Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЕВРОПА, АМЕРИКА И РУСИЯ УМУВАТ ЗА СПАСЕНИЕТО

Лидерите на четирите най-големи европейски стопанства - Германия, Великобритания, Франция и Италия, се събират спешно в Париж на 4 октомври, за да договорят спешни мерки за справяне с финансовата криза. Амбициите на френския президент Никола Саркози са да използва ротационното председателство на страната на ЕС, за да организира общ фронт с колегите си от другите три държави и същевременно да окуражи гостите си да са готови да приемат смели решения, като се има предвид дълбочината на катаклизмите. Но разногласията по повод предложената от Холандия спасителна схема за 300 млрд. евро (която Германия приписа на Франция) подсказват, че дебатът по-скоро ще се концентрира върху усилията за по-стриктен контрол на рейтинговите агенции, за по-добра координация между регионалните надзорници и за преразглеждане на счетоводните правила. Евентуална положителна инициатива би било приемането на единни стандарти за гарантиране на банковите депозити. Официални представители на ЕС се надяват, че подобно хармонизиране на защитата на спестяванията ще откаже страните членки на общността да последват Ирландия и да предложат пълни гаранции на банките, след като на 2 октомври Гърция също осигури по-голяма защита на депозантите.
Партньорите на Франция
които гледат скептично на необходимостта от съботната сбирка, прогнозират незначителен напредък и се опасяват от твърди, но зле обмислени предложения. Британците дадоха ясно да се разбере, че техният премиер Гордън Браун държи националните правителства да играят решаваща роля в разрешаването на кризата и се противопоставя на грандиозни европейски решения. Председателят на Европейската централна банка Жан-Клод Трише смята, че организацията на ЕС е зле устроена за единна спасителна схема, просто защото не съществува федерален бюджет, подобен на американския, нито обща политическа структура. Премиерът на Италия Силвио Берлускони изглежда най-навит да подкрепи предложението на Саркози за по-стриктно регулиране, но дълговете на страната в размер на над 103% от БВП ще му попречат да предложи кой знае какво за евентуален европейски пакет от мерки.
Същевременно холандското правителство продължава да държи на идеята си за създаване на единна схема за 300 млрд. евро, като всяка страна от 27-членния блок трябва да основе свой собствен спасителен фонд, в който да вкара до 3% от брутния си вътрешен продукт. Тези фондове трябва да бъдат структурирани по еднакъв модел и правителствата да си сътрудничат при спешни случаи. Германия обаче открито се обяви против подобен подход и го атакува публично като френска инициатива, което накара французите да заподозрат опит за проваляне на събитието. Същевременно Испания, Белгия и другите страни членки на ЕС, които не бяха поканени на срещата на 4 октомври, предупредиха Саркози и гостите му, че те нямат правомощия да вземат решения от името на целия блок. С други думи, на фона на целия пъстър букет от интереси Старият континент едва ли ще реши нещо ползотворно.
Отвъд Атлантика също имат проблеми
- републиканците от Долната камара на щатския Конгрес упорито отказват да приемат спасителната програма за местната банкова система на собственото си правителство заради безумния й размер от 700 млрд. щ. долара, срещу които редовите данъкоплатци няма да получат нищо. Все пак Сенатът гласува за променен вариант на плана Полсън, в който е включена допълнителната мярка за временно увеличение на лимита за федерално гарантиране на депозитите от сегашните 100 на 250 хил. щ. долара, данъчни отстъпки за фирми и домакинства за 149 млрд. щ. долара и промени в закона за ценните книжа. А президентът Джордж Буш призова отново съпартийците си да не се инатят, защото кредитната криза се влошава и заплашва да прерасне в масови уволнения.
В късните часове на 3 октомври законодателите от Камарата на представителите се явиха на поправителен и започнаха да обсъждат новия вариант на спасителната акция. До редакционното приключване на броя решение не бе взето, но изтече информация, че доста от противниците на плана са склонни да променят решението си след внесените поправки в полза на данъкоплатците.
Третата световна суперсила - Русия
също брани сърцато националния си финансов сектор. А премиерът Владимир Путин не пропуска възможността да упрекне щатската администрация за абсолютната й некадърност да се справи с кризата, която е създала и разпространи по света. А финансовият министър на САЩ Хенри Полсън и руският му колега Алексей Кудрин са се договорили да бъдат в непрекъснат контакт, докато трае финансовия смут.
Пазарният надзорник в Москва забрани на 30 септември (за втори път през месеца) късите продажби на акции малко преди срива на котировките на акциите да принуди ръководствата на двете основни столични борси да прекратят търговията за два часа. Този път забраната ще продължи неопределено време, което раздразни търговците и предизвика коментари, че ако всеки път продавачите се гонят, то няма да има пазар. Препродажбите и други сделки на извънборсовия сектор обаче продължават.
Путин добави на 29 септември още 50 млрд. щ. долара към предишните 100 млрд. за осигуряване на ликвидност на банковата система на страната и обяви, че централната банка ще отпуска заеми на кредитните институции без залог. Кабинетът ще позволи на руската централна банка да предостави въпросните 50 млрд. щ. долара от международните резерви на страната на Внешэкономбанк и фирми и кредитори, които срещат затруднения при изплащането на дължимите до края на годината вноски за 40 млрд. щ. долара по чуждестранни задължения, ще могат да ползват пари при пазарни условия. Което предизвика коментари, че от тези мерки ще се облагодетелстват очевидно държавните компании с голям външен дълг и огромни капиталови разходи, каквито са Роснефт и Внешторгбанк груп и частните банки МДМ, Промсвязбанк и Алфа банк. Според главния икономист на московската банка Тройка диалог Евгени Гавриленков пък използването на Внешэкономбанк като финансов източник ще помогне за спасяване на ликвидността на малките и средните банки и ще попречи на чуждестранните играчи да ползват допълнителните пари от системата. Гавриленков обяснява, че чуждестранните кредитни институции заемат средства от най-големите руски банки, които имат достъп до аукционите на централната банка, след което обръщат рублите в щатски долари и ги изнасят от страната. И така Русия е станала едно от местата, където има пари.
Анализатори коментират, че мерките са краткосрочни и няма да помогнат за възстановяването на икономическия растеж и на инвестициите. Според други обаче те са навременни. Особено за втората по големина руска банка Внешторгбанк, чиито акции паднаха до 4.54 копейки всяка, след като ръководството й отчете 9.31 млрд. рубли (360 млн. щ. долара) загуби през септември заради негативна пазарна динамика. Финансовата институция привлече 8 млрд. щ. долара от продажбата на акции по 13.6 копейки парчето през 2007 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във