Банкеръ Daily

Финансов дневник

ФЕД качи лихвите и обеща битка с инфлацията

Федералният резерв повиши основната си лихва с 0.25% - до целевия диапазон 0.25-0.50 процента - и обеща агресивен план за редуциране на кредитните разходи до началото на следващата година след като опасенията от високата инфлация и войната в Украйна засенчиха рисковете от КОВИД-19. Решението бе взето на редовното съвещание на паричния комитет на щатската централна банка на 15 и 16 март с 8 гласа "за", като единствено директорът на банковия клон в Сейнт Луис Джеймс Бълърд гласува против.

Изненадващо, Федералният резерв предвижда да прави лихвени увеличения от по 0.25% на всяко от оставащите шест официални съвещания за тази година, което ще качи целевата лихва по федералните фондове до диапазона 1.75% - 2% до края на 2022-а. До 31 декември 2023-а лихвеното равнище трябва да достигне 2.80% - над стойността от 2.40%, която, според икономисти, би забавила икономиката.  

Охлаждането обаче може вече да е в ход. Американските парични стратези понижиха оценката си за тазгодишния ръст на БВП до 2.8% от прогнозираните 4% през декември 2021-а след като отчетоха и новите рискове пред глобалното стопанство. 

"Нахлуването на Русия в Украйна предизвиква огромни човешки и икономически страдания. Въздействието върху американската икономика е изключително несигурно, но в краткосрочен план инвазията и свързаните с нея събития вероятно ще създадат допълнителен възходящ тласък на инфлацията и ще затруднят стопанската активност", посочва в официалното си изявление след съвещанието Федералният резерв. С което изостави дежурното напоследък директно позоваване на коронавируса като на най-прекия икономически риск, пред който е изправена Америка. И де факто сложи край на пълномащабната битка срещу пандемията като повиши лихвата по федералните фондове и обеща "прогресивното й  увеличение" за овладяване на най-високите инфлационни равнища за последните 40 години. 

Дори при проектираното по-агресивно вдигане на лихвените проценти, Федералният резерв очаква инфлацията да се задържи над целевите 2% годишно, оставайки 4.1% до края на тази година и падайки до 2.3% до 31 декември 2024-а. Безработицата се очертава да се понижи до 3.5% през 2022-а, да се запази на това ниво и през 2023-а и да се повиши слабо до 3.6% през 2024-а. 

В официалното си изявление щатските централни банкери заявяват намерения да започнат да редуцират огромния банков баланс от 8.9 трлн. щ. долара "на следващото съвещание". Покупките на държавни облигации и на гарантирани с ипотеки ценни книжа, които трябваше да осигурят подкрепа на стопанството по време на кризата от КОВИД-19, приключват през този месец и свиването на баланса ще ускори отмяната на тази помощ. 

На пресконференцията след края на срещата на 16 март председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл каза, че "американската икономика е много силна и добре позиционирана да се справи с по-стриктна монетарна политика". Пауъл допълни, че "той и колегите му следят внимателно рисковете от по-нататъшен възходящ натиск върху инфлацията и инфлационната перспектива". И че могат да затегнат и по-бързо паричните условия, ако се наложи. 

Шефът на Федералния резерв сподели с репортерите, че "паричният комитет е абсолютно наясно с нуждата националната икономика да се върне към ценова стабилност" и че е "готов да използва всичките си инструменти, за да постигне тази цел". 

Facebook logo
Бъдете с нас и във