Банкеръ Daily

Финансов дневник

Еврозоната реформира спасителния си фонд

Финансовите министри на еврозоната договориха дълго планираната реформа на Европейския механизъм за стабилност, с което направиха още една крачка към консолидирането на архитектурата на общността в условията на дълбоката рецесия, в която я тласна пандемията от COVID-19.

Споразумението бе подписано на проведеното на 30 ноември виртуално съвещание на Еврогрупата, с което бе сложен край на продължаващите от края на миналата година усилия за подсилване на спасителния фонд на еврорегиона, който може да отпуска спешни заеми в размер на общо 500 млрд. евро на страните членки на блока. 

Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) е създаден пред 2011-а като част от пакета от мерки в отговор на световната финансова криза от 2008-а и последвалата дългова криза на еврозоната. Той е междуправителствена институция, учредена съгласно международното публично право чрез пакт, подписан от страните членки на блока на еврото със седалище в Люксембург. Основната задача на ЕМС е да оказва финансова подкрепа на закъсалите държави от еврорегиона при строго определени условия. Помощта е под формата на заеми, предпазни провизии и инструменти за финансиране на рекапитализацията на финансовите институции в страните от общността чрез кредити, както и чрез изкупуване на облигации на първичния и на вторичния пазар.   

Практиката и времето наложиха промени в пакта за учредяването на ЕМС, по които Еврогрупата постигна съгласие още на 4 декември 2019-а. Почти година по-късно те най-накрая са подписани и готови за ратификация от страните членки на еврозоната, което трябва да стане през януари, и след това - от националните парламенти - през 2021-а.  

Реформите дават по-големи правомощия на ЕМС за планиране и приложение на бъдещи спасителни програми и заздравяват предпазния кредитен процес.

Министрите са се договорили за по-ранното включване на ЕМС (през 2022-а вместо през 2024-а) като кредитор от последна инстанция на Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) - паричният пул на еврозоната за реформиране и закриване на колабирали банки. 

Германският финансов министър Олаф Шолц коментира в официалното изявление след виртуалното съвещание, че "актуализирането на ЕМС засилва еврото и целия европейски банков сектор" и че с този акт "еврозоната става дори по-устойчива на атаките на спекулантите".

Промените в пакта за ЕМС ще намалят риска от протакане на претенциите на инвеститорите за по-добра сделка при преструктурирането на задълженията на фалирали кредитори и ще дадат възможност на спасителния фонд да посредничи между тях и държавата. Освен това те ще позволят на ЕМС да кредитира Единния фонд за преструктуриране при закриването на фалирали банки от еврозоната, ако той остане без собствени средства. 

Въпреки че първоначално бе смятан за един от най-малко спорните аспекти от институционалната рамка на еврозоната, актуализацията на ЕМС се натъкна на ред препятствия.

Основното закъснение бе по вина на Италия

Подкрепата й бе под въпрос заради точка от планираните реформи, изискваща правителствата на всичките страни членки на еврозоната да емитират облигации с т. нар. клаузи за колективни действия, предназначени да улеснят инвеститорите в държавен дълг да поемат част от загубите при преструктурирането му. Както е известно, Ботушът е сред най-задлъжнелите стопанства на еврорегиона. А въведената нова клауза позволява да се модифицират условията на правителствените облигации с обикновено мнозинство вместо с кворум, което улеснява преоформянето на задълженията.

Бунтът на скъперниците

Напоследък пък споразумението за по-ранното въвеждане на ЕМС в подкрепа на Единния фонд за преструктуриране се натъкна на съпротивата на пестеливите държави като Нидерландия, Германия и Финландия, които отдавна настояват за значителна редукция на рисковите активи в балансите на банките от Южна Европа като предварително условие за активирането на тази клауза. Дебатът за снижението на риска се усложни допълнително от пандемията от коронавируса, която наложи щедри пакети от парични и фискални стимули, респ. - натрупване на повече дългове.

"Договорът е жизнено важно стъпало по пътя ни към заздравяването на банковия съюз и важно допълнение в подкрепа на възстановяването", заяви пред репортери след срещата Паскал Донахю, който председателстваше съвещанието на финансовите министри на еврозоната.  

Сделката е сигнал, че общността може да продължи да работи по изграждането на по-широка мрежа за сигурност на членуващите в блока стопанства и на финансовите им системи.

Трънливият път до утвърждаването й обаче показва колко сложно ще е за общността да постигне напредък по другите засега зациклии ключови области, най-важната от които е създаването на обща система за гарантиране на депозитите. Тя би стабилизирала финансовата система, защото ще намали риска от банкови фалити, но е блокирана от години заради съществени различия между страните за необходимостта от подялбата на риска. Очакванията са дискусиите по тази схема да се подновят през идната година. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във