Банкеръ Daily

Финансов дневник

Еврозоната навлиза в повторна рецесия

Стопанството на еврозоната вероятно ще се свие отново през първото тримесечие на тази година зарази подновените карантини в резултат на новия пандемичен взрив. Това прогнозират анализатори на множество банки, включително "Джей Пи Моргън Чейз" и "Ю Би Ес груп", които понижават прогнозите си за икономическата перспектива на Стария континент. Като допълнителни утежняващи обстоятелства те посочват разпространението на новия щам на вируса от Великобритания към континентална Европа, закъсненията в производството и поставянето на ваксините и прекъсванията в търговския обмен в резултат на BREXIT. 

Всичко това означава повторение на спада в началото на 2020-а, респективно повторна рецесия, макар и не толкова дълбока, както и нарастващ натиск за фискални и парични стимули върху правителствата и Европейската централна банка, която трябва да проведе първото си за тази година официално съвещание за определяне на монетарната политика през идната седмица.    

Икономисти, анкетирани от агенция "Блумбърг", прогнозират, че БВП на еврозоната ще намалее с около 4% през първите три месеца на 2021-а при песимистичен сценарий за времетраенето на рестрикциите. Предишното им предвиждане беше за 1.3% ръст. Експерти на "Джей Пи Моргън", според които стопанството на еврозоната се е свило с мащабните 9% през последните три месеца на 2020-а, чакват нов спад с 1% в периода януари-март - доста под предишната им прогноза за 2% растеж. Икономисти на "Ю Би Ес" вещаят 0.4% понижение на БВП на еврозоната през първото тримесечие на тази година вместо предишното предвиждане за 2.4% увеличение. "Голдмън Сакс груп" прогнозира слаб икономически спад с множество неизвестни и "рискове, сочещи по-нататъшни редукции". "Ай Ен Джи груп" очаква нулев растеж на еврозоната "в най-добрия случай" в периода януари-март и смятат, че икономиката на общността няма да се върне към предпандемичните си равнища на растеж преди средата на 2023-а. 

Налице са и значителни различия между страните членки на блока на еврото. Германия, например, печели от по-развития си производствен сектор, в който предприятията остават отворени по време на карантината, докато почти всички обекти от сферата на услугите не работят. Което предполага, че страната ще успее да постигне известен растеж през първото тримесечие. 

Мнозинството икономисти прогнозират "летни изненади" и начало на същинско възстановяване през второто тримесечие. То вероятно ще е рязко, поне в началото, след като ограниченията отпаднат и броят на инфектираните намалее успоредно с по-интензивните ваксинации. Не е изключено подемът на търсенето да "деблокира" част от натрупаните спестявания за милиарди евро на домакинствата на еврозоната, което може да предизвика временен инфлационен ръст.

До второто полугодие безпрецедентният фонд за възстановяване на общността и бюджетът за полугодието в размер на 1.8 трлн. евро би следвало да подкрепят растежа, като публичните инвестиции ще са жизнено важни, ако компаниите искат да възстановят пострадалите си от кризата финанси. Икономисти очакват правителствата да продължат да подкрепят възтановяването като преместят акцента от подпомагане на личните доходи към стимулиране на потреблението. Паричните стимули на ЕЦБ пък със сигурност ще останат до края на 2021-а и ще прелеят в 2022-а. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във