Банкеръ Weekly

Икономистът Георги Ангелов пред в. "Банкеръ":

ERM II е шанс да постигнем стандарта в Западна Европа

Предизвикателство е първи да влезем в ERM II и в банковия съюз едновременно. Въпросът е как ще си изиграем картите?

Г-н Ангелов, премиерът Бойко Борисов отново тласна страната ни към членство в ERM II и Банковия съюз, след като само преди няколко месеца натисна спирачките в търсене на обществен консенсус. Как си обяснявате настоящото спешаване на курса?

- През януари имаше една доста ирационална кампания, породена от спешното внасяне на поправки в закона за БНБ. Всякакви спекулации чухме, теории на конспирациите и шокови сценарии, но нищо от това не се реализира. И нямаше как да се реализира. Валутният борд в България е стабилен и безпочвените спекулации не могат да го помръднат. Политиците се уплашиха в началото и затова отложиха кандидатстването, което според мен не беше оправдано. Добре е, че осъзнаха грешката си.

Виждате ли потенциални проблеми с последната стъпка към изпълняването на изискванията за членство - увеличението на капитала на една от банките, при които ЕЦБ установи необходимост от допълнителни буфери?

- Доколкото разбрахме от финансовия министър преди няколко седмици, процесът е завършен на 70%. Останалите мерки, които бяха договорени с финансовите министри на еврогрупата, бяха изпълнени изцяло още миналата година. Не би трябвало последните няколко щриха да са проблем за изпълнение след като има ангажимент на БНБ и ясни срокове. А иначе, натрупването на допълнителни буфери е положително за всички банки, защото това ще позволи на системата по-лесно да премине през тежкия период на коронавируса и в същото време могат да се направят отстъпки и отлагане на кредитите за засегнатите от кризата.

Как кандидатурата на България изобщо ще се вмести в дневния ред на европейските институции в тази ситуация с короновируса?

- Това вероятно ще е най-големият проблем. Да не забравяме, че предишната световна криза през 2008-2009 година доведе до затръшване на вратата за ERM II за повече от десетилетие, докато Европа се занимаваше с кризата и вътрешните си проблеми.Може да се окаже, че сега е последен шанс преди поредно затръшване на вратата за дълъг период от време. България има предимство, защото е извървяла почти целия път. Но други страни от региона – като Румъния – няма да имат никакъв шанс да влязат в обозрим период от време.

Ясно е, че страната ни не може да се възползва от инструментите на ЕЦБ. Но виждате ли необходимост от сключване на споразумение между БНБ и ЕЦБ за суапова валутна линия?

- Суап линиите са разпространени от десетилетия между централните банки на развитите страни. Особено през последната световна финансова криза те бяха масово използвани като общият обем на реално използваните валутни суапи надмина 10 трилиона долара. Всяка страна, която има възможност, сключва суап с голяма световна централна банка – дори страни като Канада, Нова Зеландия, Сингапур, които нямат нужда в момента, също го правят. Защото това е един вид застраховка, безусловен достъп до валутен ресурс при нужда и най-вече, това е израз на доверие от страна на големите централни банки. Самият факт, че една страна получава суап от световна централна банка е силен положителен сигнал към пазарите. Затова всички искат суап, дори да нямат нужда и да не го ползват на практика.

Много развиващи се страни искат да получат валутен суап – например, Турция от месец се опитва, но не получава. Все още суап линиите са основно за развитите страни, като Дания, Швеция, Австралия, Норвегия и т.н. Причината е, че предоставянето на валутен суап изисква доверие в макроикономическата и финансовата политика на съответната държава. Всяка страна, която успее да получи суап от голяма централна банка влиза в една ексклузивна мрежа и се разграничава от тези, които нямат достъп и сами трябва да се оправят в кризата.

Какви според вас са рисковете от членството на България в ERM II и в Европейския банков съюз?

- Влизането е шанс за страната, шанс за по-бърза модернизация, по-бързо настигане на стандарта на живот в Западна Европа и повишена конкурентоспособност. Рискът е да изпуснем този шанс. Това се видя например с членството в Европейския съюз – страните, които не можаха да се класират и да влязат, изостанаха много и са далеч по-назад от тези, които влязоха. Достатъчно е да погледнем страни като Молдова, Украйна, Албания, Македония, Босна и т.н. и ще видим драматично изоставане спрямо съседни страни, които успяха да влязат в ЕС.

България не е свикнала да е първопроходец. Ние винаги сме се движили с изоставане спрямо водещите страни – последни въведохме валутен борд, последни направихме макроикономическа стабилизация и т.н. Сега сме в ситуация да сме първи – първи да влезем в ERM II и банковия съюз едновременно. Това е предизвикателство, не е лесно да си първи, но пък и не можем да сме винаги последни. Трудно ще настигнем, ако все чакаме да сме последни и да вървим по утъпкан път.

Правителството казва, че ползите са неизмеримо повече. Съгласен ли сте с подобни тези?

- По-скоро да. Разбира се, зависи и как ще си изиграем картите. Но ако погледнем другите страни от региона, които влязоха в ERMII, няма нито един лош пример. Дори тези, които престояха дълго време в чакалнята са отличници по икономически показатели – например, балтийските страни Естония и Литва. Словакия също е чудесен пример за бързи темпове на развитие. При предишната криза също страните, които бяха в ERM II доста по-бързо излязоха от кризата и бързо се възстановиха, за разлика от периферията.

Да не говорим за Дания, която 21 години е в ERM II – реално, чрез членството си в чакалнята Дания черпи голяма част от ползите на еврото без да е в еврозоната. Ако нямаше полза, Дания не би стояла в ERM II. Но ето, стои си. Значи, полза има. Само споменавам, че Дания получи сега в кризата 24 милиарда евро суапова линия от ЕЦБ.

Отделно са другите инициативи, които са заложени в следващия дългосрочен бюджет на ЕС – отделен бюджет за еврозоната, включително за страните от ERM II, както и нови финансови инструменти за страните от ERM II, за подпомагане на реформите и развитието. Те ще са особено полезни за България и Хърватия, които имат нужда от ресурси за ускоряване на реформите и за ускоряване на развитието.

Стандартният път от ERM II до въвеждането на еврото е две-три години. Смятате ли, че страната ни ще го извърви в този срок или очаквате по дълготраен престой в т.нар. чакалня?

- Две години е минималният срок, но при последните страни, приети в еврозоната, реалният престой в ERM II е доста по-дълъг. Балтийските страни, например, престояха средно около едно десетилетие в чакалнята. Проблемът е, че преди се приемаха неподготвени страни в еврозоната – като Гърция или Италия – и това доведе до сериозни проблеми по-късно. Еврозоната си взе поуки от тези грешки и вече не допуска неподготвени страни. Затова престоят е все по-дълъг, за да може да всяка страна да се подготви. Но, все пак има разлики – Естония, например, успя да се подготви за 5-6 години, въпреки тежката криза през 2009-2010. На Литва й отне повече от 10 години. Така че конкретният срок зависи от това колко бързо една страна се подготвя, колко бързо забогатява и настига западния стандарт на живот.

Краен пример е Дания, която вече 21 години е в ERM II и продължава да стои вътре, въпреки че на този етап не планира да въвежда еврото. Просто защото да бъдеш в ERM II е полезно и само по себе си, дори да не води до членство в еврото.

Ще ни изпревари ли Хърватия по пътя към въвеждането на еврото, след като имахме около година преднина в процеса?

- Винаги са възможни политически решения, но въпреки това се съмнявам. По всички финансови и макроикономически показатели България превъзхожда Хърватия. Нещо повече, България има доказан и успешен валутен борд, твърд валутен курс и рекордно високи валутни резерви. Хърватия не може да се похвали с това и за по-малко от месец изразходва над 2.2 милиарда евро валутни резерви, за да интервенира на валутните пазари с цел поддържане на стойността на валутата – и въпреки това валутата поевтиня. ERM II е механизъм за стабилност на валутните курсове, така че тези разлики имат голямо значение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във