Банкеръ Daily

Мирослав Церар, бивш премиер на Словения, пред "Банкеръ":

Еврозоната изисква съгласие между правителството и партиите

Пътят на Словения към еврозоната беше много приобщаващ. Той мина през добро сътрудничество между политическите партии и правителството. В процеса се включиха и гражданското общество, социалните партньори и гражданите. Това заяви пред "Банкеръ" проф. Мирослав Церар от университета в Любляна, бивш премиер (2014-2018 г.) и бивш външен министър на Словения. Той е гост на международната конференция „България в еврозоната – възможности и предизвикателства“.

"Ние бяхме напълно подготвени за приемането ни във валутния клуб през 2007 година. Започнахме с подготовката на планове, стратегии и дейности още през 2004-та, веднага след присъединяването към ЕС. Това беше мултидисциплинарен проект, който се оказа много приобщаващ и прозрачен. Имахме и много интензивна информационна кампания, така че всички бяха добре информирани за всички плюсове и минуси в аванс“, каза Церар.

Според него силната информационна кампания и запознаването на гражданите с рисковете е от особена важност. Не трябва да се пренебрегват и различията между страните -  икономиките и финансово състояние на държавите са различни, но в еврозоната трябва да се съобразяват с еднакви правила. 

Церар се надява в бъдеще да се формира обща политика, която да бъде по полезна за новоприетите страни и за т. нар. страни от периферията, които понякога са в по-лоша позиция. 

Плюсовете и минусите на приемането ни в еврозоната коментира и евродепутатът Цветелина Пенкова. 

„Размяната на лева с еврото не е просто една деноминация на цените. Това на практика е отхвърляне на възможностите, предлагани от националните валути, за провеждане на активна парична политика, но в същото време въвеждането на еврото носи със себе си и предимства, които националните валути не са в състояние да предоставят. Случаят на България винаги е бил малко по-особен. От въвеждането на валутен борд през 1997 г. България не е имала самостоятелна парична политика. Обменният курс се фиксира спрямо еврото и това осигурява 100%  покритие на паричната ни база с резервната валута“, обясни Пенкова.

Според нея един от рисковете е загубата на суверенитет. Впрочем при влизането в ERM2 и Банковия съюз България не губи,а прехвърля част от правомощията си към Европейската централна банка. По този начин се споделя суверенитет в тази сфера.

"Основният въпрос, който се задава най-често, е ще се повишат ли цените и ще има ли инфлация след еврото. Данните в останалите страни-членки категорично сочат, че този риск е управляем. Тук влиза и познатото закръгляне, което обикновено засяга по-евтините стоки, които човек ползва. Дали ще се покачат цените, което е едно от основните опасения на българите, зависи от т.нар. реална конвергенция или догонването на цени и доходи, синхронизирането на действията на бизнеса", отбеляза евродепутът. 

Според д-р Паул Танг, член на Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, еврото има влияние директно върху икономиката.

"Ръстът на търговията на страните членки на еврозоната расте непрекъснато и една от причините е единната валута. Когато се използва единна валута, тогава държавите са по-силни при посрещането на финансови и икономически кризи.“, коментира Танг, който е и председател на данъчната подкомисия в Европейския парламент. 


 

Facebook logo
Бъдете с нас и във