Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Европа развърза кесията, време е да я последваме

Финансовите министри изпратиха в отпуск Пакта за стабилност и растеж

Европа развърза кесията и позволи на всяка от страните-членки да решава проблемите си с пандемията така както намери за добре. "Отсега нататък държавите от ЕС  ще могат да дават пари на много компании - хотели, ресторанти, транспортни компании, малки предприятия, които са застрашени от фалит без подкрепа. Днес решихме да спрем бюджетните правила, така че държавите да могат да влагат толкова пари в икономиката колкото е необходимо ", заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен в петък 20 март.

Европейската комисия също реши да преразпредели 37 милиарда евро от бюджета на ЕС в подкрепа на здравния сектор и малките предприятия в ЕС. Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви миналата седмица стартирането на програма за обратно изкупуване на 750 милиарда евро за европейските компании в подкрепа на финансовата стабилност, за да се избегнат верижни фалити в условията на обща карантина и радикално забавяне на европейската икономика.

На 23 март министрите на финансите на ЕС пък одобриха облекчение на строгите финансови изисквания на Евросъюза, за да могат страните членки да се справят с пандемията от коронавирус. Те взеха решение за задействане на Общата предпазна клауза на Пакта за стабилност и растеж, което ще позволи съществено отклоняване от бюджетната рамка, която държавите обикновено спазват.

Пактът за стабилност и растеж ограничава дефицита на държавния бюджет на страните от еврозоната до 3% от БВП и на публичния дълг до 60% от БВП. Това ще позволи на правителствата да набират заеми без ограничения, увеличавайки бюджетния дефицит, за да оказват помощ на бизнеса. Пактът за стабилност и растеж (ПСР) бе приет през 1997 г. с цел засилване на фискалната стабилност.


Че се очаква известно разхлабване на бюджетната дисциплина, което ще доведе до повишение на дефицита, в. "БАНКЕРЪ" единствен писа през февруари. Разбира се, тогава обстановката бе друга и далеч по-благоприятна от сегашната. Още тогава обаче в прав текст казахме, че институции като Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд подшушват на България да развърже кесията и да заложи по-големи държавни разходи за реализиране на реформи в някои ключови сектори. Обяснихме и какви са рисковете от подобно политическо упражнение. За тях правителствата обикновено плащат скъпо, когато избирателите застанат пред урните.


Сега на фона на битката с пандемията на COVID-19 Европейският съюз тотално подкопа устоите на Пакта за стабилност и растеж, чиято функция бе да поддържа фискалната дисциплина в ЕС. 

Но дори преди измененията от 23 март много държави от валутния съюз изобщо не се съобразяваха с тях и не спазваха никаква дисциплина. Например Италия има държавен дълг от 137% от БВП, Португалия е със 121%, Белгия със 102%, Франция със 101%, а Гърция гони рекордните 178%. Отделно дълговете на седемте най-затънали страни в еврозоната още в края на 2019 г. вече бяха 7.2 трлн. евро.

Освен това решението на финансовите министри от ЕС позволява на страните да трупат заеми без ограничения и увеличавайки бюджетния дефицит, да оказват помощ на бизнеса. Примерно чрез гаранции за заеми от Европейския механизъм за стабилност (ESM), който разполага с 400 милиарда евро.

Засега българското правителство не дава ясни индикации, че няма да се спусне по спиралата на тази бюджетна политика. Посланието на властта е, че фискалният резерв, наричан от премиера Борисов "мазнинката на държавата," не бива да се впряга за справяне с икономическия шок от пандемията. Най-малкото защото сме впрегнати в условията на Валутния борд. Но близките месеци ще докажат дали обстоятелствата няма да принудят правителството също да предприеме нестандартни мерки.

Допълнителното задлъжняване очевидно минава през ума на представителите на кабинета, но вземането на конкретно решение ще се отлага до последно. Вицепремиерът Томислав Дончев например не изключи възможността да се прибегне до теглене на заем, но според него все още е рано за тази мярка. "Можем да генерираме дълг, но това е мярка, към която не трябва да прибягваме автоматично", заяви Дончев в типичния си технократски стил.

Държавният дълг за 2019 г. е 22 млрд. лева. Относителният му дял към БВП се свива от 20.1% през 2018 г. на 18.6% през миналата година. В това отношение страната ни е сред шампионите в Европейския съюз, което пък дава основание на някои икономисти да смятат, че поемането на нов дълг не бива да ни притеснява.

Факт е , че актуализацията на бюджета, отразяваща кризата с коронавируса, все още не е подготвена. Ще припомним също, че финансовото министерство получи мандат от парламента да поеме нов държавен дълг до 2.2 млрд. лв. за цялата 2020 година. Чрез пласирането на ДЦК правителството вече пое нов дълг в размер на 800 млн. лева. Така че в настоящата ситуация Владислав Горанов има възможност да увеличи държавния дълг с още 1.4 млрд. лева.

Финансовият министър вече намекна, че най-вероятно ще е необходима актуализация на бюджета. В същото време обаче той подчертава, че е рано да се каже колко ще е дефицитът в бюджета след актуализацията и как ще се харчат парите в бъдеще, защото сме едва в началото на кризата. "Очакваме загуби за приходната част на бюджета - около 3 млрд. лева дефицит, ако добавим и допълнителните разходи, които неминуемо ще се наложат – вероятно сумата ще набъбне. Искам да ви убедя, че както финансовата, така и фискалната система имат достатъчно ресурси", каза Горанов.

Тоест, държавата е подготвена за тази криза. Нещо повече.

Блaгoдapeниe нa ĸoнcepвaтивнaтa cи фиcĸaлнa пoлитиĸa, дъpжaвaтa paзпoлaгa c фиcĸaлeн peзepв oт oĸoлo 10 млpд. лeвa, oт ĸoитo oĸoлo 7 млpд. лeвa ca изпoлзвaeми. Ако правителството удържи на натиска от ЕС и при поддържане на подобен тип стегната фискална политика, независимо от по-слабата външна среда, кредитният рейтинг на държавата може да бъде подобрен допълнително. 

Задържането на фискалния резерв също изглежда оправдано, тъй като при неговото прахосване винаги би бил актуален въпросът с какво ще посрещнем предизвикателствата на една финансова криза, възникнала заради рухване на Италия, или Гърция или друга свръхзадлъжняла държава от ЕС. Примерите както стана дума, не са малко.

Големите финансови организации виждат един и същ инструмент като лекарство за ситуацията в световен план, но не е тайна, че в условията на криза оцеляват и побеждават само онзи, които успеят да запазят резерви.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във