Банкеръ Daily

Финансов дневник

Финансов удар от 220 млрд. евро ще нанесе на Германия отказа от руски газ

Германската икономика ще загуби 220 млрд. евро през следващите две години, ако спре незабавно вноса на енергия от Русия заради войната в Украйна, предупреждават икономически институти, съветващи правителството в Берлин. В съвместна прогноза, публикувана на 13 април, те посочват, че пълно спиране на руските доставки на природен газ ще потопи страната в "дълбока рецесия". 

Икономистите подчертават в своя анализ, че "решението на германците да станат независими от руския внос на суровини вероятно ще остане в сила дори след успокояването на военното и политическо напрежение", "което означава, че част от енергийните доставки и едрите промишлени потребители на енергия ще трябва да се пренастроят към новите условия". 

Оценената на 220 млрд. евро загуба е еквивалентна на 6.5% от годишния БВП на Германия, но е далеч от взетите назаем от Берлин почти 890 млрд. евро през 2020-а и 2021-а, които трябваше да защитят националната икономика от пандемичните поражения. 

Нарастващият брой жертви и съобщенията за масовите убийства в Украйна поставя Германия под засилващ се натиск да се откаже от съпротивата си срещу налагането на ембарго на руския газ - мярка, която е смятана за сериозен удар върху валутните постъпления на Кремъл. Украинската страна игнорира искането на германския президент Франк-Валтер Щайнмайер да посети тази седмица Киев и го разкритикува за предишната му подкрепа за газопровода "Северен поток 2" от Русия до Германия и за ролята му като бивш министър на външните работи за насърчаване на диалога с Москва. 

Германският министър на финансите Кристиян Линднер посочва огромните предизвикателства пред най-голямото европейско стопанство в усилията му да спре да ползва руска енергия колкото е възможно по-бързо и същевременно да постигне планирания климатичен неутралитет до 2045-а. В публикувана на 13 април статия в германския вестник "Ханделсблат" Линднер, който е председател на бизнес-ориентираната Партия на свободните демократи, пише, че "светът няма повече да е такъв какъвто е бил досега". Той подчертава, че са необходими "нови модели за бизнес, нови идеи, нови вериги за доставки и нови търговски отношения" и "че трябва да се намалят едностранчивите зависимости, било за внос на енергия от Русия или на износ за Китай".   

По оценка на базирания в Берлин институт DIW, който е един от авторите на прогнозата, Германия би могла да оцелее без руски газ, който в момента задоволява 40% от предлагането в страната. Чрез комбинация от натрупване на високи газови резерви, засилване на другите енергийни доставки и изпълнение на програми за редуциране на потреблението, Русия може да бъде изключена още през тази зима. Това мнение не среща широка подкрепа в бизнес средите: индустриални лидери като главният изпълнителендиректор на "Дойче банк" - Кристиян Севинг, предупреждават за сурови икономически последствия от замразяването на руските доставки.    

Дори без да има отказ от руски газ и произтичащите от подобен акт загуби, публикуваната на 13 април прогноза за икономическата перспектива на Германия е преоценена на 2.7% растеж през тази и 3.1% през идната година. Предишните предвиждания бяха за увеличение на БВП с 4.8% през 2022-а и с 1.9% през 2023-а. Тазгодишната инфлация ще е средно 6.1% - най-висока за последните 40 години.  

"Шоковите вълни от войната в Украйна пречат на икономическата активност както от страна на предлагането, така и на търсенето", посочва Щефан Коотс - заместник директор на Института за световна икономика в Кил. Той допълва, че "нарастването на цените на жизнено важни енергийни суровини след руската инвазия оказва по-нататъшен възходящ ценови натиск".    

Силно индустриализираното германско стопанство е изправено пред сериозни препятствия след като войната извиси енергийните разходи и разруши продоволствените вериги, в които и без това имаше сериозни, произтичащи от пандемията от коронавируса, пробиви. Инфлацията се изкачи до 7.6% през първия пълен месец от военните действия - най-високата стойност откакто се води статистика след обединението на Германия в началото на 90-е години на миналия век. Особено уязвими са компаниите заради зависимостта на страната от руския газ. Управляващата коалиция реши през миналата седмица да подпомогне с пакет от заеми, кредитни гаранции и капиталови инжекции потърпевшите дружества, най-вече от енергийния сектор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във