Банкеръ Daily

Финансов дневник

Фиксираният курс на лева към еврото се запазва и в "чакалнята на еврозоната"

"Централният курс на български лев към еврото е равен на съществуващия в рамките на валутния борд курс от 1.95583 лева за 1 евро. Съществуващият режим на валутен борд се запазва. Както за целия период от въвеждането на валутния борд досега, безусловното поддържане на фиксирания курс от 1.95583 лева за 1 евро е в правомощията и отговорностите на подуправителя на Българската народна банка (БНБ), ръководещ управление „Емисионно“. Оповестените от Европейската централна банка (ЕЦБ) точки на интервенция около централния курс на лева към еврото са следствие от съществуващите правила на Валутен механизъм II и в случая на България имат чисто формален характер"

Това заяви подуправителят на БНБ и ръководител на управление "Емисионно" Калин Христов в отговор на запитване от "БАНКЕРЪ" по повод поддържането на централния курс лев-евро, както и утвърдения от ЕЦБ диапазон от плюс/минус 15 процента по време на престоя на България в т.нар. чакалня на еврозоната.

Българската народна банка разполага с исторически най-високия за България размер на международните валутни резерви. Механизмът на валутния борд изключва необходимост от допълнителни инструменти в подкрепа на неговото функциониране. Валутният борд по конструкция има вграден механизъм за поддържане на адекватно ниво на покритие на националната валута с международните валутни резерви. Към 15 юли 2020 г. това покритие е 152 процента, става ясно още от отговорите на подуправителя. 

По тази причина според Христов предпазното споразумение за суап на евро с лева с ЕЦБ има чисто сигнален характер, подчертавайки доверието на ЕЦБ към валутния борд в България. Централната банка няма намерение да активира предпазното споразумение с ЕЦБ.

Преди дни стана ясно, че България ще се присъедини към Единния механизъм за преструктуриране като следствие от решение на Европейската централна банка (ЕЦБ) за установяване на тясно сътрудничество с Българската народна банка.

От 1 октомври 2020 г. ЕЦБ ще упражнява пряк надзор върху българските значими институции, а Единният съвет за преструктуриране ще поеме функцията на орган за преструктуриране за тези институции и за всички трансгранични групи. Единният съвет за преструктуриране (ЕСП) ще наблюдава също така процеса по планиране на преструктурирането на по-малките банки, така наречените по-малко значими институции.

Единният механизъм за преструктуриране, състоящ се от ЕСП и националните органи за преструктуриране на държавите – членки от Банковия съюз, защитава финансовата стабилност и данъкоплатците чрез подготвяне на планове за преструктуриране за управление на проблемни банки. Единният съвет за преструктуриране и органите за преструктуриране в България са добре подготвени за плавния преход към новата рамка за преструктуриране.

Банките в България ще внасят също така средства в Единния фонд за преструктуриране, предназначен да финансира преструктурирането, съобщи БНБ.

Основен ангажимент, поет от страната ни, е да направи вноска от националния Фонд за преструктуриране на банки към неговия европейски еквивалент. Пред "Банкеръ" подуправителят Калин Христов уточнява, че: "Предварителната оценка за първоначална вноска на България в Европейския фонд за преструктуриране е в размер 81.0 милиона евро, покриваща дължимите вноски за периода от 2016 г. до 2020 г. включително, както и допълнителна гаранция от българското правителство в размер на 32.5 милиона евро, покриваща бъдещите вноски за следващите три години".

За 2020 г. Управителният съвет на БНБ определи банките да внесат във българския фонд сума в размер на 157.87 млн. лева. Така че от 2015 г. досега  във фонда за преструктуриране на банките вече са натрупани над 704 млн. лева. И излиза, че голяма част от сумата ще остане в България. 

Европейският фонд за преструктуриране на банки обяви на 14 юли, че вече е натрупал 42 милиарда евро. Фондът се попълва чрез вноски от банките, като целта е до 2023 година да се достигне ниво от около 70 милиарда евро. Идеята е тези средства да се използват за преструктуриране на системно значими банки при криза - за да не се налага данъкоплатците да плащат за спасяването на проблемните кредитни институции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във