Банкеръ Daily

Управителят на "БНП Париба Лични Финанси" в България Жозе Салойо пред „БАНКЕРЪ“

Финансовата култура на българите расте

Жозе Салойо е управител на "БНП Париба Пърсънъл Файненс", С.А., клон България. Той има близо 20-годишен опит в областта на потребителското кредитиране, като цялата му кариера е свързана с водещата компания за потребителско кредитиране в Европа BNP Paribas Personal Finance, част от BNP Paribas Group.

Преди да заеме позицията си в България, в продължение на четири години e главен оперативен директор на BNP Paribas Personal Finance за Централна и Източна Европа, отговаряйки за Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, България и Австрия.

Г-н Салойо е завършил престижния парижки университет „Пиер и Мари Кюри“ и е инженер със специалност „Информационни системи“. Владее френски, португалски и английски.

 

Г-н Салойо, как оценявате финансовата и застрахователната култура на българина?

Има много доказателства, че и финансовата и застрахователната култура на българите расте. Първото е в постоянния ръст на търсенето на обединяване на задълженията и на средните суми на кредитите за обединяване, което е разумен начин за оптимизиране на личния бюджет и за пестене на време и пари. През 2015-та делът на заявленията за този продукт, подадени към "БНП Париба Лични Финанси", беше 17.2%, а към края на октомври тази година вече е 27.6 процента. Още по-значителен е ръстът на средната сума на заявленията – от 5 325 лв. през 2015 г. до 10 890 лв. сега.

Втората положителна тенденция е, че все повече хора започнаха да планират разходите си. Ние наблюдаваме нарастване на клиентите, които търсят съвет от нашите консултанти по тези въпроси, четат материалите в корпоративния ни блог.

Що се отнася до застрахователната култура, също отчитаме положителна тенденция. Според колегите ни от застрахователната компания "БНП Париба Кардиф" през последните седем години броят на сключените полици по ипотечни и потребителски кредити, кредитни карти и други видове заеми, е нараснал с 65% от 1 милион лева през 2014-та до 1.8 милиона лева през тази година. Това показва, че българите осъзнават цената на сигурността и не приемат застраховката като допълнителен разход, а като сигурност при непредвидени обстоятелства.

Познават ли обаче хората достатъчно добре застрахователните и спестовните продукти?

Според мен българският потребител е все по-запознат с предлаганите финансови услуги. Ние например отчитаме постоянен ръст на интереса към нашия спестовен продукт с лихва по-висока от средната за пазара, с изцяло онлайн процес, който не изисква посещение на офис и с фокус върху сигурността. Той е и много удобен, тъй като онлайн платформата ни предоставя пълна свобода на клиентите да управляват спестяванията си.

Пандемията доведе и до ръст на новосключените полици, които предлагаме в партньорство с "БНП Париба Кардиф". Хората застраховат кредитите и плащанията си и търсят сигурност в тези трудни дни.

В тези трудни дни, както казахте, промени ли се ситуацията в сектора на потребителското кредитиране?

Ние сме силно зависими от икономическата ситуация. Когато различните бизнеси работят нормално, хората имат работа, стабилни доходи, готови са да потребяват повече, да финансират големи проекти и да търсят кредитиране. Това е и причината нашият анализ „Потребителският кредит на българина“ за периода май-октомври 2021 г., когато нямаше затваряния, да отчете ръст от 9.4% на средния размер на заявките за кредит, подадени към "БНП Париба Лични Финанси".

Като цяло през последните месеци също наблюдаваме повишен апетит за потребление. От една страна, хората спестиха пари от дейности, които бяха ограничени от анти-Ковид мерките, като пътувания в чужбина, семейни ваканции и други. От друга, те използваха спестените пари, за да повишат стандарта си на живот като ремонтираха домовете си, купиха си по-висок клас автомобил или ново обзавеждане.

Заради кризата банковите услуги определено започнаха да се ползват по нов начин...

Пандемията доведе до революционна промяна в начина, по който хората ползват финансови услуги и взаимодействат с банките. Българите реагираха много гъвкаво на новата ситуация и бързо се адаптираха към нея. Започнаха да използват все повече дистанционните ни канали. В периода май-октомври 50.8% от заявленията за кредити са подадени през интернет, а други 21.4% - по телефона. Най-често интернет се използва от 20 годишните, докато българите над 50 години все още предпочитат контакта „лице в лице“.

Най-голямото предизвикателство в тази нова, все по-дигитализирана ситуация, беше да отговорим на търсенето на хората на сигурни и удобни финансови услуги и в същото време да запазим личния подход. Екипите ни свършиха страхотна работа и като лидер в областта на онлайн кредитирането предложихме множество безплатни интернет услуги като плащане на вноски през сайта ни без такса или регистрация, чатбот за самообслужване, безплатното приложение „Дигитална Инфокарта“ или заявяване на безплатно обаждане от наш консултант.

Дисциплинира ли ни пандемията за по-отговорно отношение към парите?

Да, според мен кризата имаше положително въздействие върху финансовата дисциплина на хората. Най-важният урок, на който тя научи българите, е да имат заделени пари за трудни времена. Ако трябва да направите покупка или да финансирате ремонт на дома си, в някои случаи е по-добре да вземете кредит и да не харчите спестяванията си. Това осигурява финансова стабилност, която днес е много важна.

Следващата стъпка към по-добрата финансова дисциплина е да планирате бюджета си и да го управлявате разумно. С други думи – ако искате да сте подготвени за кризисни ситуации, е добре да гледате напред с хоризонт от поне шест месеца и да планирате разходите си – не само регулярните като битовите сметки или вноските по кредитите.

Въпреки ниските лихви мнозина продължават да трупат пари в банките. Забелязвате ли сигнали за търсене и на други алтернативи за спестяване или за засилване на харченето?

Българинът е сравнително консервативен по отношение на парите си и все още вярва, че банковият депозит е сигурно убежище за тях, независимо от ниските лихви. Що се отнася до намеренията за харчене, няма индикатори за значителен ръст. Хората все още са предпазливи заради несигурната ситуация и ръста на инфлацията. Очаквам, че би могла да настъпи промяна през следващите седмици с наближаващите Коледни празници.

Дигитализацията в много браншове се ускори. Разкажете за плановете на вашата компания в това направление.

Ние ще продължим да развиваме нашата дигитална екосистема, инвестирайки много пари и усилия не просто, за да следваме модерния тренд „да бъдеш дигитален“, а с ясната цел да предоставим на клиентите ни още по-добро обслужване и да допринесем за по-добрата среда, които са два от основните ангажименти на групата "БНП Париба".

В този смисъл ще продължим да дигитализираме нашите договори, което е много важен проект за банката. Към момента 65% от договорите се подписват дигитално, което спестява тонове хартия всяка година. Тази опция е достъпна не само в дигиталните ни канали, но и в нашите офиси.

Сигурен съм, че през следващите години процесът на дигитализация на финансовия сектор ще продължи и ще бъдем свидетели на много иновации. Успешните финансови институции ще трябва да предоставят максимално удобни възможности на хората да проверят бързо информацията за кредитите си, депозитите или кредитните си карти, да плащат лесно вноски без да им се налага да посещават банков офис, да получават персонализирани оферти, да заявяват потребителски кредит или да купуват стоки на изплащане по всяко време, от всяко място и през всяко устройство.

Разговора води: Евгений Натов

Facebook logo
Бъдете с нас и във