Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Емилиян Димитров: Коланът винаги може да се затегне... още

Емилиян Димитров е от старото поколение банкери. Роден е в София на 22 януари 1948-а. Завършва елитната Френска гимназия и ВИИ Карл Маркс (сега УНСС). Още като студент започва работа в софийския градски клон на БНБ. След като се дипломира, е назначен по разпределение в Българска външнотърговска банка (сега УниКредит Булбанк). Постепенно се издига в кариерата, като преминава през Банка транспортна техника (преименувана по-късно в БАЛКАНБАНК) и БИОХИМ. При създаването на Първа частна банка в края на 1989-а става началник на дирекция Международни отношения и в рамките на две години се издига до неин изпълнителен директор. След затварянето на банката през 1996 г. се въздържа от публични прояви. Печели напълно и окончателно всички дела, които държавата е завела срещу него. Занимава с частен бизнес и е отдал цялото си внимание на семейството си.

Г-н Димитров, вие имат опита на банкер и финансист, работил активно в частния сектор, когато се полагаха основите на пазарното стопанство у нас. Преживяхте жестоката криза през 1996 и 1997-а и сега имате възможност да следите развитието на може би най-големия колапс на световната икономика от 1929 г. насам. Какви според вас са перспективите пред световната и българската икономика? Оптимист ли сте за бъдещето?
- Ако не бях оптимист, нямаше само преди две-три седмици да стана баща на едно прекрасно момиченце - дъщеря ми Ника. Аз по принцип разсъждавам малко по-философски по тази тема с кризата. Никога не забравям, че човешкият род съществува от близо пет хиляди години, през които е преживявал много на брой кризи, някои от които са имали катастрофичен характер, и не само е оцелявал, но е успявал винаги да се развива. Защо сега ситуацията да е по-различна от обичайната?
Що се отнася до България, страната ни и по-точно икономиката й е в криза от времето на развития социализъм и от тази криза тя не е излизала. Спомняте ли си в последните години преди 10 ноември 1989-а, че постоянно се сменяха различни икономически модели. Те бяха резултат на безплодната политика на развития социализъм. А след като бе извършен десетоноемврийският преврат, всички бяхме наясно, че приключваме с един неработещ икономически модел, но нямахме никаква идея кой е онзи добър модел, който да въведем, за да заработи икономиката по-добре. Просто започнахме да се лутаме напред назад. Това лутане, според мен, продължава и досега.
Не може обаче да отречете, че имаше един период между 2000-а и края на 2008-а, когато икономиката растеше с бързи темпове, безработицата намаляваше, в страната се изсипаха милиарди чуждестранни инвестиции. Тогава като че ли бяхме намерили работещ икономически модел за развитие?
- Да! И какво стана с него? Дойде световната криза и този хубав модел, за който говорите, престана да работи. Нали знаете, че световната криза е криза на потреблението, което достига един предел и след това рязко се свива, защото средствата, финансирали това потребление, се изчерпват. А свитото потребление води до намаляване на натоварването на производствените мощности. След един период на стагнация и след него икономиката започва отново да расте. Това е един постоянно повтарящ се цикъл, който е напълно закономерен за пазарното стопанство.
Въпросът е дали правителството на България прави необходимото, за да намали негативните ефекти от кризата?
- Моето лично мнение, че управляващите правят каквото могат, дори ще кажа, че правят онова, което може да се направи, за да се преодолеят негативните ефекти. Да, потреблението намалява, животът поскъпва, но нека бъдем реалисти и да съпоставим ситуацията с други държави от ЕС. Не можем да отречем, че като бюджет, като държавен дълг и като финансов сектор България е една от стабилните членки на Европейския съюз. Поне засега. Тъй като никой не може да каже какво би се случило, ако започне нова световна рецесия. След тези решения на Конгреса на САЩ за дълга и финансовата политика, която води американското правителство, въобще не е ясно дали световната икономика няма отново да започне да затъва. А случи ли се подобно нещо, едва ли някой може да каже дали ще се намерят нови спасителни финансови пакети.
Е, и аз това питам. Ще може ли България да удържи на нов световен икономически удар?
- Това зависи от силата на самия удар, която, както вече казах, никой в момента не може да определи колко ще е голяма. Едно е ясно, че стигне ли се до втора рецесия, ситуацията и в САЩ, и в Европа, и в България ще стане много тежка. Но също така за мен е ясно, че от този евентуален срив нито държавата ще загине, нито ще се стигне до някакви ексцесии поне у нас. Сега сигурно ще ми кажете, че няма накъде повече да затягаме коланите. Аз пък ще отговоря, че българинът е показал, че когато е необходимо, винаги може да пристегне пояса.
Само че това, което се случи през зимата на 1997-а, показа, че в определени ситуации българинът отказва да пристяга колана и хваща тоягата. Нали си спомняте разбеснялата се тълпа пред парламента?
- Аз пък се боя, че инфлацията през 1997-а бе изкуствено предизвикана...
Аз не говоря за инфлацията, а за социалното недоволство?
- В България то винаги е било дирижирано. И палежът на Партийния дом през 1990-а, и безредиците около Народното събрание в началото на 1997-а не са плод на спонтанното недоволство. Това са организирани операции. Вярвайте ми.
Добре. Приемам, че в България народните протести са режисирани. Само че не можете да кажете това за вълненията, обхванали една от най-старите демокрации в Европа. Това, което се случва в Англия например, доскоро изглеждаше като невъзможен сценарий?
- Напротив. Същите събития се случваха преди това във Франция например. И те са напълно закономерни за общества, където има големи малцинствени общности, които са изолирани и се капсулират в себе си. Независимо от стандарта, който им се създава, хората в тези общества винаги се чувстват като аутсайдери. Разбирате ли, в манталитета на емигрантите е заложено мисленето, че когато отидат в една по-високо развита държава всичките им проблеми ще се решат като с магическа пръчка. И когато това не става, достатъчно бързо или въобще не става започва да се трупа неудовлетворение, което прераства в гняв, бунтове и какво ли още не..
Въпросът е дали това недоволство няма да стане толкова голямо, че да застраши социалния мир и самата държавност?
- Може да се стигне до безредици в много държави. Но ако говорим за страните от ЕС, това, което се случи в Англия, ще накара всички държави да вземат много сериозни мерки за потушаване на надигащото се недоволство. И тези мерки няма да само в областта на сигурността. Ще бъдат разработени и финансирани мащабни и дългогодишни програми за интеграцията на малцинствата и негодуващите социални групи. На Запад демокрацията така работи - предимно с пари. Припомнете си как след Втората световна война в САЩ чернокожите се надигнаха в търсене на своите права. И правителствата се принудиха да разработят дългосрочни програми за интегрирането на чернокожите в обществото, които се прилагат вече близо четиридесет години. Същото нещо се случва или ще се случи в Европа и трябва да се случи в България. Тези проблеми не се решават със сила, а с много пари и добре разработени програми, които последователно се прилагат десет, двадесет, че и повече години. Иначе без тях не може да има социален мир, демокрация и икономически просперитет.

Facebook logo
Бъдете с нас и във