и изграждане на европейски шампиони, които да съперничат на щатските и на китайските, както и по-справедливо разпределение на ресурсите между страните членки на общността. Всъщност, френският лидер вече постигна известни успехи със споразумението за бюджет на еврозоната, макар и по-скромен от първоначалните му амбиции. Увереността в собствените сили обаче е толкова висока в Париж, че официални представители от френска страна вече не се смущават да поучават Германия за националната й фискална политика.

Франция привлича все по-голям дял от чуждестранните инвестиции, а установилите се вече в страната компании продължават да харчат, защото са по-сабо зависими от подема и спада на световния търговски обмен от германските си конкуренти. По данни, събрани от експерти на "Блумбърг", през 2018-а французите са привлекли над 1000 чуждестранни проекти, благодарение на които са разкрити нови работни места и дейности.  

Анализатори на френския застраховател AXA смятат, че прекалено щедрата парична политика на Европейската централна банка също има принос за сравнителната сила на френските инвестиции, които се финансират основно от заеми за разлика от германските. А стратегията "ниски лихви за продължителен период от време" също ще се отплати в дългосрочен план.

Все пак, въпреки по-светлия икономически период на Франция, страната все още не може да се изравни по мощ с Германия. Огромният и скъп държавен сектор е спирачка за френското възраждане - правителствените разходи са в размер на 56% от БВП на страната срещу 45% на Берлин. В резултат, френският публичен дълг гравитира към 100% от БВП. А безработицата, макар и вървяща надолу, все още е над два пъти по-висока от германската.

Париж акцентира върху качеството на работните места като доказателство, че реформите работят. Делът на наетите на постоянен трудов договор нараства откакто Макрон промени законите, които възпираха френските работодатели да назначават нови служители. Правителството изтъква и по-благоприятната среда за бизнес след като бе понижен размера на данък богатство, а корпоративните налози тръгнаха надолу. Инвестициите растат, а броят на новооткритите фирми е скочил до рекордно високи равнища след избора на Макрон.

Промените продължават. В началото на месеца те засегнаха помощите за безработни (бел. ред. - включително те да са работили поне 130 дни през последните 24 месеца, за да имат право на компенсации, както и намаление на размера на помощите след седмия месец без работа). Целта е да се насърчат французите да попълват свободните работни места, а работодателите - да предлагат по-добри трудови договори. Предстои и преработване на пенсионната система, което би трябвало да осигури по-голяма мобилност на работещите. Освен това Париж обмисля по-нататъшно намаление на данъците на компаниите, които произвеждат продукцията си във Франция и промени в стратегически сектори, в които инвестира държавата.

Или, както обобщава френският финансов министър Брюно Льо Мер: "Нищо не може да ни попречи да трансформираме държавата...Еманюел Макрон беше избран заради това".

Facebook logo
Бъдете с нас и във