Банкеръ Daily

Финансов дневник

Европейските супербанки са само съновидение

Решението за нерентабилните европейски банки е консолидация, която да роди трансгранични суперкредитори в американски стил. Този модел обаче става все по-нереален. Днес, десет години след кризата на държавния дълг, банковата система на Стария континент става все по-разпокъсана. Политиците приемат някои сливания на национална почва, но се противят упорито на по-едри сделки.

Ефектът от тази стратегия може да се види в трансграничното кредитиране: заемите, отпуснати от банки на Франция, Германия, Нидерландия и Великобритания на т. нар. периферни държави - Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Италия - са с 1 трлн. щ. долара по-малко отколкото преди кризата от 2008-а, по данни на Банката за международни разплащания.

Икономиите започнаха скоро след края на световната финансова криза. Европейските правителства, които спасяваха своите банки, изискваха бъдещите им кредити да са съсредоточени в рамките на националните граници. "Балканизацията" се задълбочи след спасителните акции за Гърция, проведени от партньорите й от Европейския съюз през 2010-а, и последвалите неприятности в Испания и Италия. Да не говорим, че т. нар. банков съюз - проект на ЕС, целящ създаването на унифицирана финансова система, е наполовина осъществен. Или, както обобщава Ян Шилдбах - шеф на проучванията на банковите и финансовите пазари в "Дойче банк" - "кръвотечението е спряло, но кръвта не е възстановена". Шилдбах посочва също, че доверието в регионалната банкова система не се е върнало, което пречи на капиталовия приток в периферията на блока. 

Лихвените проценти дават още доказателства, че идеята за пан-европейска банка е илюзорна. Длъжниците в четирите основни икономики плащат значително по-малко за обслужването на задълженията си отколкото по-отдалечените нации, които в мнозинството си са от Южна Европа.

Европейската централна банка стана основен регулатор за повече от сто от най-големите банки на еврозоната през 2014-а като един от трите стълба на инициативата за банков съюз на блока. Вторият стълб - единен механизъм за преструктуриране и закриване на закъсали кредитори - бе въведен през 2016-а. А за третия стълб - централизирана програма за гарантиране на депозитите - все още няма съгласие как да бъде конструиран.

Въпреки че се превърна в банков надзорник, ЕЦБ не е заменила регионалните контролни органи, нито е поела правомощията от националните правителства, които все още не са склонни да позволяват на банките под тяхна регулация да фалират или да бъдат заменяни от компании от други държави. И макар че ЕЦБ подкрепя трансграничните сливания, политиците не гледат с добро око на тях, особено ако те засягат националните шампиони.

Председателят на Единния борд за преструктуриране - Елке Кьониг - коментира неотдавна за "Файненшъл таймс", че са необходими по-ясни правила за работа с кредитори пред фалит, за да се предотврати "нееднаквото третиране", прозиращо от случаи като спасяването на германската Nord LB. Госпожа Кьониг посочи, че досега само една банка - испанската "Банко популар", е била разформирована напълно по правилата на борда. За разлика от държавната помощ в размер на 3.6 млрд. евро за Nord LB, одобрена през миналата година от Брюксел.

Повечето главни мениджъри на големи европейски банки също препоръчват едри обединителни сделки:

- "Въпросът за банките от Швейцария и от Европейския съюз вече е друг. Нещата вече не опират до там дали банката е прекалено голяма, за да фалира, а по-скоро дали е прекалено малка, за да оцелее" - твърди Серджо Ермоти - главен изпълнителен директор на "Ю Би Ес груп";

- "Европа има нужда от повече пан-европейски банки" - смята шефът на италианската "УниКредит" - Жан-Пиер Мустие;

- "Реалната възможност за консолидация се крие в прекосяването на националните граници в Европа. Само тогава е възможна появата на истински европейски шампиони" - споделя и ръководителят на "Дойче банк" - Кристиан Севинг.

Обединенията на местна почва са по-лесно осъществими, защото съпротивата на политиците е по-малка. Последният пример е от тази седмица от Италия, където националният банков първенец "Интеза Санпаоло" внесе оферта за покупката на четвъртата по големина "Ю Би Ай банка".

Анализаторът от "Фитч рейтингс" Кристиян Скарафиа, който отговаря за европейските банки, смята, че ограниченията пред свободното движение на паричните потоци през границите е огромна пречка за интернационалните сливания. Допълнителни усложнения произтичат от финансовите продукти в различните европейски държави, които могат да варират и са обект на различни правила и регулации. А това ги прави по-ниско ефективни при банка за целия блок.

Слабите кредитори в някои от т. нар. държави от ядрото на еврозоната също имат "принос" за ограничаването на  трансграничната банкова дейност. Например германските банки, обременени от лоши задължения, свързани със срива в обслужването на щатските ипотеки и от европейската дългова криза, са орязали най-драстично от всички останали кредитори експозициите си към партньорите от периферията на общността. Френските банки също са прекратили голяма част от трансграничните си изяви и са ги стабилизирали на равнищата от 2016-а.

Част от зейналите "дупки" се попълват от операциите за дългосрочно финансиране на ЕЦБ, които осигуряват ликвидност на закъсалите кредитни институции. Най-активните потребители на тези заеми са италианските и испанските банки, докато германските и френските са най-едрите депозанти на пари в ЕЦБ.

Фрагментираният европейски банков сектор е една от причините потребители и компании да ползват заеми при силно различаващи се лихвени проценти в зависимост от местожителството им. Например средната лихва за новоотпуснати потребителски кредити със срок за обслужване от една до пет години в периферните страни е била 7% през декември 2019-а срещу 3.8% за страните от "ядрото". При корпоративните заеми с плаваща лихва и размер до 1 млн. евро съотношението е било 3% срещу 2%, а при ипотечните заеми - 2% срещу 1.6 процента. Данните са на ЕЦБ, а страните от "ядрото" са: Белгия, Германия, Франция, Нидерландия и Финландия , а от периферията: Ирландия, Гърция, Испания, Италия, Португалия и Кипър.

Без по-силно интегрирана банкова система европейските финансови институции няма да могат да се конкурират успешно с по-силните си американски конкуренти и дори с навлизащите бурно в бизнеса напоследък азиатски партньори, смята Ян Шилдбах. Което се осъзнава отлично от ЕЦБ и от ЕС, но все още е неприемливо за националните правителства.

Facebook logo
Бъдете с нас и във