Банкеръ Daily

Финансов дневник

Еврорегионът с нов инфлационен рекорд

Инфлацията в еврозоната достигна нова върхова стойност, "мотивирайки" Европейската централна банка да вземе решение за по-солидно лихвено увеличение когато банковият управителен съвет се събере на съвещание през идната седмица. 

Индексът на потребителските цени на блока на еврото е скочил до 9.1% годишно през август при прогнозирани 9% от икономисти, анкетирани от агенция "Блумбърг". Основни "виновници" за ръста са енергията и храните. Ако от сметките се изключат шофьорите, инфлацията е достигнала свеж максимум от 4.3% - поредното доказателство как ценовият натиск продължава да разширява базата си.

Основният въпрос сега е дали тези данни ще са достатъчни, за да насочат ЕЦБ към лихвено повишение със 75 базови пункта, каквото някои членове на управителния съвет дебатират. Дори то да стане факт, ще е само порция от вече реализираните от Федералния резерв увеличения на щатските лихвени проценти. 

Най-устремният ценови ръст от въвеждането на еврото преди повече от две десетилетия принуждават пазарните стратези във Франкфурт да търсят деликатен баланс. От една страна, лихвените проценти трябва да бъдат качени достатъчно, за да върнат обратно инфлацията към целевите 2% годишно. От друга - стъпката не трябва да е прекалено голяма, за да не унищожи и малкото останало ускорение на икономиката в условията на сериозната заплаха от спиране на руските енергийни доставки през зимата.

Огласените на 31 август числа вероятно ще бъдат гледани под лупа след като официални представители на ЕЦБ, между които и членът на изпълнителния борд Изабел Шнабел, коментираха, че централните банкери трябва да се съсредоточат по-скоро върху инфлационните резултати отколкото върху прогнозите, които войната в Украйна усложнява сериозно. 

Руската инвазия със сигурност стои зад скока на енергийните котировки, но шефът на Нидерландската централна банка Клаас Кнот обърна внимание, че силното потребителско търсене след края на пандемичните карантини също тласка цените нагоре. А растящите трудови възнаграждения и слабото евро са съществени възходящи рискове, изискващи "бърза" нормализация на паричната политика. Колегата му от Бундесбанк Йоахим Нагел пък заяви на 31 август, че е "крайно наложително управителният съвет на ЕЦБ да действа решително на следващото си съвещание, за да се пребори с инфлацията". Нагел допълни, че еврозоната се нуждае от силно увеличение на лихвените проценти през септември и че трябва да се очакват и по-нататъшни възходящи лихвени стъпки през идните месеци.

Шестима членове на управителния съвет на ЕЦБ са заявили публично, че трябва да се обсъжда повишение на лихвите с повече от 50 базови пункта, а паричните пазари вече са вкарали в цените над 60% вероятност за ръст със 75 точки. След данните от 31 август инвеститорите залагат на затягане на паричната политика със 166 базови пункта до края на годината.

Други техни колеги, като главният икономист на институцията Филип Лейн, настояха през седмицата за "устойчива скорост" на лихвените увеличения, за да се минимизира риска от турбуленции. Членът на изпълнителния борд Фабио Панета пък смята, че по-слабата икономика ще помогне за охлаждане на инфлацията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във