Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Фокусникът "Дойче Банк"

На 30 и 31 януари германският банков лидер "Дойче Банк" договори извън съда поредните глоби в общ размер на 629 млн. щ. долара, с които ще плати за "недоглеждане" и за неправомерните си действия. От тях 425 млн. долара ще получи нюйоркският финансов регулатор - NY Department of Financial Services (DFS), а 163 млн. паунда (или 204 щ. долара) ще отидат в касата на английския му "колега" - Financial Conduct Authority. И двете наказания са за "пропуски" на германските банкери да проконтролират износа на около 10 млрд. щ. долара от Русия към други държави, осъществен от богати руснаци с помощта на офисите на "Дойче Банк" в Москва, в Лондон и в Ню Йорк.

Това е станало чрез т нар. "огледални сделки", при които клиентите са купували акции на първокласни руски компании за рубли чрез московския офис на германците и са продавали същите книжа в Лондон срещу щатски долари. Някои от продавачите, които са били регистрирани в Кипър и на Британските Вирджински острови, са получили американски долари от нюйоркския офис на германския кредитор. Транзакциите са на ръба на закона - не са забранени, но трябва да се извършват под строг контрол, за да не се допусне пране на пари. Тази търговска схема е действала от 2011-а до началото на 2015-а и в този период са били осъществени почти 6 хил. чифта огледални сделки, твърди английският финансов регулатор. "Дойче Банк" е пропуснала множество възможности да установи, да разследва и да спре операциите, посочва нюйоркският DFS. Американците обявиха на 30 януари, че са идентифицирали близък роднина на надзорник на германския кредитор в Москва, който е получил подкупи в размер на 250 хил. долара, за да повлияе за одобрението на сделките.

Първите червени флагове са били вдигнати още през 2011-а, когато търговска операция с един от контрагентите на германците по схемата не е могла да приключи, защото лицензът му за дейност е бил отнет от руските контролни органи. По-късно, през 2014-а, "Банк России" е поискала сведения от германския кредитор за сделките на някои от руските му клиенти, след което е започнала разследване на транзакциите от 2011-а до началото на 2015-а. 

Вътрешно разследване на "Дойче Банк" е констатирало операции за 6 млрд. щ. долара, отговарящи на "огледалната" схема, и сделки за още 4 млрд. долара, в които банката е участвала само в едната фаза.

До извънсъдебните споразумения по московския казус се стигна по-бързо, отколкото предполагаха анализаторите, а глобата на FCA е с 30% по-ниска от стандартната, тъй като "Дойче Банк" започна да сътрудничи на разследването още от най-ранния му етап. А това премахва поредния източник на несигурност, който натиска надолу цените на банковите акции. Още повече че банковото ръководство твърди, че глобите са покрити изцяло от заделените провизии. Тепърва обаче предстои разнищването на счетоводната гимнастика, "премахнала" загуба за 367 млн. евро от годишния баланс на италианската "Монте дей Паски ди Сиена".

В края на злополучната 2008-а повечето големи банки все още се намираха в прегръдката на световната финансова криза. "Лиймън брадърс" фалира. "Мерил Линч" бе продадена на "Бенк ъф Америка". А в "Ситигруп" и в доста нейни конкуренти от бранша бяха инжектирани милиарди долари, за да оцелеят.

На фона на бедствието единствено "Дойче Банк" изглеждаше в добра форма. В следобедните часове на 1 декември 2008-а група експерти на германския банков лидер се били събрали в лондонския офис на инвестиционното й поделение, за да решават проблемите на изпаднал в беда клиент. Това била италианската "Монте дей Паски ди Сиена", която в разгара на кризата загубила 367 млн. евро от една-единствена инвестиция. Новината била изключително лоша, защото, според изискванията на италианските закони, загубата трябвало да бъде отразена в банковия отчет в края на годината и да бъде обявена публично. А авторитарният кредитор в никакъв случай не искал инвеститорите да разберат за провала му. Защото последствията биха били катастрофални - панически тегления на спестявания, национализация и даже закриване на институцията.

"Спасението" дошло под формата на финансов фокус на търговска операция в две части. Първата половина от сделката била 100% печеливш залог с "Дойче Банк", средствата от който (на стойност 364.1 млн. евро) да компенсират загубата от 2008 година. Но тъй като и германските банкери (както и всичките им колеги по света) не дават нищо даром, втората част била изцяло губеща за италианците. Плюсът бил, че първата транзакция била с незабавен ефект и се осчетоводявала веднага. Докато втората щяла "да се отиграва" с години. Като добавка (според документите, до които се добрали журналисти от "Блумбърг бизнесуийк") "Дойче  Банк" получила и комисиони за около 60 млн. евро. 

Автор на счетоводната гимнастика бил 40-годишният по онова време Микеле Фейсола - шеф на отдела, създаващ и продаващ финансови инструменти за следене на лихвените проценти. Сделката трябвало да бъде одобрена от комисията за оценка на световния пазарен риск на "Дойче Банк". Тя анализирала транзакциите от правна, регулаторна и етична гледна точка. Или, казано по друг начин, дали е съобразена със закона и с по-общата рамка на регулаторните наредби и стандарти на сектора и дали с осъществяването й кредиторът действа като надежден член на световната финансова система. 

Според показанията на очевидци поне един член на комисията бил очарован от сделката. Това бил Джеръми Бейли - председател на отдела за световни банкови операции. Той определил сделката като "фантастична". Извън конферентната зала обаче Уилям Брьоксмит - управителен директор и специалист по оптимизация на риска, споделил голямото си безпокойство от предложената печелившо-губеща конструкция, която окачествил като безотговорна. Той дори предупредил, че застрашава репутацията на създателите си. Въпреки всичко, след почти 90-минутни обсъждания, "изобретението" на Фейсола получило зелен светофар. Което дало основание за избухването на скандал и той вече е обект на криминално разследване в Милано. Италианският съд обвинява "Дойче Банк" и петима бивши изпълнителни директори, включително и Фейсола, в заговор с мениджмънта на "Монте Паски" за подправяне на сметките й през 2008-а. 

За беда моментът, в който се изравя "погребаният" финансов фокус, едва ли би могъл да е по-лош. "Дойче Банк" е най-големият германски кредитор и една от най-важните банки в Европа, а "Монте Паски" - третата по размер на активите италианска банка, е на прага на национализацията.

В началото на 2017-а "Дойче Банк" се съгласи да плати 7.2 млрд. щ. долара, за да уреди извън съда проверката на щатските власти на бизнеса й с високорискови ипотечни инструменти и си призна, че е подвела инвеститорите. В предишните две-три години германците вече платиха над 9 млрд. долара за глоби и споразумения, свързани с обвинения за данъчни измами, за нарушаване на санкциите срещу Иран, Либия, Сирия, Мианмар и Судан, за манипулиране на пазара за междубанковите лихви LIBOR и за други нарушения на законите и правилата. Международни анализатори разтръбиха, че "Дойче Банк" е най-рисковата и най-зле капитализирана системна банка.

И новият й главен изпълнителен директор Джон Краян се зае да разчисти кашите на предшествениците си.

Всъщност сделката с "Монте Паски" е просто един пример до каква степен германците са били запленени от финансовите деривативи и от спорните счетоводни практики и не са се въздържали да заобикалят контролните рамки, довели на практика и до кризата от 2008-а. Задължително е да припомним, че загубата на италианския кредитор в размер на 367 млн. евро е резултат от друга сделка с германския банков лидер - от май 2002-а. Конкретно за нея двете институции създават дружеството със специално предназначение "Санторини инвестмънтс", в което след поредица преструктурирания единствен акционер остава "Монте Паски" - точно когато финансовият пейзаж става враждебен. И когато избухва кризата през 2008-а, италианците поемат всички загуби от неуспешните транзакции и те набъбват от 180 млн. евро в началото на октомври същата година до над 300 млн. евро през следващите седмици. За действията на  въпросното дружество сигнализира анонимен доносник - той уведомява и италианските власти, и Федералния резерв, а те започнали да правят паралелни проверки през 2011-а.

През януари 2013-а скандалът "Санторини" избухва публично в Италия след репортаж на "Блумбърг нюз", че изпълнителни директори на "Монте Паски" са използвали сделката, за да укрият неправомерно загуби. В резултат започва криминално разследване. А цените на банковите акции потъват рязко и през февруари 2013-а държавата инжектира в кредитора 4.07 млрд. евро, за да го спаси от фалит. 

Злополуките не се изчерпват дотам. Месец по-късно, на 6 март, под прозореца на офиса му на четвъртия етаж е открит мъртъв Давид Роси - шеф на  комуникациите на "Монте Паски". А на 26 януари 2014-а в дома му в Лондон е намерен обесен Брьоксмит. Ден по-късно германският банков регулатор BaFin започва независим одит по случая, който приключва през февруари 2016-а, без да публикува констатациите си, мотивирайки се със започналите промени в "Дойче Банк" и планираните по-нататъшни мерки на новото й ръководство.

На 1 октомври 2016-а съдът в Милано даде ход на криминалното дело по случая "Санторини", започнало през декември с уводни изслушвания. Очаква се то да продължи през цялата 2017-а.

Междувременно съмненията около финансовото здраве на "Дойче Банк" започнаха да се разсейват, но цените на акциите й все още са с около 80% по-ниски в сравнение с върховите им стойности от 2007-а. "Монте Паски" пък е на ръба на национализация, която ще е най-голямата държавна намеса във финансовия пазар от 30-те години на миналия век. А "магьосникът" Фейсола отново е в бизнеса. След като напусна "Дойче Банк", той основа инвестиционната компания F. A. B. Partners, която регистрира в Джърси. Сред клиентите му е правителството на Катар, което е и най-големият акционер (с около 10% дял) в "Дойче Банк". 

Очевидно, гръцката трагедия, започнала след финансовите гимнастики на "Голдмън Сакс" и компания през 2002-а, се повтаря на италианска земя, макар и не в такива мащабни измерения (да се надяваме).    

Facebook logo
Бъдете с нас и във