Банкеръ Weekly

В България

Фалитите намаляват, но задлъжнялостта остава висока

Платежоспособността на фирмите намалява и това може да доведе до проблеми за банките

България е една от малкото страни от Централна и Източна Европа, в която намалява броят на обявените в несъстоятелност компании. Това стана ясно от данните, цитирани  в доклад за региона, изготвен от "Кофас" - една от най-големите компании за кредитно застраховане в Европа. "Общият брой на фирмите, обявени  в несъстоятелност в България за 2017 г., е 311. В проценти това се равнява на 0.08% от всички компании у нас. Тази стойност показва сериозен спад - с 18.4%, в сравнение с предходната 2016-а", коментира Милена Виденова, управител на "Кофас" България. "Ситуацията обаче не е толкова оптимистична. Прогнозите на "Кофас" са тези темпове да намалеят значително в следващите години, а освен това, въпреки този спад, задлъжнялостта остава голяма. Това е сигнал компаниите да обръщат повече внимание на управлението на рисковете", смята Виденова.

Като най-стабилни и платежоспособни у нас се определят секторите на информационните технологии, сигурността, производството на мебели, структурите, предлагащи медицинска и стоматологична помощ.

В черния списък на рисковите индустрии в България са търговията на едро и дребно, строителството на сгради, сделките с недвижими имоти и сухопътният транспорт. Тези сектори изпитват много големи трудности с плащанията, което се дължи на свръхзадлъжнялост и на ниска ликвидност. От съществено значение за трудното положение на тези фирми са лошото управление на рисковете и постоянният натиск за увеличаване на работните заплати, което изправя компаниите пред сериозни трудности в намирането на квалифицирана работна ръка. Така пък се влошава качеството и намалява конкурентността на предлаганите от тях услуги.

Несигурността на пазара у нас и предпазливостта на кредиторите по отношение на фирмите, търсещи финансиране, се увеличава и от още няколко фактора. Единният от тях, както вече бе казано, е прекомерната задлъжнялост на компаниите. Засега този проблем, изглежда, да е под контрол, но в един момент, когато лихвените равнища започнат да се увеличават, той може да придобие взривоопасен характер - както за стабилността на длъжниците, така и на техните кредитори, особено за банките. Този риск се засилва твърде много, като се вземе предвид, че българското право не предлага достатъчно сигурни инструменти за бързо събиране на вземанията.

Изводът, че са налице предпоставки за несигурност, се опира на някои статистически данни, съдържащи се в  доклада на "Кофас". Например средният срок за събиране на дължими вземания от транспортни фирми през 2017-а е бил 61 дни, а през 2018-а той вече нараства до 99 дни. В строителството и металургията през  2017-а той е бил 34 дни, а през 2018-а е нараснал на 96 дни. За търговията с фармацевтични продукти срокът за събиране на дължими вземания се е увеличил от 69 на 72 дни. Всички тези числа говорят за влошаване на платежоспособността и този ефект в един момент може да удари много болезнено кредитните портфейли на банките у нас и да доведе до влошаване на капиталовите им показатели.

Според проучването на "Кофас" във все повече държави в региона на Централна и Източна Европа се забелязва още един проблем - нараства броят на фирмите, обявени в несъстоятелност. През 2017-а в девет страни са отчетени по-голям брой фалити. Това са Хърватска, Естония, Унгария, Литва, Полша, Румъния, Русия, Сърбия и Словения. А намаление на банкрутите има само в пет държави - освен България, това са Чехия, Латвия, Словакия и Украйна. Динамиката в отделните страни също е много висока - показателят  варира  от 27.1% намаление на несъстоятелността в Словакия и спад от 26% в Чехия до леко увеличение от 2.4% в Естония и 2.5% в Румъния, та до ръст от 40.1% в Хърватска.

За 2018-а и 2019 година експертите на "Кофас "прогнозират да продължи да се увеличава броят на фирмите от региона, изпадащи в несъстоятелност, което пък потвърждава края на един икономически цикъл в Централна и Източна Европа. През 2018-а средният брой на фалитите ще се е увеличил с 10.4%, а в повечето държави ще бъде регистрирано нарастване на производствата по несъстоятелност. Очаква се Полша да регистрира ръст от 20.2% на процесите по несъстоятелност и преструктуриране. В Сърбия и Словакия обаче се очаква делата по несъстоятелност да са по-малко.

По-слабият икономически растеж ще бъде фактор, който ще допринесе за увеличаване на процесите по  несъстоятелност в Централна и Източна Европа с 15.5% през 2019-а.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във