Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Европейските банки затягат редиците

Лидерите на Европейския съюз наредиха на банките от общността да увеличат коефициента на капиталова адекватност на първичния си първокласен капитал на 9 процента. Това трябва да стане до края на юни 2012-а с цената на 106 млрд. евро. Надеждите са с този акт да бъдат компенсирани загубите на частните кредитори на Гърция, които бяха принудени да отпишат 50% от стойността на нейните държавни облигации в портфейлите си. Освен това те трябва да се осчетоводят по пазарни цени, както и дълговите книжа на други проблемни държави от еврозоната като Португалия, Ирландия, Испания и Италия.


Най-важното оттук нататък е как ще бъдат запушени дупките в банковите баланси. Европейските лидери вече притискат банките да ограничават възнагражденията на персонала и доходите на инвеститорите, докато не изпълнят капиталовите изисквания. Кредитните институции пък възнамеряват да коригират теглото на риска си: да намаляват дивидентите; да задържат, вместо да разпределят печалбите; да свиват кредитирането и да продават активи.


Банките със сигурност ще се възползват пълноценно и от нормативните документи на Базел. Те позволяват всяка институция да използва свой вътрешен модел за оценка на количеството капитал, който да бъде заделен срещу активите, изложени на риск. Тези модели не се огласяват и банките могат да получат различни рискови тегла за една и съща категория активи, коментират анализатори. Освен това кредитните институции могат да трансформират хибридните ценни книжа в капитала си в обикновени акции.


Двата полюса

nbsp;


По съвсем различни причини банките на Великобритания, от една страна, и на Гърция и Португалия, от друга, като че ли имат най-ясно очертани пътища да постигнат новите строги капиталови изисквания на Европейския банков орган.


След последните стресови тестове водещите британски кредитори сякаш минаха между капките. Повечето от тях нямат големи вложения в европейски държавен дълг. Други, като Роял бенк ъф Скотлънд, пък вече са направили сериозни преоценки на облигациите си в съответствие с пазарните им котировки.


На противоположния полюс са банките на Гърция и Португалия - две от най-застрашените от кризата държави от еврозоната, които са прекалено слаби, за да привлекат капитал със собствени сили, и клонят към национализация. Атина и Лисабон пък вече изразиха готовност да инжектират милиарди евро в своите кредитни институции.


Гръцките банкови групи са сред най-едрите собственици на национален държавен дълг, поради което ще се почувстват сериозно наказани от договореното отписване на 50% от номинала му. По оценка на анализатори шестте най-големи гръцки банки трябва да си приготвят допълнително 16 млрд. евро, за да увеличат коефициента на капиталова адекватност на първичния си капитал на 9% до средата на 2012-а. Положението им обаче се влошава от бягството на депозити заради опасенията на клиентите за сигурността на вложенията им. Европейските политици вече са заделили 30 млрд. евро за рекапитализация на гръцките кредитни институции, макар да се предполага, че тези пари няма да са достатъчни.


В Португалия четирите най-големи банки трябва да привлекат общо 7.8 млрд. евро свеж капитал. Засега те се противят да използват държавния фонд, в който има 12 млрд. евро за спешни случаи, за да се спасят от евентуално държавно участие и контрол. Две от тях - Търговската банка на Португалия и Банко Пи Пи Ай, признаха миналата седмица, че може и да прибягнат до правителствена подкрепа. Докато местният лидер по пазарна капитализация Банко Ешпирито Санто се надява да набави сам пари за увеличение на капитала.


Големите играчи на европейската сцена

са твърди, че ще се оправят със собствени сили.


Италианският банков лидер Уникредит, който е и с най-мащабно присъствие на банковите пазари на страните от Централна и Източна Европа, ще трябва да привлече 7.4 млрд. евро. По сведения на банковото ръководство, ако се отчетат ценните книжа, които се трансформират в обикновени акции, капиталовият недостиг слиза на около 4.4 млрд. евро. Други 2 млрд. евро могат да дойдат от неразпределени печалби до края на юни 2012-а. Така сумата за рекапитализация пада до около 1 млрд. евро, като точни числа ще има, когато през декември се публикуват финансовите резултати за третото тримесечие, обеща главният изпълнителен директор на Уникредит Федерико Гицони. Недостигът може да се попълни чрез нова емисия на права. Това обаче ще е трудна задача заради значителния дял на инвеститори от Либия в банковата група, защото арабската държава тепърва ще се възстановява от военните действия срещу сваления режим на Муамар Кадафи.


Холдинговата компания на австрийската Райфайзен бенк интърнешънъл декларира, че капиталовият недостиг от 1.9 млрд. евро, открит от европейските регулатори, е просто теоретичен и групата няма нужда от правителствена помощ. Според нейните експерти от изчисленията е изключен основният капитал без право на глас на Райфайзен интърнешънъл, възлизащ на 1 млрд. евро. Пожелал анонимност източник е разкрил пред агенция Блумбърг, че ръководителите на холдинга и на Райфайзен интърнешънъл възнамеряват да поискат от собствениците на въпросните акции (без право на глас) да ги трансформират във фондове, записани като част от първокласния първичен капитал.


Най-гласовитите опоненти

на рекапитализацията на европейските кредитори са френските банки. Европейският банков орган е установил, че техният капиталов недостиг е 8.8 млрд. евро.


Ръководството на националния лидер БНП Париба побърза да подчертае, че изчислените 2.1 млрд. евро, които трябва да набави, са по-скоро ориентировъчна сума, основана на юнските, а не последни данни за банковите инвестиции в държавен дълг.


Недостигът на Сосиете женерал се оценява на 3.3 млрд. евро.


От септември и двете банки започнаха изпълнението на програми за освобождаване от активи на обща стойност 300 млрд. евро. А миналата седмица ръководителите им декларираха, че могат да изпълнят новите капиталови изисквания, без да се обръщат към акционерите или към правителствата.


Френските кредитни институции могат също да орежат драстично средствата за премии (включително и да лишат висшите мениджъри от допълнителни възнаграждения) и да спрат изплащането на дивиденти. По оценки на експерти от Креди Сюис само ограничаването на премиите може да вкара 2.2 млрд. евро във френските инвестиционни банки, макар че то може да доведе и до масово бягство на добри експерти в по-силните международни конкуренти.


Испания трябва да набави цели 26.2 млрд. евро

за рекапитализация на банковата си система, твърди Европейският банков орган.


Най-голям е недостигът на Сантандер - 15 млрд. евро. Тази сума обаче се стопява до 6.5 млрд. евро, след като подлежащите на задължително конвертиране нейни облигации се трансформират в обикновени акции. Ръководството на Сантандер изключва каквото и да било увеличение на капитала и ще разчита на неразпределените печалби и на намалението на рисковите си активи, за да стигне до 9% коефициент на капиталова адекватност на първичния първокласен капитал. През третото тримесечие кредитната институция е успяла да намали с 22 млрд. евро претеглените съобразно риска активи.


Банко Билбао Биская Аргентария трябва да вкара 7 млрд. евро в капитала си. Тя също се е ориентирала към свиване на рисковите инвестиции и в допълнение обмисля да продаде 5-процентния си дял в испанската телекомуникационна компания Телефоника или да ликвидира застрахователната си дейност.


Предупрежденията

Банкови лобисти от Франция вече предупредиха, че европейските законодатели ще трябва да обвиняват единствено себе си, ако натискът за рекапитализация в кратки срокове доведе до повече произведени самолети Боинг, отколкото Еърбъс. Защото тази акция ще принуди финансовите компании да намаляват активите си, за да набавят необходимите средства на пожар.


Статистическите данни на Европейската централна банка за третото тримесечие говорят за наличието на най-суровите кредитни рестрикции от две години насам. А кредитни експерти предупреждават, че тази тенденция ще се засили. Това, заедно с провеждането на по-строга фискална политика, ще доведе до 0.3% спад на БВП на еврозоната през последното тримесечие на тази година и след това с още по 0.1% през следващите три тримесечни периода на 2012-а, прогнозират икономисти от Ситигруп.


В Испания една от всеки четири компании е получила отказ за заем през 2011-а срещу 10% през 2007-а, сочи обзор на местната статистическа служба. Средната стойност на лихвения процент по новите фирмени кредити в размер на 1 млн. евро е нараснала на 4.7% през юли от 4.57% през юни и 3.88% през декември 2010-а, съобщават от Испанската централна банка.


Във Франция само 1.4% от фирмените мениджъри през юли, анкетирани от Френската асоциация на корпоративните финансисти, са отговорили, че са взели лесно заем. За сравнение, 28% от тях са преценили, че е било трудно да получат банково финансиране още през октомври 2010-а.


Бордът за финансова стабилност (FSB) пък предупреди финансовите регулатори в края на миналата седмица, че ще трябва да намерят начин да обуздаят банките, които искат да прехвърлят риск от балансовите си активи и да минимизират размера на капитала, който са задължени да поддържат. Проучване на организацията, съставена от представители на регулаторните органи и финансовите министри на Г-20, показва, че спонсорирани от банките сенчести банкови дружества могат да създадат възможност за регулаторен арбитраж. Базелската комисия за банков надзор ще изпрати до юли 2012-а препоръки в тази насока на FSB.


Сенчестата банкова система е имала задължения за около 16 трлн. щ. долара през първото тримесечие на 2010-а и е допринесла за ценовия взрив на пазара на недвижими имоти, е констатирал в доклад през миналата година клонът на Федералния резерв в Ню Йорк.


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във