Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Фалитът на КТБ ще удари и застрахователите

Въпреки че политици от правителството “Орешарски”, централни банкери и експерти, радетели на ликвидирането на Корпоративна търговска банка дълго ни убеждаваха, че тя е една бутикова и капсулована институция, чийто срив няма да се отрази на банковия и финансовия сектор, фактите показват обратното. Взривяването на Корпоративна банка съвсем няма да мине без “радиация” за финансовата околна среда в България. Това става ясно от вече морално остарелия “Обзор на небанковия финансов сектор в България” за второто тримесечие на 2014 г., публикуван от Комисията за финансов надзор преди дни. С езика на числата и анализа върху тях надзорниците отдавна са стигнали до извода, че четвъртата по мощ банка в страната не е откъсната от живота на парите в цялост.

Минимум 103 млн. лв. ще са загубите за застрахователни дружества, инвестиционни и пенсионни фондове при обявяване в несъстоятелност на Корпоративна търговска банка и дъщерната й Търговска банка “Виктория”, които са затворени заради липса на ликвидност до 20 и 22 ноември, пише в обзора. Според анализа на регулатора, ако банките не бъдат оздравени, инвестиционните посредници, управляващите дружества и договорните фондове директно ще загубят 42.9 млн. лв., които в момента имат под формата на депозити и разплащателни сметки в КТБ и “Виктория”.

За застрахователния сегмент щетите ще са 41.1 млн. лв., които в момента стоят блокирани в двете затворени банки. Сумите не включват загубите от начислени лихви по депозитите и сметките. Те не включват и нетните загуби от намалените два-три пъти лихвени нива по депозитите, след като контролът над двете институции бе поет от квестори.

Потърпевши косвено ще са и осигурителните дружества, които нямат директно блокирани сметки в банките, но притежават акции и облигации от КТБ, които ще се обезценят значително след поставянето на КТБ под особен надзор.

Осигурителните дружества може да понесат и косвени загуби, които фондовете за допълнително пенсионно осигуряване биха понесли в резултат на инвестициите им в колективни инвестиционни схеми, блокирани в банковата група КТБ. Оцененият общ размер на загубите за осигурителния пазар възлиза на почти 19 млн. лв., изчислява КФН.

Тези оценки трябва да се разглеждат като долна граница на възможните загуби за небанковия финансов сектор, предупреждават от КФН. Взаимосвързаността на участниците във финансовата система, евентуални затруднения във функционирането на участници на небанковия финансов сектор в резултат на обявяване в несъстоятелност на КТБ не могат да бъдат изключени. Разпространяване на проблемите в двете кредитни институции както сред други кредитни институции, така и сред участниците на небанковия финансов сектор ще повиши размера на загубите и ще понижи значително доверието във финансовата система като цяло, посочва регулаторът.

Анализът акцентира и върху това, че проблемите в банковата система са оказали негативно влияние върху капиталовия пазар, който се характеризира с относително низходящо развитие. Всички индекси на БФБ (SOFIX, BGBX40, BGTR30 и BGREIT) отбелязаха сериозно понижение на месечна база съответно от -8.9%, -9.9%, -7.3% и -3.7%, сочат данните на комисията.

В периода 16-20 юни, преди да бъде спряна търговията с акциите на КТБ, те са загубили 9.8 на сто от стойността си. Сходна е била ситуацията и с книжата на други две институции - ПИБ, чиито акции са поевтинели с 8.2%, и на ЦКБ, където спадът е бил с 9.2 процента.

 

Ефекти

Финансовият свят
Опасността, както се вижда, е предимно за институционалните инвеститори, които са избрали банката, за да й доверят част от парите си. За разлика от гражданите обаче в тях работят опитни финансови анализатори и вероятно са оценили рисковете и навреме са ги провизирали. По-рисковият ефект от евентуалния фалит на КТБ обаче се крие на заден плен. Става дума за това, че след пряката загуба за инвеститорите идва втората приливна вълна от неблагополучия, която се казва “лихви”. Индиректно краят на КТБ би вдигнал цената на дълга, което ще се отрази като загуба за портфейлите от държани ДЦК на същите тези инвеститори.

Реалната икономика
Не е ясен общият брой на фирмите със сметки в КТБ, но се знае, че в нея има поне 80 000 заплати, има една дълга верига от хора, които могат да пострадат, ако стане нещо с банката, смята Димитър Манолов от КТ “Подкрепа”.  В началото имаше сценарии за банкова ваканция, т. е. имаше сценарии да бъде срутена цялата държава в изгода на някакъв много малък интерес, добави той.

Facebook logo
Бъдете с нас и във