Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Европа ще даде на общините 120 млн. евро за WiFi

Еврокомисарят Мария Габриел пред участниците на органицираната от в. "БАНКЕРЪ" конференция

Несъмнено и гражданите на ЕС, и отделните институции използват все повече и повече иновативни цифрови услуги като тези, които се предлагат от социалните мрежи. Цифровизацията променя изцяло нашия живот и начина, по който живеем, работим и учим, както и начина, по който се проектираме в бъдещето.  Междувременно се сблъскваме  с нови предизвикателства, засягащи поверителността, фалшивите новини, кибератаките. За нас в ЕК е изключително важно мнението на бизнеса, защото ако някой трябва да успее да се справи с предизвикателствата на тази цифрова трансформация, това е именно той. Тъй като в някои случаи тя може да означава и пълна трансформация на бизнеса.

Внедряването на новите технологии е предизвикателство само по себе си, но за финансовия бизнес то е изключително важно, защото то означава адаптация към нови бизнес модели, нови изисквания на клиентите,  справяне с нови играчи и междувременно да бъдем конкурентоспособни чрез иновации в продуктите и услугите, които се предлагат. 

От особено значение е банките и другите финансови играчи да продължат да улесняват транзакциите и да насочват финансиране към гражданите и предприятията. Нови са начините за финансиране, нови са възможностите на потребителите за спестявания, за инвестиране и за получаване на заеми. Тази трансформация, за която говоря, се характеризира от основни тенденции и предизвикателства. Най-напред несъмнено очакванията на клиентите нарастват. Те търсят мобилни по всяко време, навсякъде по-лесни, незабавни  персонализирани услуги. Все повече дейности са движени от данните. Все повече и повече ще говорим за икономика на данните. Доверието и сигурността са от основно значение за задържане на клиенти, за осигуряване на непрекъснатост на услугите и за стабилност на финансовата система.

Това, което ЕК иска да види, са финансови институции, които са проактивни. Искаме да видим иновативни стратегии, с поглед към бъдещето, включително и с приемането на нови технологии. И междувременно осъзнаваме колко важно е финансовият сектор да седи начело на тази трансформация. Финансовият сектор е най-големият, ползващ и купуващ цифрови технологии. Според Гарднър разходите  за информационни технологии по целия свят за банкиране, ценни книжа и застраховане съставлява общо 670 млрд. долара през 2015 година. Вторият сектор е бил производството и природните ресурси с  476 млрд. долара.

Финансовият сектор е основен двигател на цифровата трансформация.

Финтех компаниите и цифровата трансформация на финансовата индустрия откриват изключително широк набор от взаимосвързани политики от подкрепа до развитие на технологии, от финансови регулиране и регулиране на данните за защита на потребителите и други.

Плащанията са смятани за първата главна финансова сфера на услуги, повлияна от цифровата трансформация. Директивата на ЕС за Платежните услуги  II, приета през 2015-а, която трябва да бъде транспонирана в националните законодателства до януари 2018 г., осигурява правната основа за по-нататъшно развитие на по-интегриран пазар за електронни плащания вътре в ЕС. Тя въвежда по-специално доставчиците на платежни услуги, например PayPal и подобни, да имат достъп до съответната информация от техните банки, предоставящи услуги за банкиране на дребно. Това се прави с цел да се насърчат еднаквите условия за конкуренция в сферата на плащанията и ще позволи иновативни и по-добри услуги в полза на потребителите. Междувременно тази директива въвежда изисквания за сигурността и цифровата самоличност, както и на разпознаването при извършване на транзакции с електронно плащане.

Комисията ще направи експертна група, за да проучи как да улесни трансграничното използване на електронната идентификация на основата на електронна самоличност, за да даде възможност на банките цифрово да  разпознават клиентите си.

Данните са движеща сила. Достъпът и контролът на данни е ключов към  днешното развитие на бизнеса във финансовите услуги, например анализът на данни се използва за кредитно точкуване, за алармиране, за подозрително натоварване и измами с кредитни карти - например, ако се използва кредитна карта на място, което не е свързано с навиците на плащащия  - местонахождение на телефона, географски  локализирани среди в социалните мрежи.

Общият регламент за данните в момента е в преходен период, който трябва да  позволи на компаниите да се адаптират към новото законодателство.

Третият елемент, който искам да подчертая това, са изчисленията в облак, като главна иновация в полза на финансовите участници да станат по-гъвкави. Изчисленията в облак могат да доведат до важни спестявания на разходи на индустрията за финансови услуги. Изследване на Комисията показа, че компаниите могат да спестят между 20 и 50% от общите разходи за информационни технологии чрез възлагане на задачи на външни  изпълнители в облак. Решенията  с облак дават предимства, що се отнася до дизайн, гъвкавост, възможност за бърз избор на мащаб и всеобща мобилност. Има много  предизвикателства пред изчисленията в облак, особено във финансовия сектор. Те включват нуждата първо от повече правна сигурност, преди да се възложат задачи на външни изпълнители в облак. Второ, да се разсеят  притесненията, свързани със сигурността, например  схващането, че е по-сигурно да съхраняваш данни на място, отколкото  в облак. Да бъде сигурно, че данните винаги ще бъдат на разположение на националните власти в случай на регулаторен контрол. Европейската комисия прие регламент за свободното движение на неличните данни, който допълва общия регламент за защита на данните. Финансовият сектор също би трябвало да се възползва от правилата, заложени в този регламент, защото той осигурява правна защита за законосъобразност при трансграничното съхраняване на данни и обработката им на място или в облак. Втората голяма цел на този законодателен пакет е премахването  на необоснованите ограничения пред глобализирането на данните, наложени от държавите членки на ЕС. И тук стигаме до третия елемент - необходимостта от увеличаване на доверието към услугите в облак, и то преминава през осигуряването на наличността на данните при поискване на достъп до тях от националните контролни органи в случаите на регулаторен контрол.

В допъленение  комисията ще следи дали доставчиците на услуги в облак развиват саморегулаторни правилници за поведение, които  да гарантират лесна смяна на доставчика и преносимост на данните обратно в сървъри на място.

Другата ключова дума е сигурността. Тя е крайно необходима - икономиката и обществото стават все по-цифровизирани, но това означава и все повече опасности от кибератаки. Още повече когато говорим за киберзаплахи, имаме т. нар. критична инфраструктура, сред които са и финансовият, и банковият сектори. Киберсигурността е в сърцевината на действията ни повече от всякога. Операторите в критични сектори като банковия или финансовите пазарни инфраструктури трябва да имат своите системи за управление на риска и да докладват на националните власти за крупни инциденти. Неслучайно това за нас е ключово. На 13 септември бе приет пакетът за киберсигурност, който изпраща много силен сигнал за това как за първи път при широкомащабна атака ще имаме общоевропейски механизъм за координация, защото ако днес си зададем въпроса, кой какво прави в случай на атака отговор няма. Това означава укрепване на капацитет и ясно разпределение на отговорностите. Идеята е отделните държави членки заедно с институциите да имат много ясно очертани отговорности в случай на такава атака.

Друга сфера от интерес за сектора е Европейската рамка за сертифициране в новия пакет по киберсигурност. Тя е изработена, за да се избегнат некоординирани появявания на изисквания за киберсигурност вътре в ЕС. Тя  не е задължителна, а е на доброволна основа. В текстовете й не се изключва възможността за определени сектори тя да бъде задължителна.

Основното предизвикателство за мен е развитието на тези цифрови умения, които са в основата на  цифровата политика на ЕС. Цифрите са доста плашещи: 80 млн. европейци все още не са използвали интернет, 37% от активното  население има основни цифрови умения, а данните показват, че след 2020 г. над 90% от работните места ще изискват подобни умения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във