Банкеръ Weekly

Петър Андронов, председател на УС на Асоциацията на банките и главен изпълнителен директор на ОББ, пред "Банкеръ"

Еврото в резервите е предостатъчно даже да оскъпи лева


  • Рисковете за фиксирания курс са свързани с общото състояние на икономиката и финансите на страната

  • Изобщо прекомерното говорене свърши добра работа на чейндж бюрата.

  • Банките полагат сериозни усилия да съкратят разходите си за издръжка.

Г-н Андронов, нека започнем с горещата тема около присъединяването на България към механизма ERM II. Как си обяснявате ескалиращото в последния месец напрежение?

- Темата за парите е на всички. И логично медиите не спират да я разглеждат, а това води и до доста влошена хигиена на дискусията. Всичко познато се преповтори стократно, включително и грешките, и откровените глупости, по студията се извървяха какви ли не експерти и забравени политици, за които медийното внимание е ключово за рециклирането им. От обърканите им тези не забелязвам на хората да им стана по-ясно, със сигурност обаче се притесниха в повече. Наблюдаваме как върви купуването на евро ден по ден и ясно се вижда, че в дните след много „изяви“ по телевизора купуването рязко се увеличава. Когато темата не присъства, покупките спадат рязко. Има съвсем пряка корелация между говореното, респективно плашенето и купуването. Интересно е, че независимо какво се говори, дали нещо притеснително или успокоително, хората реагират с еднакво недоверие и се тревожат. Изобщо прекомерното говорене свърши добра работа на чейндж бюрата.

Темата има експертно-техническа и политическа страна. Първата няма как да я обясниш на всички хора, затова политиците имат трудната задача да поемат отговорността и да вървят уверено напред. Няма сценарий само с плюсове, всеки път има и негативни страни.

Противоречивите постъпки и послания объркват хората. Те започнаха да купуват евро и като реакция на несигурност и страх, и като че ли даже да се убедят, че има достатъчно евра. Да, евро има за всички левове. Зад всеки лев в държавата има евро по фиксирания курс.

Валутният борд е конструиран така, че левовете в обръщение са само толкова, с колкото БНБ е купила евро от държавата, бизнеса и гражданите. И когато ти и върнеш лева, тя ще ти върне еврото по същия този фиксиран курс. БНБ не е печатала и пускала в циркулация левове, непокрити с евро, за да се получи обезценяване. Напротив. През последните 23 години централната банка не само стриктно спазваше правилото за пълна симетрия между левовете в обращение и еврото в резервите, но и активно управляваше последните, инвестираше ги и натрупа доходи по тях, с които увеличи покритието на лева с евро дори в повече отколкото фиксираният курс предполага.

Но хората искат да се уверят в това лично. И някои го правят, виждат в ръцете си евро и се успокояват. Няма нищо лошо, всеки човек прави своя избор. А иначе еврото в резервите е предостатъчно даже да оскъпи лева.

Смятам, че ще мине време, хората ще се убедят, че няма проблем, и ще се успокоят.

Съществуват ли рискове за фиксирания курс лев-евро след промените в Закона за БНБ?

- Рисковете за фиксирания курс са свързани с общото състояние на икономиката и финансите на страната. Ако те са се влошили толкова драматично, тогава теоретично могат да възникнат рискове и за фиксирания курс независимо дали сме си останали във валутния борд или сме влезли във валутния механизъм 2. Последните 23 години показаха, обаче, че фиксираният курс, поддържан по нашия консервативен начин с пълно обезпечение на лева с евро, е много солиден. Минахме през много кризи, но те не го разклатиха. Ключово значение за това, разбира се, има и националният консенсус за поддържане на консервативни публични финанси – нисък държавен дълг, както и нискодефицитни или балансирани бюджети. За да сме спокойни и в бъдеще, независимо дали сме във валутния механизъм или не, трябва да продължим да поддържаме сегашната фискална политика. А иначе, тази тема може да отпадне изцяло само, ако сме се присъединили към еврозоната.

Наскоро БНБ публикува финансовите резултати на банковия сектор за 2019 г. Какъв е вашият прочит на данните? 

- Беше успешна година на фона на характерните предизвикателства към банките от нисколихвената среда, в която живеем. Въпреки 5.5 милиардното нарастване на кредитния портфейл, приходите от лихви останаха почти същите заради топящите се лихвени маржове. И за да постигнат същия финансов резултат сега, банките увеличиха кредитния си бизнес си с около 10%. А кредитирането за граждани даже надмина 16%.

При приходите от такси и комисиони има увеличение само от около 4%, но пак повтарям банките увеличиха бизнеса си с 10%, тоест трудно може да се подкрепи тезата за увеличаващите се такси. Де факто техният обем е на по-ниски нива относително към обема на бизнеса.

Заради добрата икономика през миналата година намаляха разходите на банките за провизии. Те бяха с 60 млн. лв. по-малко от 2018 година.

Банките полагат сериозни усилия да съкратят разходите си за издръжка. Било чрез консолидация, било чрез дигитализация на продажбите. Но по този начин се осигурява  голяма част от печалбата им. През миналата година въпреки растящите разходи за заплати и ИТ услуги, между 6 и 10%, общите административни разходи на сектора останаха непроменени на годишна база.

Капиталовата адекватност остана над 19% и то на най-качествения капитал от първи ред. По този показател България се нарежда в първата шестица на Европейския съюз.

Проблемните кредити намаляха и делът им вече е около 6 процента. Трябва да признаем, че по този показател все още сме част от по-лошата група на страните от ЕС. Но въпреки това делът на лошите кредити спада доста бързо и се приближава до средноевропейското ниво от 3 процента.

2019-а бе също първата година след интеграцията на СИБАНК в ОББ

- Ключовата дума за 2019 г. за ОББ беше растеж. Кредитният портфейл на ОББ, особено в корпоративното и фирменото кредитиране като цяло, надхвърли 3-4 пъти растежа в банковия сектор.

Подобрихме значително качеството на обслужването, модернизирахме над 10 клона в цялата страна, въведохме серия от иновации. 

2019-а беше година, в която ОББ вече работи на пълни обороти  като стабилна, изцяло ориентирана към клиентите банка. Година,  в която кредитните агенции потвърдиха най-високия рейтинг А-, както за банката, така и за всички дъщерни дружества на KBC Group в България, в това число и на ДЗИ – най-големия застраховател и най-печеливш.

Въпреки големите предизвикателства на средата ние, екипът на ОББ можем да се поздравим с изключителен старт на новата, по-голяма, обединена банка.

ЕЦБ откри дебата за лихвената си политика. Кога най-рано може да очакваме "раздвижване"?

- ЕЦБ определя лихвените проценти в еврозоната в зависимост от инфлацията. Преди години бяха избрани както методологията за изчисляването й, така и желаното и равнище от 2%. През последните години обаче инфлацията в еврозоната най-често варира около 1 процент независимо от агресивното монетарно стимулиране с негативни лихвени проценти и покупки на активи. Това изхаби монетарния арсенал на еврозоната и силно ограничава маневреността на ЕЦБ. Един от трудните въпроси бе, как след наливането на такива мащабни финансови ресурси в икономиката, инфлацията остава резистентна и отказва да се повиши. Логично разсъждение е, че вероятно има скрита инфлация в отделни сегменти, които дефиницията или подценява, или представя само частично.

С други думи, правилно ли измерваме инфлацията и дали предишната ни мяра за нея е правилната. Както и дали не се разглеждат погрешно ценовите динамики. Така ли мерят Федералният резерв, Бенк ъф Ингланд, Швейцарската централна банка? Или в структурата им има нещо различно?

Първите индикации за възможното обяснение, което се вижда от ЕЦБ, и аз бих казал в голяма степен основателно, дойдоха от новия и главен икономист Филип Лейн. Той насочи вниманието към нещо, което изпъква в най-различни изследвания. И то е свързано с жилищните разходи на хората, и конкретно дали тези разходи са достатъчно добре обхванати в лихвената статистиката. Говоря за разходите за наеми, за изплащане на кредити при покупка на жилище и така нататък. Заемат ли те пълноценно място в тази статистика и правилно ли са изчислени?

Има и други идеи за ревизии. Очакваме ЕЦБ да ни информира как предетерминира инфлационната си цел и инфлационното си измерване. И съответно как това ще се отрази на лихвената й политика. Това е един много сложен процес и изглежда ще отнеме повече от половин година.

Другата голяма тема у нас и в чужбина е дигитализацията в сектора. Настигат ли банките финтех индустрията?

- Нека да отдадем дължимото на банките. В годините, в които финтех компаниите прохождаха, голяма част от банките бяха наистина инертни, бавни, самовлюбени, самоуверени и самонадеяни. И наистина в един период от време изостанаха, както казвате, с технологичните решения.

Това постепенно отминава. Днес най-големият инвеститор във финансови технологии са банките. И то в мащаби, които прохождащите финтех компании изобщо не могат да си позволят. Прекалено голям ресурс се изисква за подобен технологичен процес.

От друга страна обаче, двете страни откриха големи възможности за партньорство и симбиоза. Взаимодействието между финтех компаниите и банките е много силно, защото банките покриват целия диапазон на финансовото посредничество, докато финтех компаниите са само малка част от него. Банките имат достъп до всички клиенти, докато финтех компаниите тепърва трябва да продадат идеята си на много клиенти. От друга страна, финтех компаниите имат оригинални идеи и решения по отделни теми, които са добре дошли за банките.

Най-добрата симбиоза е между някой, който има много капитал и много клиенти и някой, който има идея. В западния свят има някакво негласно състезание между банките – коя ще придобие или ще си партнира с повече финтех компании.

По-старите и мощни финтех компании пораснаха и започнаха да приличат на банки. Започнаха да кандидатстват за банкови лицензи. Съвсем скоро повечето от тях ще приличат на съвременните банки с дигитална платформа.

От своя страна банките започнаха все повече да приличат на финтех компании. Ако погледнем дневния ред на съвременните банки, те инвестират основната част от свободните си средства в изкуствен интелект, чатботи, роботозирани процеси, дигитализация, онлайн банкиране, мобилно банкиране.   

Доколко дигиталната промяна на банковите услуги заплашва работните места в клоновата мрежа?

- Пътят, по който се движим, вече е извървян от други. Не може да се отрече, че банковите клонове са много по-малко в Скандинавските страни, Канада, Австралия, Германия, Белгия, Холандия. В тези страни за 10 години клоновете са намалели с между 20 и 50 процента.

За коректност трябва отбележим, че в развитите страни банковото присъствие е било непропорционално високо. Тоест клоновете са били много повече, отколкото в България.

Второто нещо е, че вече самите клиенти днес са различни. Много повече клиентите предпочитат да правят всичко от дома си, от телефона, от компютъра. Вече по този начин се пазарува, плащат се сметки, правят се запознаства, така живеем.

Тоест не можем да очакваме, че клиентите ще правят всичко по този начин, освен да банкират. И че ще продължават да разчитат само на клона, за да може нашите колеги на бюрата да останат и да работят.

Това обаче не означава, че банковите услуги в клон изчезват. Дори в развитите страни се вижда, че редукцията в клоновата мрежа стига до едно ниво и спира. Винаги ще има клиенти, които ще искат да видят, да усетят, да „докоснат“ банката. Понякога хората просто искат да се уверят, че клонът го има, щом го има са спокойни – чувстват сигурност, предсказуемост, реалност.

В клоновете остават много по-сложните услуги, които изискват специална консултация. Става дума за инвестиционни продукти, ипотечни кредити и други. Тоест от обикновени транзакционни служители, вече банковите служители са повече експерти консултанти, а не броячи на пари. Това е голямата промяна. Тази трансформация се случва глобално и с известно закъснение – в България.

Как в ОББ се грижите квалификацията на служителите предвид дигиталната трансформация на банковите услуги?

- Ние вървим заедно с нашите клиенти, които все по-забележимо предпочитат дигиталните услуги. Делът на тези клиенти се удвоява и дори утроява за година. Съответно нашите служители трябва да са готови да отговорят на тези тенденции. За да ги подготвим да работят в банката на бъдещето, ние създадохме вътрешна лаборатория за иновации, наречена Surf Studio. Близо 800 служители са преминали обучение по иновации във финансовия сектор в лабораторията от нейното създаване през май миналата година до сега.

В синхрон с тенденцията за дигитализация ОББ е първата банка в България, която предлага ипотечни кредити с цялостна програма за жилищна консултация на ubbforhome.bg. Служителите ни в София, Бургас, Варна, Пловдив, Русе и Стара Загора могат да направят консултация на клиентите не само за параметрите на желания размер ипотечен кредит, но и за параметрите на избраното жилище и какви са средните пазарни цени за имоти с такива параметри, както и да предложат широк избор от имоти, отговарящи на изискванията на клиентите. Можем и правим това именно благодарение на инвестицията си в обучения на служителите ни, но и в дигитализация и разработване на програми, които са в услуга на хората и допълват основния ни бизнес. Защото работата с парите на хората е преди всичко работа с хората.

Паралелно с дигитализацията искаме да направим нашите клиенти и повече финансово зрели и да повишим финансовата им култура, предлагайки им разнообразен микс от инвестиционни продукти. Обучаваме служителите си как да продават тези продукти, фондове, дялове във фондове в чужбина и в България.

Не по-малко важна е ролята на служители на банката в образоването на клиентите в сфери като защита на лични данни, киберсигурност и т.н.

Споменахте вече приходите от такси. Парламентът вече утвърди доста сериозни глоби при неспазване на европейския регламент за таксите за трансгранични преводи. Смятате ли, че банките могат да си позволят своеволия?

- И без тези глоби банките не биха си позволили своеволия. Темата е известна от повече от година и банките започнаха да се готвят далеч назад във времето като пренастроиха тарифите си, за да се приспособят към рязкото намаляване на приходите от тези такси.

Трансграничните плащания имат негативен ефект върху приходите на банките от около 100 млн. лева. В уеднаквяването на таксите може би има резон в някаква степен. В регламента не бе отчетено обаче, че разходите за евтините вътрешни преводи и трансграничните са коренно различни. Не може евтиният вътрешен превод да е мяра за външния. И така административната намеса принуди банките да потърсят различен баланс.

Facebook logo
Бъдете с нас и във