Банкеръ Daily

Финансов дневник

ЕK представи икономическите и финансовите аспекти на Европейския зелен пакт

Финансовите министри от държавите членки на ЕС обсъдиха икономическите и финансовите аспекти на Европейския зелен пакт. По време на дебата министрите подчертаха важността му и своята готовност да разгледат приоритетно конкретните действия, които следва да бъдат предложени от Европейската комисия през следващите месеци. Това стана ясно от януарския бюлетин "Основни икономически и политически решения в ЕС", публикуван от финансовото министерство, който представя резултатите от заседанията на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) и позициите на България по обсъжданите теми.

Европейският зелен пакт е пакет от мерки, насочени към осигуряване на европейски възможности за бизнеса и гражданите да се възползват от прехода на ЕС към климатична неутралност. Мерките ще трансформират икономиката на ЕС, като засягат области от енергетиката и транспорта, както и различни сектори от промишлеността и селското стопанство.

На 14 януари 2020 г. Комисията представи Инвестиционния план за устойчива Европа, които има за цел да покрие допълнителните нужди от финансиране. Планът предвижда да мобилизира инвестиции поне от 1 трилион евро през следващото десетилетие. Комисията предлага това да се постигне чрез създаването на "Фонд за справедлив преход", както и привличане на частно финансиране чрез използване на гаранции по програмата InvestEU. Планът предвижда и по-голяма роля на групата на ЕИБ при финансирането на устойчиви проекти.

В допълнение Комисията предлага Механизъм за справедлив преход, който също попада в обхвата на Инвестиционния план за устойчива Европа. Целта на този механизъм е да подкрепи гражданите и регионите, които са най-засегнати от зеления преход и по този начин да гарантира, че преходът се осъществява по социално справедлив и приобщаващ начин. Той ще се състои от три стълба: фонд за справедлив преход, специална схема за справедлив преход по InvestEU и нов инструмент за заем в публичния сектор за допълнителни инвестиции, които да бъдат привлечени от ЕИБ.

"България разбира важността ЕС да бъде глобален лидер в усилията за установяване на устойчива и неутрална на климата икономика. Преходът към ниски равнища на въглеродни емисии обаче поставя и значителни предизвикателства, като трябва да се гарантира, че най-засегнатите държави членки следва да бъдат адекватно подпомогнати в този процес, като се отчита тяхната начална позиция и национални специфики. Механизмите за компенсация не трябва да са за сметка на средствата от Кохезионната политика", се казва в позицията на страната ни.

От своя страна Хърватското председателство представи своите приоритети в областта на икономическите и финансовите въпроси, сред които укрепване на Икономическия и паричен съюз и международната роля на еврото, по-нататъшно развитие на Съюза на капиталовите пазари, както и насърчаване на прозрачна, ефективна и устойчива система за данъчно облагане.

Министрите на финансите проведоха и обмен на мнения относно данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията. Те направиха преглед на текущите преговори в контекста на ОИСР за преразпределяне на печалбите на предприятията от цифровата икономика и за определяне на минимална данъчна ставка за мултинационалните компании.

"България счита, че работата на ОИСР по определени въпроси следва да се обсъжда и на ниво ЕС, за да се намерят общи решения, приемливи за всички държави членки. Смятаме, че дискусиите в ЕС би трябвало да се концентрират главно върху съответствието на мерките по двете направления за работа с правото на ЕС. В същото време България изразява своята загриженост от възможността за въвеждане на минимално ниво на корпоративно данъчно облагане. Считаме, че нивото на данъчно облагане трябва да е отражение на икономическите реалности в отделните държави и е необходимо да остане национален прерогатив", заключват от българска страна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във