Банкеръ Daily

Финансов дневник

Енергийната сметка на Европа набъбна до 500 млрд. евро

Енергийната криза на Стария континент принуждава правителствата да пускат пакети от държавни помощи за смекчаване на удара от препускащите цени, констатира институт "Брюгел". Досега 27-е страни членки на Европейския съюз са отделили 314 млрд. евро като буфер на пораженията от енергийния спазъм върху потребителите и бизнеса, а Обединеното кралство е отпуснало 178 млрд. евро, показват осъвременените оценки на изследователите, публикувани на 21 септември. 

Растящият фискален товар, който за ЕС се равнява на 1.7% от БВП на блока, идва успоредно с битката на страните членки с ускоряващата се инфлация и мрачната икономическа перспектива. Министрите на общността договарят спасителен план, който да прехвърли извънредните печалби на енергийните компании към най-уязвимите домакинства и фирми. Сделката, която се очаква да стане факт на 30 септември, включва ценови таван на електроенергията и стъпки за ограничаване на потреблението след като Москва оряза газовите потоци за региона.

"Първоначално предвидени като временен отговор на предполагаем временен проблем, тези мерки се раздуха балонообразно и се превърнаха в структурни", коментира Симоне Талиапиетра - анализатор на базирания в Брюксел институт. Тя посочва, че "числата ще растат докато цените на енергията останат надути, което определено не е устойчив сценарий от гледна точка на публичните финанси".

В оценките на "Брюгел" влизат мерки като по-ниски ставки на ДДС за електрическата енергия, субсидии за отоплението и начини за поддържане на някои компании над повърхността, но не обхващат напълно мащаба на ликвидна подкрепа на територията на Европа. В Германия правителството национализира енергийното дружество "Унипер", като в сделката е предвидено и инжектирането на 8 млрд. евро държавни пари и покупката на мажоритарния дял на финландската група "Фортум". Анализаторите на "Брюгел" посочват, че растящите разходи за енергийната криза заплашват да задълбочат разделението между страните членки на ЕС: правителствата с повече фискални резерви безусловно ще управляват по-успешно енергийната криза от съседите си с ограничени енергийни ресурси през зимните месеци. Затова е важно да се изработят политики, които да гарантират фискална устойчивост и те да бъдат координирани, особено сред държавите от ЕС.

По данни на "Брюгел", досега най-много се е охарчила Великобритания, която е заделила 6.54% от БВП за подпомагане на най-закъсалите от енергийната криза. Следват Хърватия с 4.13% от БВП, Гърция - 3.72%, Италия - 3.34%, Латвия - 3.22% и Испания - 2.95 процента. На седмо място е съседна Румъния с 2.88% от БВП и похарчени 6.9 млрд. евро. България е девета с 1.8 млрд. евро и 2.64% от БВП, непосредствено след Германия с 2.81% от БВП. Челната десетка оформя Австрия със заделени 2.21% от БВП.

Facebook logo
Бъдете с нас и във