Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЕС започва изтощителна война с лошите кредити

Кризите се зараждат в лошата банкова система от грешните политически решения

 

Европейският  съюз преживява  десетилетието на войната срещу лошите кредити. От  две години насам едва ли не на всеки три месеца някой от органите на съюза - било  комисията, било  Европейската централна банка, или Европейският орган за банков надзор, излизат с някаква инициатива срещу новата финансова пандемия, каквато са  лошите  кредити. Обикновено тази инициатива води най-малкото до поредните препоръки към търговските банки да  затегнат  режима за отпускане  на заеми. А  нерядко и до втвърдяване на надзорните регулации. Историята показва, че в такива случаи безмилостно се проявява  ефектът на махалото - от едната крайност, от  прекалено либерален режим на третиране на риска  натрупаният от кризата страх бързо го тласка до  другата крайност - на свръхрегулациите. Те  пък нерядко  забавят  възстановяването от кризата. И в двата случая за клиентите  виновни  са все банките, защото или не са били достатъчно консервативни, за да предотвратят натрупването на проблемни заеми, или са прекалено консервативни и не кредитират достатъчно. Получава се нещо като в анекдота  за заека - ту го  бият, защото е със шапка, ту яде пердаха, защото  е без нея.  Истината, разбира се, е някъде по средата, но намирането  й  е доста трудна задача, защото става дума за фина настройка на една доста чувствителна сфера, каквато е банковата. А тази фина настройка винаги се проваля , когато в нея започнат  да  пипат  грубите ръце на политиците.  Така е в България, така е и в Европа.

Точно политиците в Европа са в авангарда на апологетите на допълнителните надзорни регулации. По  този начин те се  опитват да обяздят обществените страхове от повторение на банковата и финансовата  криза. И ръсят все нови и нови идеи за допълнителни регулации. Доказателство за това е последното решение на Европейската комисия от 14 март 2018-а,  за което в. "БАНКЕРЪ" информира в предишния си  брой 13/2018 година. Във въпросния коментар  пише: "С представените на 14 март 2018-а мащабни мерки Комисията изпълнява одобрения от Съвета план за действие, целящ да се понижи големият дял на необслужваните кредити и да се предотврати евентуалното им натрупване в бъдеще. Благодарение на постоянните усилия на държавите членки, на надзорните им  органи, на кредитните институции и ЕС  през последните години делът на необслужваните кредити в банките и в държавите от ЕС намалява. Въпреки отбелязания напредък обаче са необходими

 

допълнителни мерки

 

във връзка с оставащите необслужвани кредити и за ограничаване  на  евентуалното им натрупване в бъдеще. Целта на предложенията е банковият сектор в ЕС да стъпи на още по-здрава основа, за да могат гражданите да разчитат на стабилни банки, изпълняващи незаменимата си роля за подкрепа на икономиката и на  икономическия растеж. Пакетът допълва дейностите за изграждането на съюз на капиталовите пазари и е съществена стъпка, за да се завърши изграждането на банковия съюз - един от непосредствените приоритети, съгласувани от ръководителите на ЕС с цел да се заздрави икономическият и паричен съюз."

Заместник-председателят на Комисията Валдис Домбровскис, който отговаря за финансовата стабилност, за финансовите услуги и за съюза на капиталовите пазари, подчерта: "Европа и икономиката отново набират сили. Трябва да използваме този прилив на енергия и още по-бързо да намалим дела на необслужваните кредити. Това е задължително условие, за да намалим рисковете за банковия сектор в Европа и да повишим стабилността му. Ако делът на необслужваните кредити намалее, банките ще могат да отпускат повече средства за домакинствата и за предприятията. През последните години успяхме значително да ограничим рисковете в банковия сектор. Новите ни предложения доразвиват постигнатото и трябва да бъдат неразделна част от процеса, с който ще завършим изграждането на банковия съюз чрез намаляване и поделяне на риска."

През последните години

 

рисковете в банковия сектор в ЕС значително намаляха

 

От 2014 г. банките под надзора на Европейската централна банка са успели да привлекат допълнителен капитал на стойност 234 млрд. евро и имат далеч по-добри ликвидни буфери. Това се дължи на вече приетите съществени регулаторни мерки, а предложеният от Комисията през ноември 2016 г. "Пакет за намаляване на риска в банковия сектор" допълнително ще засили този процес. Както се вижда, става дума за твърде много  стратегически документи,  посветени на лошите кредити.  И за какъв кратък период от време - две-три години, те са приети. Само че независимо от тази активност на ЕК  банки в държавите от еврозоната продължават да изпадат в капиталови, в ликвидни и във всякакви други  кризи. Пак заради лошите кредити. Погледнете случващото се от 2014-а насам в Португалия, в Испания и в Италия. И не само там. Точно по тази причина ЕК отбелязва: "Въпреки постигнатия сериозен напредък необслужваните кредити остават един от основните рискове за банковата система в Европа."

Според Европейската комисия

 

решаването на проблема с големия дял на необслужваните кредити

 

и предотвратяването на евентуалното им натрупване в бъдеще са задължителна предпоставка, за да бъде завършено учредяването на  банковия съюз.  "Вследствие на финансовата криза и последвалите я рецесии много повече кредитополучатели не могат да погасят заемите си, тъй като повечето фирми и физически лица изпитват трайни финансови затруднения, а някои дори фалират. Това се усеща особено остро в държавите членки, в които се отчита дълга или дълбока рецесия и където банките са натрупали в портфейлите си много необслужвани кредити", подчертават от ЕК. Според разпространеното от нея изявление с  предложенията от 14 март 2018-а Европейската комисия продължава дейностите по "Плана за действие за намаление на необслужваните кредити", договорен от европейските министри на финансите през юли 2017 г. В публикуваното през октомври 2017 г.  "Съобщение на Комисията относно завършването на банковия съюз" и в публикувания на 18 януари 2018 г. "Първи доклад за напредъка" Комисията се ангажира ефикасно да изпълни елементите от плана за действие, които са от нейната сфера на компетентност. Всичко това звучи като голи декларации. Но зад тях се крие намерението за промяна в банковите регулации и по отношение на капитала, и по отношение на оценката на обезпеченията, и по отношение за определянето на степента на риска. Все неща,  които са свързани с допълнителни разходи за кредитните институции, в това число и за работещите  в България. А всички знаем как банките си избиват допълнителните разходи - като включат тях и  допълнителните надзорни ограничения, промените в законите или лошите практики при решаването на съдебни спорове. "Избиват" ги, като увеличават цената на кредита - т.е за тях в крайна сметка плащат клиентите. И  в случая думата "клиенти"  не е някакво имагинерно понятие. Това са същите онези граждани и бизнесмени, които, уплашени от ефектите на кризата, настояват за по-строги регулации срещу банките, от една страна, и за по - либерален режим по отношение на проблемните кредитополучатели от друга. И в отговор на техните искания политическият  елит развихря нормотворчеството си. То временно може да ограничи проблема, но няма да го реши. Защото истината е, че банковите кризи са следствие от недалновидни икономически политики и от липсата на икономически реформи. А точно тези два казуса са  в сферата на компетенцията на политиците. Те като не си свършат работата или оплетат конците, следват проблеми. Така бе с кризата от 2009-а, предизвикана от недалновидната политика на американското правителство за либерализиране на ипотечните кредити и свързаните с тях облигации, издавани от банките. Така ще се случи и впоследствие, след като европейската и американската  икономики се възстановят от понесения удар. Стратегическите реформи няма да бъдат направени, защото те не носят политически дивиденти, и само след пет или десет години отново ще станем свидетели на същите събития, които се разиграха от 2009-а насам. И тогава обществото отново ще посочи с пръст банките за виновни. Но истината както тогава, така и след време ще е друга.

Facebook logo
Бъдете с нас и във