Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ФИНАНСОВАТА ДИЕТА НИ ПРАВИ ПО-ЖИЗНЕНИ

Г-н Хърсев, нека започнем от една по-обща тема. Каква според вас е ситуацията в българската икономика?
- Това е един въпрос, на който прост отговор няма. Първо, такова нещо като българска икономика не съществува. В смисъл - има представа за национално стопанство, което е съставено от конкретни участници в него, и състоянието на всеки един от тях е различно. Според мен общото за всички или за повечето участници в българското национално стопанство ще е сравнително големият уплах от процеси, които до този момент само косвено ни засягат. Защото за мен явления като поскъпването на кредита, движението на валутите и така нататък, са чисто пазарни явления и имат косвено влияние върху всеки един от нас. Пак повтарям, че за нашите фирми най-страшното е самият страх.
Съществува ли опасност от рецесия в България?
- Не. У нас тя няма откъде да се вземе.
Не може ли рецесията да бъде предизвикана от събитията на пазара в Европа?
- Как така от Европа?
Ами това, което медиите съобщават, е, че в Европа производството намалява ръста си, че фирми фалират, че се увеличава безработицата...
- Така е. Тези, които са неконкурентоспособни, си отиват. Тези, които просперираха в епохата на евтиния кредит, сега ще си платят цената за този евтин кредит. Ние никога не сме достигали до ситуацията на достъпен и евтин кредит, каквато имаше в Европа и в други страни по света. Всички български фирми, както и чуждестранните фирми в България бяха и са на доста сериозна финансова диета. Но заради нея в момента те са по-жизнеспособни. Няма откъде да се вземе рецесия у нас. Може да има известно забавяне на ръста в производството, но и това ще е само от страх. Българските фирми са свикнали да работят в условия на кризи и според мен, след като мине този период на страх, темповете на растеж ще се възстановят много бързо.
Въпросът е колко дълго ще продължи този период на страх?
- Трудно е да се отговори на този въпрос. Все пак става дума за глобални процеси, от които ние нищо не разбираме. Да, имаме някакви идеи какво се случва по света, но не сме участници в икономиките, където тези процеси се пораждат. Така че за тях можем да се информираме само от пресата. Но според мен най-сериозните притеснения вече са притъпени. Предполагам, че от средата на януари ситуацията ще се нормализира поне от гледна точка на условията в България.
Вие бяхте сред участниците в разговора при премиера Сергей Станишев преди две седмици, където група икономисти заедно с представители на БНБ и на правителството обсъдихте мерките, които трябва да се вземат в сегашната ситуация. Какви са те?
- Мерките, които правителството трябва да е готово да предприеме в ситуация на евентуална криза във финансовия сектор, са онези, които виждаме да вземат правителствата в Европа. Някои от тях вече бяха предприети - като например увеличаване на прага на гарантираните депозити. Беше коментирано доколко това е разумно, дали не е опасно, дали не натоварва бюджета. Отговорът е, че в никаква степен не натоварва бюджета, защото не бюджетът плаща сумите за гарантиране на влоговете. Стана дума и за гарантиране на междубанковите депозити...
Според вас, необходимо ли да се дава гаранция за тези депозити?
- Често казано, не мисля, че има финансова необходимост от такава стъпка. Но когато се обсъждат едни кризисни процеси, се налага прекалено много да се говори за психология. Та от психологическа гледна точка подобна гаранция вероятно ще се отрази добре на пазара. Иначе от финансова гледна точка ефектът не е кой знае какъв, защото междубанковите депозити не са свързани с някакъв какъв голям проблем. Първо, те не са кой знае колко големи. Българските банки обменят помежду си свръхкраткосрочни ликвидни средства, и то само за да не обръщат валутните си наличности в левове. Второ, аз, честно казано, не виждам как физически би могло да се даде гаранция за всеки депозит, но една генерална гаранция може да се даде.
А съществува ли правна основа и механизъм за задействането на подобна гаранция?
- Засега няма такова нещо, но нали идеята е да се създаде подобен механизъм и това трябва да стане със закон. С него въпросната гаранция трябва да бъде учредена и да бъде разписан механизъм, по който тя да бъде активирана. Но до момента аз не съм виждал проект на такъв закон. На срещата при премиера имаше и изказвания дали тази гаранция не противоречи на законите за Валутния борд и други съображения от този род, за които обикновено става дума при обсъждането на подобни теми...
Противоречи ли подобна гаранция на Валутния борд, след като в Закона за БНБ съществува механизъм за финансиране на банки с ликвидни затруднения?
- Този механизъм, за който говорите, няма нищо общо с гаранцията върху междубанковите депозити, които са необезпечени. Механизмът за кредитиране от БНБ на банки с ликвидни затруднения е просто измислен механизъм. Той е недействащ, той е мъртъв...
Как така мъртъв?!
- Ами защото в него пише, че БНБ рефинансира банки с ликвидни затруднения само срещу ликвидни и безрискови обезпечения...
За държавни ценни книжа ли говорим?
- А-а-а, не за държавни ценни книжа или поне не за тези на българската държава. В Закона за БНБ се казва какво са безрискови активи: това са активи, които имат рейтинг, не по-малък от определения в закона - АА. А българските държавни ценни книжа имат по-ниска рейтингова оценка и не се вместват в тези критерии. Така че подобно рефинансиране може да бъде обезпечавано с ценни книжа на други държави с по-висок рейтинг, с конвертируема валута, със злато, ако щете. Но ако една банка разполага с такива активи, няма смисъл тя да ги залага в БНБ. Тя може да ги продаде или да ги суапира на свободния пазар и да се рефинансира по този начин. Затова казвам, че текстът в закона, предвиждащ рефинансиране на банки от БНБ, е един мъртъв, формален текст.
Да, но в баланса на БНБ има един депозит на управление Банково от 6 млрд. лв., които са предназначени точно за такива случаи. Защо са заделени тогава тези пари?
- Ами седят си така...
С други думи, тези 6 млрд. лв. не могат да бъдат ползвани при извънредни ситуации?
- Вижте, само малоумник, ако има евро, би ги заложил на БНБ, за да вземе извънреден кредит от нея. Много по-добре е, както казах, да ги суапира срещу левове и да си посрещне плащанията по този начин. Да не говорим, че механизмът, предвиден в закона за БНБ, е инструмент, напълно различен от този, който се използва в Европа. Когато говорим за подкрепа на банки по света, там им се отпускат необезпечени, подчертавам - необезпечени финансирания. И се предполага, че една част от това финансиране ще бъде загубено, защото то отива за покриване на финансови дупки. В САЩ покриват загуби, не си разменят обезпечени заеми. Та те ако имаха обезпечения, нямаше да се стигне до сегашната ситуация там. Ама нямат. Обезпеченията, които имаха, се разпадат. Това е проблемът. Защото, когато там банките са давали кредити, са имали за обезпечение къща, която е струвала 100 единици. И срещу това обезпечение те са давали заеми от 90 единици. Ама сега къщата се обезценила на пазара и струва 40 или 50 единици, макар че си е същата къща. Обезпечението обаче се е сринало. Това е ипотечната криза в САЩ. Разбира се, това е едната страна на проблема. Другата е цялата тази вакханалия, която се разиграваше на Уолстрийт през последните години. Ситуацията е добре обяснена в едно интервю на проф. Джоузеф Стиглиц. Най-общо казано, гигантският проблем е да си мислиш, че от сделки на борсата можеш да получаваш доходност от 30-40%, когато максималната доходност от производството от т.нар. реална икономика е 15 процента. Това е само измама, която не може да трае дълго време.
Сигурно помните, че преди година в българските закони бе предвиден механизъм, по който Фондът за гарантиране на влоговете може да изкупува и оздравява банки с ликвидни проблеми. Според вас разполагаме ли с ресурс за подобни операции?
- Честно казано, аз мисля, че и този механизъм е сравнително недействащ и се нуждае от оптимизация. В момента няма начин, по който правителството да се намеси в подобна операция. А Фондът за гарантиране на влоговете не разполага с необходимите средства за спасяване на големи банки. Такива пари има в бюджета - става дума за онези 30 млрд. лв. по сметки в БНБ, които са резерви на правителството.
Да, обаче има законов механизъм, според който фондът може да изтегли заем от правителството. Това не е ли възможност той да ползва правителствените резерви при необходимост?
- Разгледайте отново внимателно механизма, за който говорите. Аз се опасявам, че няма механизъм, по който правителството да вземе решение да отпусне големи суми на Фонда за гарантиране на влоговете при необходимост. А без такъв механизъм схемата може и да не сработи, тъй като - не забравяйте, че всички онези хора, които стоят в правителството, могат да станат подсъдими, ако решат да прехвърлят бюджетни средства на фонда, за да спасява той банки. Защото веднага може да се намери някой, който да ги упрекне, че с това свое решение хората в правителството са присвоили държавни пари в полза на акционерите и дори на вложителите на дадена банка. Знаете, че в България няма опит по отношение на правилната правна преценка кое е редно и кое не е редно. Затова трябва да има ясно разписан законов механизъм, по който правителството да има право да отпуска на Фонда за гарантиране на влоговете необходимите му пари.
В условията на една финансова криза не е ли именно политикантстването най-опасното нещо?
- Знам ли. Аз от политика не разбирам. Но доколкото политикантстването води до увеличаване на страховете на хората, да, опасно е. Защото и у нас понякога по темата за кризата се говорят абсолютни глупости. По-лошото е, че ги чувам и от мои колеги, за които съм твърдо убеден, че разбират за какво става дума, и въпреки това говорят глупости. И то с цел да насадят страх и да докажат, че управлението на това правителство е пълен провал. А това не е вярно. Сегашното управление не е пълен провал. Е, разбира се, винаги може да се иска много повече от едно управление. Аз също мисля, че някои решения на сегашните управляващи са глупавички. Но не е редно да говорим, че това правителство се е провалило. Изтъква се, че при него има корупция, организирана престъпност и какво ли още не. Все неща, които живеещите в България знаят, че ги е имало много преди това правителство да поеме властта. Да не говорим, че от 1997 г. насам аз лично не съм се сблъсквал с организирана престъпност. А преди се сблъсквах. Така че всички тези проблеми не са се изострили през последните четири години.
Сега обаче тези явления са в центъра на общественото внимание, може би защото Европейският съюз ни подгони за тях. Така ли излиза?
- Европейският съюз трябва да си намери някакво извинение, за да не ни плати онези пари, на които ние имаме право като страна членка.
Защо обаче само към България е това отношение?
- А към кого друг? Всъщност, не. Такова отношение има и към Румъния, и към Унгария, ако щете. Всички второ и трето качество европейци ще бъдат отразяни от хранилката. Това трябва да е ясно. И аз това съм го казал три години преди България да влезе в ЕС, защото още тогава за мен това бе очевидно. Да, ние сме нетен донор (бел.ред. - даваме повече пари, отколкото получаваме) на обединена Европа. И в това няма нищо лошо. Това ни е билетът за вход. Това е таксата, която плащаме, за да имаме достъп да европейския пазар, и тази сделка въпреки всичко е печеливша за нас.
С други думи - може би в един момент, на базата на това, че България е нетен донор на ЕС, позициите ни там ще са по-силни?
- Да, това е безспорно и с времето ще се научим да казваме на ЕС някои истини по един подобаващ, нескандален, но задълбочен и осмислен начин.
Малко се отклонихме от разговора за правителствените мерки. Необходимо ли е да се предприемат някакви специални инициативи за подпомагане на производствения сектор?
- Най-доброто, което може да направи правителството, е да стои далече от всички копчета за стимулиране на икономиката. Хората сами ще се оправят в тази ситуация. Единственото, за което трябва да се внимава, това са банките. Защото майките на прехвалените чуждестранни банки, за които се говореше, че е голям плюс, че преобладават на българския пазар, не се представят добре в собствените си държави. Ама имали висок кредитен рейтинг и други подобни неща. Какво от това? Какво стана с прехвалените рейтингови агенции? Това са едни лъжльовци, които тотално банкрутираха. Аз лично за себе си съм се зарекъл никога повече да не обръщам внимание на т.нар. кредитни рейтинги, защото те са напълно измислени. Погледнете какъв беше рейтингът на Лиймън Брадърс, когато банката фалира - бе в най-високата група А. Някои агенции не се усетиха да го намалят дори когато банката фалира.
В момента опасенията са, че сега при глобалната криза чуждестранните банки, които доминират на нашия финансов сектор, ще се изтеглят. А това не е опасност, която е за подценяване.
Възможно ли е наистина това да стане?
- Да, напълно е възможно. Аз съм виждал няколко държави, където подобно нещо се е случвало. Например Ливан.
Но там имаше война?
- Имаше стандартните за региона граждански размирици. Нищо повече. Но Ливан показа колко е опасно в една държава да доминира чуждестранен капитал и че винаги трябва да има един санитарен минимум на национален капитал в банковия сектор.
И какъв е този минимум според вас?
- Австрийците имаха една теория, че най-малко една трета от банковия сектор трябва да е собственост на национален капитал. В други държави това съотношение е не по-малко от 50 процента. Така или иначе България е много под всякакви подобни минимуми. И според мен това е доста голям риск. Давам за пример Ливан обаче, защото, когато чуждестранните банки масово се изтегляха оттам с парите на ливанските фирми и граждани, тогава ливанците приеха закон, който забраняваше на всяка банка, изтеглила се от страната в този период, да стъпва пряко и косвено на местния пазар.
Но как може една банка да се изтегли от една държава, след като там е капиталът, който е внесла?
- Дори и при нас капиталът е 12 на сто от всички активи. А изтеглянето става по следния начин: централата и банката си стоят в съответната държава, но клоновете й се закриват, кредитирането спира, а всичко, което се събере като депозити, се изнася в централата зад граница.
Но не са ли някаква защита срещу подобни схеми на източване забраните да се предоставят големи и вътрешни кредити над определен размер?
- Няма кредити. Не става въпрос за кредити. Става въпрос за това, че дъщерната банка предоставя на своята майка депозити. Те никога не са се третирали така, както се третират кредитите. Говорим за първична ликвидност.
Е, такива операции не могат ли да се забранят или ограничат от наредбите на БНБ?
- Не, тези наредби не могат да противоречат на европейските банкови директиви. Това никой няма да го допусне.
Искате да кажете, че съществува международен механизъм за своеобразно ограбване на една държава?
- Това не е ограбване.
А какво е тогава?
- Просто съществуват международни механизми за трансфериране на капиталови потоци. И такива неща вече са се случвали в България в периода 1997-2002 година. При нас се набираха спестявания и автоматично се предепозираха в централите на чуждестранните собственици на българските банки.
Говорихте за дискредитираните рейтингови агенции, за рухналата стойност на обезпеченията. Не смятате ли, че цялата тази криза връхлетя световните финансови пазари, защото надзорните регулации позволяваха извършването на свръхрискови сделки. Все пак според новия механизъм за капиталова адекватност Базел II оценките на същите тези рейтингови агенции се приемат при определянето на риска?
- Въпросният Базел II интелектуално фалира. Сега, когато се говори за създаването на нов икономически и финансов ред, това имплицитно означава, че вече съществуващият не работи. А Базел II е част от стария ред. Въведохме го миналата година. С две думи, и той не става. Иначе защо лидерите на големите държави ще призовават за изготвянето на нов финансов ред?
С други думи, излиза че цялата международна система за оценка на риска и за защита на вложителите се е компрометирала кардинално и не струва пет пари?
- Това са две различни неща. Едно е защитата на средните и дребните вложители. Тя действа - в едни страни по-добре, в други по-зле, но действа. Друго е системата за стандартизиране на оценката на риска и за предпазване от него. Той се разделя на проблемите за капиталовата адекватност, за ликвидността, за провизиране... Та този, вторият механизъм, не работи. Базел II е напълно интелектуално фалирал. При него се разчиташе на хипотезата, че банката няма нужда да познава пряко клиента, тя директно ще пазарува рискове, които ще се оценяват от някакво трето лице, което ще им слага печатчета - А, АА или БББ. Скоринг системи, кредитни бюра, други такива неща, които оценяват независимо риска, а банката дава парите. Това за мен е абсолютно несъстоятелно и аз още преди много време съм го казвал. Все пак преподавам банково дело от двадесет години и всеки, който е учил банково дело при мен, знае какво сме си говорили - къде проблемът на Базел I, къде е проблемът на Базел II.
И къде му беше проблемът на Базел I? Според мен там правилата за оценка на риска бяха много по-ясни, отколкото в Базел II. Вярно ли е?
- В Базел I правилата за оценка на риска бяха много по-консервативни. И - да, този стар вече стандарт е много по-адекватен на сегашната ситуация, отколкото нововъведения Базел II. Големият проблем на първия стандарт бе в оценката на дериватите, тъй като тя ставаше на базата на касовия еквивалент, който водеше до подценяване на риска. При Базел II има голямо подценяване на кредитният риск. И това се случи поради прекаленото фаворизиране на рейтинговите агенции и на скоринг системите за оценка на риска. Освен това бе пренебрегнат фактът, че още докато се моделираше Базел II, имаше много финансисти и учени, които предупреждаваха, че методите, които се залагат в Базел II, са твърде несигурни и опасни. Говоря например за Нисим Талеб с нашумялата си книга Черният лебед. Той сега е много известен, но преди му се надсмиваха. Та той говореше, че методиката за измерване на риска, заложена в Базел II, въобще не отчита вероятността да се случат непрогнозирани събития. Вярно е, че дори той не е предвиждал да се случи нещо, което е системно грешно и което стана в световните финанси. Защото на международните пазари не черен лебед лети, а черен слон вършее.
Много ваши колеги твърдят, че Базел II е приет под натиска на големите международни банки, за да се улесни кредитирането, което те отпускат на транснационалните корпорации. Вярно ли е това?
- Така е, Базел II фаворизира операциите на големите международни компании. Факт.
Добре, ако това е така. И ако се съгласим с тезата, че липсата на ефективни регулации в Базел II е допринесла за кризата, не е ли тя плод на международен заговор на транснационалните корпорации?
- Не, не... Можем да говорим, че кризата е следствие на международна заблуда, но не и на международен заговор. Такава заблуда не се поражда за пръв път в световната история.
Искате да кажете, че хората, които са създали Базел II, не са и предполагали, че въвеждането му може да доведе до тези плачевни последици?
- Смятам, че не са предполагали. Напротив, мисли ли са си, че пазарът ще успее предварително да отсее неефeктивните и губещи компании и да фаворизира проспериращите дружества, които са се отъждествявали с глобални, международни и т.н. корпорации. Ама се оказа, че не е вярно. Защо се случи така, не знам. Както вече казах, ние не знаем какво се случва в глобалната икономика, не сме там, където се готви супата, както се казва. Никой от нас не е управлявал такава компания, та да знае как се случва там. И в американското посолство у нас няма такива хора. В посолство на САЩ в друга страна може и да има, ама у нас няма.
Има ли гаранция, че след целия този катаклизъм на международните пазари ще има нов световен финансов ред?
- Има. И тази гаранция е най-вече необходимостта от подобен ред. Винаги в такава ситуация държавите по света са проявявали разум и са се разбирали. Това показва историята. Затова съм убеден, че нов икономически ред ще има. Само че в момента големите държави имат проблем да го съставят. А имат проблем, защото конструирането на подобно нещо далеч не е проста работа, тъй като няма проект на масата. Сега големите държави все още спорят кой, как и в какъв размер трябва да плаща сметката, ако се установи нов финансов ред. Виждате, че дори в ЕС няма разбирателство кой да плаща сметката. При последната среща представителите на държавите от общността не се разбраха да платят общо сметката. Договориха се всеки сам да се спасява. А как ще стане това, когато става дума за мултинационални банки, не ми е много ясно. Но решение, макар и в най-общ план, до края на годината ще има. Сигурен съм например, че създаването на общоевропейски надзорен орган е нещо, което ще се случи.
В контекста на всичко казано дотук не мислите ли, че и международните счетоводни стандарти се нуждаят от ревизия?
- От преосмисляне се нуждае цялата система за набиране и обработка на икономическата информация. Самата институция на одиторите явно не отговаря на очакванията към тях. Защото идеята е, че щом финансовите отчети на една фирма са одитирани, информацията в тях е относително вярна. Ама ако сега влезете в сайта на фалиралата Лиймън Брадърс, ще видите заверените им от одиторски компании баланси и отчети за седемнайсет години назад със всички розови панделки, с които са накичени. А поне от едно три години тези отчети явно не са верни. За какво говорим тогава? Защо забравихме случая с фалиралата енергийна компания Енрон, където се изясни, че ръководството в съгласие с одитора е прикривало загуби и е записвало фиктивни доходи? Допускам, че в случая с фалита на международни банки имаме същия казус. Ами при фалита на британската банка Нордърн рок - къде гледаха одиторите й, че да не видят недостига на провизии по нейните вземания. Мен обаче повече ме вълнува не това, което става на световните пазари, колкото това, което се случва в България. И ме учудва вълната от страх, която залива българите. Та ние преживяхме много по-дълбоки кризи, в сравнение с които сегашната е нищо. Но в момента се надават ужасяващи писъци и вопли, сякаш свършва светът. А в края на 1996 г. и началото на 1997 г. някой да пищеше? А тогава, образно казано, светът за нас наистина свършваше. Някой така да е пищял през 1992 и 1993 година? Не. Независимо че брутният вътрешен продукт се сви с 54 процента. Ние в момента ревеме за чужди проблеми. Нашата икономика не е рецесивна. Тука някои колеги преповтарят глупости, които са прочели на английски език и плашат хората. Вчера един такъв мой познат, просто рецитирайки глупости, които бе прочел на английски език, заяви, че кризата щяла да засегне най-вече малките и средните предприятия. Тотално и абсолютно невярно за ситуацията в България. При нас кризата ще засегне големите, а не малките фирми, защото малките фирми у нас са свикнали да работят в тежки условия - без кредити, без нищо. С мишеморка можете да ги храните и пак ще оцелеят. Въобще не е разумно да се слушат разни анализатори - тъпунгери, които идват един път на три месеца у нас и разправят, че българските компании нямали печалба и били неконкурентоспособни. Разправят подобни щуротии на българските предприемачи и те си умират от смях. Да, те може и да нямат печалби в балансите на фирмите си, ама вижте му колата, къщата, вилата, пенсионния фонд и т.н. и тогава си правете сметка неконкурентоспособен ли е българският бизнес.
Ние не сме страна, в която важат зависимостите, за които пишат скъпите и вероятно много прави за собствените си държави колеги, които излагат тезите си на английски, немски или датски език. И като казах, датски се сетих за един анализ, който четох наскоро. Ще вметна, че банките по принцип са сравнително глупавички институции, които държат да блеснат с някакви много сериозни икономически прозрения. И за целта плащат за изследвания, които се работят от халтураджии и които пишат в тях невероятни глупости. Една такава страшна глупост е докладът на Данске банк, за който ви говоря. В него в един момент се намесва България, правят се сравнения между нас и Румъния. Гледах в доклада едни таблици, където се казва, че ръстът на БВП в България е 4%, а по-нататък виждам графика, където ръстът е 6.17 процента. Авторът, дето е писал текста, не е гледал графиката и заради това прави коренно грешна прогноза. И това е скандално. Същото и с докладите на МВФ, които от години насам не е направил нито една вярна прогноза за България.
Проблемът е доколко всички тези прогнози влияят негативно за присъствието у нас на чуждестранните инвеститори?
- Е, и какво като им влияят. Какво толкова се е случило? Защо инвеститорите влизат у нас и във всяка една държава? Влизат, защото им е изгодно. Защото пазарът тепърва ще се развива. Защото нормата на печалба е много по-голяма, отколкото в собствените им страни. И това не може да бъде променено от прогнозите на някакви мними икономически пророци. А това, че някои чужденци са купили имот по 1500 евро на квадратен метър, а сега ще го продаде на 1000 евро и ще загуби, това няма никакво значение за икономиката. Дори едно намаляване, аз бих казал - едно нормализиране на цените на недвижимостите, ще е от полза за бизнеса. Защото той в момента издържа една келешка рентиерска класа. Спадането на цените на имотите в България е един тотално положителен процес в момента. Да, знам, че ако ме слуша някой собственик на недвижимости, сигурно ще иска да ми разбие главата. Защото за него е много хубаво да вземе 1 милион лв., ама за мене това е много опасно. Тука се навъди една бясно паразитираща класа на лица, продали на дядо си нивата, взели 1- 2 млн. евро и сега са си накупили едни луксозни коли и едни апартаменти в столицата, не можеш да ги стигнеш. Чух наскоро пак някакъв чужденец да се оплаква от мутрите. Тези, дето ги е взел за мутри, са точно тези селяндури - паразити, които са продали на дядо си нивата. Те просто ползват визията на мутрите, но не са истинските мутри. Просто са обикновени паразити и паразитират на гърба на производствения бизнес.

Facebook logo
Бъдете с нас и във