Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЕС може да осъмне с "лоша" банка

Андреа Енриа

Председателят на Европейския банков орган (ЕБО) - Андреа Енриа, посочи в реч на 30 януари, че проблемът с лошите задължения на Европейския съюз е станал "неотложен и изисква незабавна реакция",  тъй като  "токсичните" заеми на кредиторите от общността са надхвърлили 1 трлн. евро. Той се опасява, че макар управниците в Брюксел да са наясно с проблема, пропускат момента да го решат и  реагират мудно - по-мудно дори от японските финансисти, които пропиляха цяло десетилетие, докато успеят да овладеят подобно състояние  през 90-те години на миналия век.

Енриа предлага ЕС да създаде  фонд, гарантиран с пари на данъкоплатците, който да купува лоши заеми от борещи се с бремето им кредитори на тяхната "реална икономическа стойност". Тя трябва да бъде определена от експертите на фонда след обстойна оценка на вземанията. По този начин с един куршум ще бъдат отстреляни  два заека. От една страна, ще се постигне по-висока прозрачност за действителната цена на необслужваните заеми, задръстили балансите на много банки от региона, и същевременно ще се увеличи обемът на мизерния европейски пазар на тези активи.

ЕБО няма пълномощия да въведе сам подобен проект и изказването на Енриа е по-скоро предназначено да представи за обсъждане в Брюксел и в други столици на блока идеята за лоша банка на ЕС. Всъщност общността отдавна проучва различни варианти за намаление на необслужваните банкови заеми и официални представители на националните финансови министерства работят по доклад по темата, който се очаква да бъде представен през март. А всички формални предложения на ЕС ще се обсъждат дълго и напоително впоследствие. 

Господин Енриа се надява да направи плана си приемлив за опонентите на държавната помощ за кредитните институции с предложението си лошата банка да продава токсичните активи на пазарни цени след фиксиран период от време и да има правомощия да събира евентуалните загуби от самите кредитори. Клаус Реглинг - шеф на Европейския механизъм за стабилност на еврозоната, приветства предложението на ЕБО и смята, че по този начин ще могат да бъдат продадени токсични заеми за поне 250 млрд. евро.

Общата стойност на несъбираемите кредити на банковата система на ЕС е 1.06 трлн. щ. долара, или 5.4% от брутния им размер - три пъти по-голям от дела в други големи банкови сектори, като примерно този на Щатите или на Япония. Повече от една четвърт от европейските  са "притежание" на Италия - 276 млрд. евро. Това принуди италианският кабинет да създаде вариант на лоша банка, която да купува токсични активи от по-слабите местни кредитори с пари, събрани от по-силните институции. Натискът на Европейската централна банка за редуциране на размера на лошите кредити чрез увеличение на необходимия за целта капитал пък доведе до  практическата национализация на "Монте дей Паски ди Сиена", която не успя да си набави необходимите допълнителни средства.

Най-ниски са нивата на несъбираемите задължения във Великобритания, в Германия, в Балтийските републики, в страните от Бенелюкс и Скандинавските държави. Испания и Ирландия използваха подкрепени с държавни пари лоши банки, за да "разтоварят" дълговото бреме на банковите си системи. След това обаче ЕС въведе по-строги правила, според които всеки кредитор, получил държавна инжекция, прехвърля част от загубите и на собствениците на негарантирани облигации.

Не по-малко еретично звучи идеята на един от заместник-председателите на Европейската комисия - Валдис Домбровскис, който иска да се създадат "Сигурни европейски активи", за да се намалят банковите вложения в държавни облигации. Домровскис обясни идеята си след приключване на съвещанието на ЕКОФИН на 27 януари. Той призна, че от известно време Европейският борд за системен риск работи по концепцията на този нов финансов инструмент, а ЕК участва в проекта като член на борда. Домбровскис обясни, че целта е секюритизация на държавни облигации на страни членки на ЕС, но без каквото и да било смесване на книжата на различните държави. С други думи, не става въпрос за емитирането на единни еврооблигации на страните членки на еврозоната, които предполагат подялба на риска. Още повече че германският канцлер Ангела Меркел твърдо обяви, че няма да го допусне  по време на управлението си. 

Новият кредитен инструмент ще е под контрола на Европейския борд за системен риск и се подготвя в чест на 60-ата годишнина от подписването на Пакта от Рим (25 март 1957-а) за създаването на Европейската икономическа общност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във