Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ФИНАНСОВИТЕ КОНГЛОМЕРАТИ ЩЕ БЪДАТ ПОСТАВЕНИ ПОД НАДЗОР

Експертите по оценка на риска във финансовите институции ги очакват доста стресиращи времена. Освен да изчисляват сложните параметри на пазарния и операционния риск, занапред те ще трябва да се съобразяват и с капиталовите изисквания за финансовите конгломерати. Въвеждането им ще стане със специален закон, който е разработен от представители на БНБ, на Комисията за финансов надзор и на Министерството на финансите. Неговият проект вече е предоставен за съгласуване на Асоциацията на търговските банки. Новият нормативен документ е подготвен по настояване на ЕС и в изпълнение на директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на министрите от 16 декември 2002 г. За допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и инвестиционните фирми във финансов конгломерат.
За финансов конгломерат ще се смята всеки холдинг, притежаващ банки, застрахователни фирми и инвестиционни посредници, чиито активи са над 40% от общото балансово число на всички дружества, влизащи в него. При това ще е без значение дали компанията майка е финансова институция, или не.
Под дефиницията финансов конгломерат ще попадат и фирмените обединения, чиито финансови дружества - банки, застрахователни и осигурителни компании или инвестиционни посредници, контролират 10 и повече процента от общите активи на съответния финансов пазар.
Директивата въвежда много условия за това, какъв дял трябва да притежава една фирма в капитала на други дружества, за да се смятат те за част от финансов конгломерат. В общи линии обаче тази формулировка ще се отнася до всички компании, в които една фирма е собственик на повече от 20% от акциите или дружествените дялове и 40% от общия размер на активите им са свързани с финансова дейност - кредити, застрахователни и осигурителни полици, лизингови договори, форуърдни операции, депозити, акредитиви... Всъщност БНБ и Комисията за финансов надзор, които ще осъществяват контрола върху финансовите конгломерати, ще имат правото да решават коя фирмена група попада под въпросната дефиниция.
Целта на подготвяния закон е навреме да се установи дали в една корпоративна група няма двойно или по-голямо използване на едни и същи средства за капитал на различните й дружества. На проверка ще подлежи концентрацията на пазарен, кредитен, валутен и всякакъв друг риск, правилното разпределение на капитала в различните дружества от групата, както и трансферите между отделните юридически лица в нея. Оценката доколко общият размер на капитала в конгломерата покрива всички рискове ще се прави по няколко механизъма.
Най-общо казано, когато се установи, че компанията майка емитира дълг, например облигации, и с парите от тях увеличава капитала на дъщерните си дружества, надзорният орган ще може да намалява общия капитал на конгломерата с част или с пълния размер на използваните за тази цел суми. Същото се отнася и за нейни дъщерни дружества, които са акционери в други фирми.
При положение че на някоя от фирмите в конгломерата не й достига капитал, надзорният орган ще преценява дали това застрашава стабилността на цялата група и ще може да задължи останалите й членове да предприемат съответните мерки по увеличаване на своите капитали.
Засега не се предвижда създаването на нова структура, която да извършва надзора над конгломератите. Когато начело на такава група стои банка, отговорността за стабилността на цялата група ще лежи на раменете на управление Банков надзор на БНБ. В случай че компанията майка е застрахователно дружество, контролът ще е в правомощията на Комисията по финансов надзор. Не е ясно обаче чия ще е отговорността, ако сърцето на конгломерата е фирма, занимаваща се с производствена или търговска дейност? Във всеки случай в новия закон ще има текстове, задължаващи всяка фирма да предоставя цялата информация, която й поиска институцията контрольор.
Очевидно е, че след влизането на нормативния документ в сила финансовите дружества ще трябва да се съобразяват при операциите си на пазара не само със собствената си политика, а и с тази на всички останали фирми от своя холдинг. Това ще принуди мениджърите да са много по-внимателни при сключването на сделки. А и управлението на отделните корпоративни групи ще стане далеч по-сложно и ще зависи от точността на анализите на цял куп експерти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във