Банкеръ Weekly

юбилей

Еврото чукна 20 години, ние го "ухажваме" от 10

Еврото на 20 години - един непълен успех

Такова заглавие е поставил на своя анализ по случай славния юбилей известният икономически наблюдател Долфин Кюни.

Общата европейска валута, създадена официално на 1 януари 1999 г., изигра своята роля на щит срещу финансовата криза и за стабилизиране на цените. Недостатъчното изравняване между икономиките от еврозоната обаче изважда на показ крехкостта на една недовършена конструкция, по-конкретно - липсата на общ бюджет и на истински банков съюз и капиталови пазари, констатира  той.

Стабилност и просперитет са двете предимства, които изтъква  Европейската централна банка, а тя  отпразнува на 1 януари 20-ата годишнина от създаването на паричната единица евро, от фиксирането на обменните курсове между валутите на 11-те държави, участвали в неговото създаване. И ако стабилността е оспорвана рядко, то просперитетът, създаден от еврото, невинаги бива  забелязан от хората.

Единната валута набра скорост, всекидневно я използват  340 млн. европейци в 19 страни. И въпреки критиките на привържениците на националния суверенитет  е необикновено популярна: според резултатите от проучване на Евробарометър, публикувано в края на миналата година,  74% от жителите на еврозоната смятат, че единната валута е нещо добро за Европа, 64 на сто преценяват, че е добро  за страната им, а 25% са на обратното мнение, че общата валута е изиграла отрицателна роля.

Въпреки усещането за повишаване на цените, предизвикано от въвеждането на еврото, успехът на общата валута е, че

предотврати завръщането на прекомерната инфлация

която се отразяваше негативно на покупателната способност на домакинствата. От 1 януари 1999 г. годишната инфлация е средно 1.7%, "т. е. на по-ниско равнище от средните, регистрирани през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век  в отделните страни от еврозоната преди присъединяването им" към нея, подчертава ЕЦБ.

Поддържаше ли еврото икономическия растеж на еврозоната, или го възпрепятстваше заради прословутите критерии от Маастрихт, които съдържат  толкова ограничения? Отговорът  е обект на дебати, но въпреки това фактът, че общата валута сложи край на рисковете от конкурентни девалвации, е неоспорим  плюс.

ЕЦБ от своя страна изтъква, че брутният вътрешен продукт (БВП) на ЕС на глава от населението би бил днес "вероятно с 20% по-нисък, ако не бе имало никаква интеграция след Втората световна война", и че еврозоната е на второ място сред водещите икономики в света по БВП на глава от населението.

Въпреки че председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че "еврото донесе просперитет и защита на нашите граждани", председателят на Европейския парламент Антонио Таяни подчерта, че са необходими още усилия (и по-конкретно изграждането на един истински политически, финансов и бюджетен съюз).

Най-голямата слабост на общата валута безспорно е нейната

недовършена конструкция

Въпреки че отказът на държавите от паричен суверенитет сам по себе си вече е една революция. Различните европейски лидери са съгласни: икономическият и паричният съюз трябва да бъде довършен, което минава през доизграждането на банковия съюз и този на капиталовите пазари, но и през установяването на истинска бюджетна солидарност - с други думи, бюджет на еврозоната - проект, защитаван пламенно от председателя на Европейската комисия и от френския президент Еманюел Макрон, но получил доста хладна подкрепа от германския канцлер Ангела Меркел.

Можем смело да кажем, че България странеше от еврото през първата половина на тези 20 години. В края на 2008 г. започнаха разговори по темата. Особено  след като се изясни, че България може да  влезе в еврозоната с валутния си борд. В Брюксел и във Франкфурт вече бяха проумели, че "развързване"  на фиксирания курс, който се е доказал през годините, е повече от нелогично. А и опасно.

Бългapия глeдa нa вaлyтния cи бopд ĸaтo нa ĸлючoв зa cвoятa иĸoнoмичecĸa пoлитиĸa и e peшeнa дa гo зaпaзи - ĸaзa тогавашният гyвepньop нa Бългapcĸaтa нapoднa бaнĸa Ивaн Иcĸpoв.

Baлyтният бopд ocтaвa, фиĸcиpaният вaлyтeн ĸypc ocтaвa, пoлитиĸaтa дa ce дъpжи вaлyтният ĸypc нeизмeнeн ocтaвa - тoвa e eднa пocтoяннa ĸoтвa, oбяcни  Иcĸpoв. Цeнтpaлният бaнĸep не дaдe тoчнa дaтa, в ĸoятo Бългapия щe ce пpиcъeдини ĸъм eвpoзoнaтa, но oтбeляза вce пaĸ, чe cтpaнaтa нямa дpyгa възмoжнocт, ocвeн дa въвeдe eдиннaтa eвpoпeйcĸa вaлyтa. Инфлaциятa e eдинcтвeният ĸpитepий зa члeнcтвo в eвpoзoнaтa, нa ĸoятo Бългapия нe oтгoвapя, oтбeлязa тогава Иcĸpoв. За 2008-а финaнcoвoтo миниcтepcтвo пpeдвиждaше инфлaция мaлĸo пoд 10 процента.

Петилетка по-късно,  през есента на 2013 г., Искров заяви: "Следващият управител на БНБ също ще продължи да подписва банкноти  от български левове. Той бе категоричен, че влизането на страната ни в единния валутен съюз неминуемо ще се случи, но това няма да стане скоро, защото е по-важно първо да се реформира самият валутен съюз, и второ, ние "да свършим домашната си работа".

Финансовият министър в правителството на Пламен Орешарски - по това време Петър Чобанов,  смело се закани, че до края на мандата на правителството ще започне процедурата за  кандидатстване на страната ни в еврозоната. Иван Искров обаче коментира, че към онзи момент страната ни трябва да се въздържи от  влизането в банковия съюз  в  еврозоната.

"Това е изгодното за България: нека да има банков съюз там, а след време, когато България се присъедини към еврозоната, тя поетапно и съвсем спокойно ще се присъедини към надзорния механизъм", убеждаваше Искров.

На въпрос дали този момент наближава  централният банкер посочи, че това (в онзи момент) изобщо не се коментира, а позицията, съгласувана и с кабинета "Борисов", и с кабинета "Орешарски", е, че е хубаво да се изчака да приключи реформата в еврозоната, за да видим към какво се присъединяваме, защото в момента "стреляме по движеща се цел и не знаем - ако тръгнем да се присъединяваме, към какво ще се присъединим".

Звучи доста като  познатият ни  от едни други времена призив:

"Снишаване, братлета!"


После дойде 2018-а. С новината, че тази  стратегия вече не важи.

България все пак ще приеме условието на Брюксел първо да кандидатства за единния европейски надзор, а после за ERM II.

Четири години след фалита на КТБ и политическото решение България "незабавно да започне присъединяване" към единния европейски банков надзор сега, изглежда,  ще се случи. Катализаторът обаче е съвсем различен - желанието на правителството да мине през формалното, но и най-трудно преодолимо препятствие по пътя към еврото - валутния механизъм ERM II.

България ще е първата страна, която се решава да тръгне в посока "тясно сътрудничество" с ЕЦБ, което е начинът страните извън еврозоната да проникнат  в банковия съюз. Но ако успее да договори ясни условия на старта, на финала ще има поне три позитива - допочистване на банковата система след проверките на БНБ, репутационна печалба заради независимия външен надзор и шперц към еврозоната, която освен че носи икономически ползи, е и естествен изход от валутния борд.

До този момент  позицията на правителството беше, че ще кандидатства за банковия съюз в деня, в който получи "да" за чакалнята на еврозоната.

Защо по този път

Покрай европредседателството   и имайки на ум добрата фискална кондиция на държавата  и политическата обстановка в Европа, София обяви официално, че до края на юни ще подаде документи за чакалнята на еврозоната.
В замяна обаче България получи предварително условие от западните си партньори - да влезе в банковия съюз. Единният европейски банков надзор не е формално изискване за ERM II, а е задължителен само за страните от еврозоната и чисто тактически кандидатстването за него отдалечава времето за присъединяване към валутния механизъм. Заявление за банковия съюз се подава минимум пет месеца преди желаната дата за влизане, а  ЕЦБ може да изисква и допълнителна информация или да реши да проведе задълбочена оценка на институциите, които ще надзирава. За Франкфурт (а и за страни като Франция и Германия) обаче това явно е вид допълнително ниво на застраховка, че банковата система на страната е в добра кондиция и България няма да е следващият проблемен член във валутния съюз.

Така, макар и след неособено насърчаващи погледи откъм  Брюксел и Франкфурт, правителството успява да стъпи на най-полезния за страната път. Въпреки негативите (по принцип) от рода на загуба на суверенитет  банковият съюз дава най-бързата рецепта фиаското КТБ да бъде забравено, а другите тлеещи проблеми в банковия сектор да бъдат преодолени. Позитивно е и че въпреки серията политически крошета  от "партньорите"  българските управляващи успяха  да се прегрупират и да запазят шансовете за ERM II.

Какво е "тясно сътрудничество"

За страните извън еврозоната начинът да участват в банковия съюз е чрез Механизма за тясно сътрудничество. Чрез него БНБ се съгласява да спазва всички препоръки на ЕЦБ, да прехвърли надзора над трите най-големи банки (към момента това са "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК" и ОББ), като Франкфурт може по своя инициатива да поеме и надзора над всяка друга банка в страната. БНБ ще продължи да надзирава всички останали банки на местния пазар, но по единна методика с ЕЦБ.

Минусът при  подобен ход е, че българските банки ще са без достъп до механизмите за ликвидна подкрепа на ЕЦБ, а страните в "тясно сътрудничество" нямат глас при окончателното вземане на решения по надзорни въпроси в ЕЦБ. Плюс пък е, че страната ще спечели по-високо доверие в надзора над местните банки и  ще получи "шперц"  към вратата за еврозоната.

След като през месец юли миналата година  Еврогрупата даде зелена светлина на България да започне своя път към еврозоната, тази седмица правителството започна да си пише домашното.

На заседанието на Министерския  съвет в сряда бе приет детайлен План за действие за присъединяване към Валутния механизъм II и към банковия съюз. Паралелно с това на страницата на Министерството на финансите бяха качени и промени в Закона за БНБ, които също са в тази посока, макар и да нямат пряко отношение към банковия съюз и еврозоната.

Първото, което прави впечатление, е, че планът за действие всъщност детайлизира всяка от седемте точки в изпратеното миналата година официално писмо с ангажименти на българското правителство (то бе изпратено преди споменатото заседание на Еврогрупата през юли  миналата година  и оповестено веднага след него). Сега срещу всяка точка стоят подточки с конкретни задачи  с очакваните  резултати, срокове и отговорните  ведомства - така, както би следвало да изглежда един добър план за действие.

Другото, което се набива на очи, е, че най-много конкретни задачи са записани за небанковия надзор - около 1/3 от плана за действие са всъщност мерки за подобряване на надзора над небанковия финансов сектор. Въпреки че този план за действие всъщност трябва да подготви страната за Европейския банков съюз и за ERM II. Причината за такъв акцент  очевидно са притеснения на някои органи и страни от еврозоната по отношение именно на този сегмент от финансовия сектор у нас.

Facebook logo
Бъдете с нас и във