Банкеръ Daily

Финансов дневник

ЕС смята да изтръска банките

S 250 223f656c 0dde 472e 98f8 1f8998c82ca6

Европейската комисия изглежда амбицирана да задължи банките да заделят огромен свеж капиталов ресурс. Очакванията са на 27 октомври ЕК да представи законодателен пакет, свързан с капиталовите изисквания към кредитните институции. Той е част от прилагането на международните регулации, известни като Базел III. Тази регулаторна рамка бе обявена след световната финансова криза от 2008 г. и бе договорена между най-големите икономики в света. Целта на регулациите е да се затегнат изискванията за капиталовата адекватност, стандартите за стрес-тестовете и риска от ликвидност на пазара

Ще припомним, че заради корона кризата ЕК прецени, че банките ще трябва да се съобразяват с тях от 2023-та, вместо от януари 2022 година. В същото време лобито на търговските банки в Европа е твърдо против завишаването на капиталовите изисквания изобщо и натиска Брюксел да вземе решение в негов интерес. От няколко дни в играта влизат и големите кредитори от САЩ, Великобритания и Азия, които се оказва, че също ще бъдат засегнати от законодателните изменения на Базел III. Може да се каже, че бюрократите от Брюксел в момента са между чука и наковалнята. 

Изненадата за банките 

ЕК е на път да сюрпризира големите банки от Великобритания, САЩ и Азия, като директно им бръкне в джоба. Според информация на "Файненшъл таймс" част от законодателния пакет предвижда кредитните институции от трети страни, т.е. извън ЕС, да бъдат задължени да преобразуват юридическите лица, с които оперират на европейския финансов пазар. Идеята е вместо клонове на чуждестранни институции в ЕС, големите банки от трети страни да оперират чрез дъщерни дружества, особено когато дейностите на клоновете се считат за достатъчно големи и рискови.

В случая очевидно Брюксел играе по свирката на Европейската централна банка, която изрази притеснение заради големия брой на банките от трети страни, които действат чрез клонове на Европейския пазар. ЕЦБ е на мнение, че по този начин умишлено се заобикаля прекият й надзор, а и като цяло клоновете са значително по-слабо регулирани. Франкфурт има предвид, че изискванията за капитал и ликвидност към клоновете са значително по-ниски от тези към банковите дъщерни дружества. А това на практика означава, че банките от САЩ, Великобритания и Азия ще трябва да налеят стотици милиони капитал в дъщерните си дружества, за да получат достъп до европейския пазар. 

Очаквано, банковият елит извън Европа не се сви в миша дупка, а заплаши с ответна реакция. 

Лобисти на кредитните институции извън ЕС предупреждават

че ако Брюксел продължи по това направление, редица елитни кредитори може да се откажат от някои дейности на Стария континент, или пък САЩ и Великобритания да наложат рестрикции за европейските банки, които искат да работят на техните пазари. 

Както стана дума, европейските банкови регулатори образуваха широк фронт за навременно въвеждане на завишените капиталови изисквания към банките, които са част от регулаторния пакет Базел III.  В началото на септември ЕЦБ, Европейският банков орган и двадесет национални регулатора изпратиха писма в Брюксел, за да акцентират, че всяко допълнително забавяне на прилагането на правилата „би било в ущърб на европейския обществен интерес“, а реформите, заложени в пакета Базел III, са "критично важни за преодоляване на недостатъците в съществуващата рамка".

Натискът на регулаторите

"Глобалната финансова криза от 2007-2010 г. ясно показа необходимостта от засилване на пруденциалното регулиране на банките, като бяха необходими близо 8 години, за да се постигне съгласие по всички аспекти, свързани със споразумението Базел III. Ние, като органи за пруденциален надзор и централни банки в ЕС, силно подкрепяме цялостното, навременно и последователно прилагане на всички аспекти на Базелската регулаторна рамка. Според нас прилагането й трябва да се придържа едновременно към същността и посланията на разпоредбите в споразумението Базел III. Непълното спазване на Базелската рамка не би било в интерес за Европа.", бе записано в становище, под което се подписа и управителят на БНБ Димитър Радев. 

Централните банкери и шефовете на регулатори отчитат, че пандемията от COVID19 е показала, че по-устойчивите банки са по-способни да подкрепят реалната икономика, дори и по време на криза. Те подчертават също, че осигуряването на устойчивост на банките е добра предпоставка за икономически растеж - нещо, от което Европа очевидно се нуждае. А придържането към Базелската рамка би направило наблюдението над банковия сектор по-ефективно, тъй като ще улесни сравнението между различните банки. Което пък ще е в полза на преструктурирането на европейския банков сектор.

Залогът е до 400 млрд. евро

За търговските банки залогът е огромен. Ако регулациите бъдат приети във вида, в който искат финансовите институции, за да отговорят на изискванията европейските кредитни институции ще трябва да увеличат капитала си със 124.8 милиарда евро по предварителни данни на Европейския банков орган. Според разчети на търговските банки пък тази сума може да нарасне дори до 400 милиарда евро.

Затова не е изненада, че Европейската банкова федерация, в която членува и Асоциацията на банките в България, се застъпва за 

"по-лек подход" при прилагането на изискванията 

и призовава да се търси баланс между капиталовите изисквания и финансирането на икономиката на ЕС, която все още не се е възстановила от кризата. 

Сдружението на търговските банки от Стария континент разбираемо е против твърде стриктното прилагане на стандартите на Базел III. Мнението на федерацията е, че прекалено консервативното калибриране на окончателните правила неизбежно ще доведе и до по-нататъшно увеличаване на капиталовите изисквания, а затягането на регулациите може само да навреди на капацитета на банките да финансират икономиката.

"Намаляването на банковото кредитиране при строго тълкуване на Базел III би се отразило на усилията, които ЕС полага за осигуряване на средства за икономиката", написа Ана Ботин, президент на Европейската банкова федерация, в писмо до Урсула фон дер Лайен през юли.

Засега ЕК твърди, че ще изпълни нейните международни ангажименти за прилагане на стандартите от Базел III, но ще бъдат направени корекции, за да отразят спецификите на икономиката и банковия сектор на ЕС“. Тоест единственото ясно е, че интригата тепърва ще се увеличава, защото пътят до приемането на пакета от регулации може да се окаже доста трънлив. Все пак той трябва да премине и през Съвета на ЕС и Европейския парламент.

Facebook logo
Бъдете с нас и във