Банкеръ Daily

Финансов дневник

Fitch „гласува” за Бойко

Валутният борд крепи главите ни над водата, а не разхвърлянето на пари от джипката

Веждите са вдигнати доста над рейтинга ни.

В средата на февруари Международната рейтингова агенция Fitch Ratings повиши перспективата по дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута от стабилна на положителна. Рейтингът ‘BBB’ бе потвърден.

Съобщението за трите B-та на Fitch предизвика живо включване по фейсбук на премиера Борисов, който „в ефир“ обсъди с финансовия министър Ананиев новината. Това стана сред природата, както когато двамата обсъждаха доклада на Moody’s за България. Само че вместо пънове в гората, този път фон на разговора беше зелена ливада.

След като се самопохвали, Борисов очаквано акцентира върху формулировката на агенцията за „несигурният резултат от изборите“, като според тълкуванието му това означава, че не бива да има политическа промяна, защото това крие рискове.

Борисов не знам с какво се хвали, като по време на НДСВ кредитният рейтинг на България се повиши 17 пъти, а сега се повишава само перспективата. Бих му казал,

”Посмали Манго”, ”Посмали малко”

 Това заяви икономистът Владимир Каролев.

Основните показатели обаче, които всички кредитни агенции разглеждат, са свързани с ръста на икономиката. В изследването нас ни сравняват с по-слабо развитите страни. Друг важен показател е финансовото състояние на държавата. Финансовото състояние на държавата е добро, но това е благодарение на валутния борд, Борисов няма никаква заслуга. Напротив ГЕРБ не правят големи пакости, защото валутният борд им пречи.

Напоследък България е обект на позитивни оценки

 от отделни международни кредитни рейтингови организации. На 9 октомври 2020 г. Moody’s повиши дългосрочния рейтинг на България на Ваа1 , на 27 ноември 2020 г. Standard & Poor’s Global потвърди дългосрочния рейтинг (със стабилна перспектива) ВВВ. Тези оценки дадоха повод и основание на висшето държавно ръководство да изтъква ефективността на макроикономическото управление и да пропагандира последователно позитивното социално-икономическо развитие на страната, коментира проф. Гарабед Минасян от БАН.

България влиза в полезрението на световните кредитни агенции през втората половина на 90-те години на миналия век. Спад в оценките има между 2014 и 2017 г., благодарение най-вече на скандалния фалит на КТБ.

През 2018 г. и по-нататък се забелязва процес на бавно и мъчително възстановяване на кредитната оценка, но дори и към края на 2020 година. България е под достигнатия рейтинг при приемането й в ЕС.  Това е индикатор, над който текущото макроикономическо управление е редно да се замисли.

Темповете на ръст на БВП в Румъния превишават систематично и чувствително същия показател в България (по данни на  Eurostat БВП в България през 2019 г. е с 25,4% по-висок от този през 2010 г., докато същият прираст за Румъния е 40,7%), показват данни на Икономическия институт на БАН. Румъния провежда активна фискална политика за стимулиране на икономическия си растеж, за разлика от ситуацията в България.  

Когато стремежът за осигуряване на по-висок растеж доминира  дълговите проблеми минават на по-заден план, поради което кредитният рейтинг на Румъния изостава. В дългосрочен план обаче равнището на БВП предопределя стабилността и инвестиционната привлекателност на страната, поради което и изборът на провеждането на активна икономическа политика е препоръчителен.

Доказателство, че „държавата ни е на автоматичен режим”

е и коментарът на финансовото министерство от края на август миналата година по повод пореден долад на Fitch, който не променя рейтинга и перспективата на България. В свенливото съобщение на финансовото ведомство тогава се казва:

Рейтингът на България е подкрепен от силните външни и фискални баланси, както и от благонадеждната рамка на политиката, подкрепена от членството в Европейския съюз и дългогодишното функциониране на валутния борд.

Безспорно с последния си доклад от февруари т.г. „Fitch” удари едно рамо на властта и се реваншира за негативния си доклад миналата пролет. Тогава международната рейтингова агенция Fitch Ratings ревизира перспективата пред дългосрочния кредитен рейтинг в чуждестранна и местна валута за България от „положителна“ на „стабилна“. И пак тогава рейтинговата агенция ревизира в посока надолу прогнозата си за растежа на БВП на България за 2020 г., от 3,2 % на минус 5,1 %, отразявайки влиянието на пандемията с Covid-19 върху икономическата активност в страната.

Fitch смятаха, че бюджетните резултати на България може да се влошат рязко през 2020 г., предвид очакваното икономическо свиване и продължаващото фискално облекчаване в отговор на пандемията COVID-19.

Удрянето през пръстите от миналата пролет пък беше предупредително за

 

Борисов, който в средата на юни 2010 г. обърна гръб на „Fitch”

Тогава първото правителство на Бойко упълномощи вицепремиера Симеон Дянков да прекрати съществуващите до момента правоотношения между България и Fitch Ratings Ltd. Впрочем, по онова време и други европейски страни бяха настръхнали срещу тази агенция.

Ето какво откри „БАНКЕРЪ” в Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) No 1060/2009 относно агенциите за кредитен рейтинг“ от края на 2010 година.

Когато рейтинговите агенции оценяват финансовата устойчивост на дадена суверенна държава (суверенния риск), както се случи неотдавна с намаляването на кредитния рейтинг на Гърция и на други силно задлъжнели на международните пазари страни от ЕС, възниква не само въпросът доколко действията им съответстват на преследваните от тях цели (предоставяне на подходяща информация на пазара по прозрачен и отговорен начин), но и проблемът, свързан с евентуалния конфликт на интереси между международните частни инвеститори (които използват оценката, за да преценяват рисковете в инвестиционната си дейност) и гражданите/потребителите в страната, понасяща последиците от обявяване на вероятната ѝ неспособност да обслужва държавния си дълг, независимо от факта, че несъстоятелността може да се дължи на некомпетентността и пропуските на политиците.”

Истината е, че „Fitch” много закъсня с оценките си с оглед на задаващия се тогава финансов потоп, който заля Гърция през 2008 година. Тя констатира фактите, вместо да ги прогнозира и да предупреди за опасностите.

Тогава Георги Ангелов от Института за пазарна икономика, призова да прекратим отношенията си с „Fitch”. Нима имаме няколко стотин хиляди лева излишни на година за всяка отделна кредитна агенция, за да ги плащаме за идентични оценки, попита той.

Решението за прекратяване на споразумението беше взето след обстоен анализ и преценка на целесъобразността от поддържане на договорни отношения с множество рейтингови агенции за една и съща услуга, съобщиха тогава от правителствената пресслужба. Така България предпочете топли отношения само с Moody's, Standard&Poor's и JCRA.

Уточнение

Съществува известно объркване при директния превод на български език на английското наименование „Credit Ratings Agency”. Предмет на анализ и оценка на тези организации не е риска при отпускане на производствени кредити от финансово-кредитни институции (търговски банки). Става дума за риска, който инвеститор поема при закупуването на емитирани от отделните емитенти ( в случая държави) търгуеми ценни книжа - най-често това са облигации и техните производни. Прието е, че нито една рейтингувана институция в дадена страна не може да има по-висок рейтинг от този на държавата, в която тя работи.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във