Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЕК готви нов паричен и фискален съюз

Дискусиите по т. нар. проект за европейски банков съюз набират все по-голяма скорост. Очаква се обаче техният пик да настъпи след средата на септември, когато Европейската комисия ще публикува проектодирективата си за банковия съюз. Дотогава всички важни детайли в нея остават загадка за широката публика. Единственото, което се знае, е, че проектът ще обхваща държавите в еврозоната, но за да влезе в сила, ще трябва да бъде приет от всички членки на ЕС, в това число и България.


Според Файненшъл таймс планът предвижда Европейската централна банка да получи огромна власт, която ще се разпростира върху всички 6000 банки в еврозоната. Той предвижда лишаването на сега действащите национални надзорни структури от почти всичките им правомощия по затваряне и преструктуриране на закъсалите местни банки. Което ще доведе до редукция и на корупционните практики в някои държави.


Идеята е надзорните функции да се изпълняват от нов орган към ЕЦБ, а не от сега съществуващия управителен съвет на институцията. Файненшъл таймс посочва, че плановете са новият съвет по банков надзор към ЕЦБ да включва 23-ма членове - по един от всяка страна от еврозоната плюс шестима независими.


Проектът ще срещне най-голям отпор от правителството на Германия, което не иска да губи контрола върху регулирането на спестовните каси и провинциалните банки, чрез които осъществява национални и регионални програми за стимулиране на икономиката в отделни отрасли и региони. Кабинетът на Меркел е на мнение, че ЕЦБ трябва да се занимава само с надзора на двадесетината най-големи банки в еврозоната, чиито мрежи от клонове и дъщерни дружества се разпростират в целия ЕС.


През последните години станахме свидетели как дори малките банки могат да се окажат жизненоважни за цялата система и да причинят финансови сътресения, заяви в началото на септември еврокомисарят по икономическите и паричните въпроси Оли Рен, посочвайки за пример британската Норден рок, ирландската Англо Айриш Банк и испанската Банкия.


Еврокомисарят допълни, че веднага щом контролът върху европейската банковата система бъде заздравен, страните в еврозоната трябва да укрепят взаимната си зависимост чрез преминаване към фискален съюз. Особено внимание трябва, според него, да се отдели и на провеждането на стабилни бюджетни политики.


В резултат може да се наложи емитирането на общ дълг, макар и ограничен. Което пък може да стане само ако разделението на риска включва съизмерими стъпки към съгласувано вземане на решения за бюджета, който да предотвратява моралния риск и бюджетните нарушения, смята Рен.


От изказването му става ясно, че т. нар. банков съюз е само първа крачка към кардинална промяна на паричния съюз, върху който се крепи единната европейска валута. Не е тайна, че Европейската комисия и председателят й Жозе Мануел Барозу искат значителна централизация на цялата парична и фискална политика на ЕС. И тук не става дума само за общ банков надзор и общ фонд за гарантиране на влоговете. Идеята е да има общ контрол върху бюджетните политики на отделните държави и дори унифициране на правилата за данъчно облагане.


Дори част от тези планове да се сбъднат, това означава един нов по своята същност фискален и паричен съюз. И докато неговите параметри не бъдат кристално ясни, напълно разбираема е позицията на България, изразена от финансовия министър Симеон Дянков пред Уолстрийт Джърнъл, че страната ни няма да бърза с кандидатстването си за членство в еврозоната. България например не може да приеме една унификация на данъчните правила, които да й отнемат конкурентното предимство на ниските данъци. БНБ пък едва ли ще е склонна да се раздели напълно с правомощията си по отношение на надзора. Разбира се, конкретни коментари по отделните текстове на проектодирективата, която готви ЕК, ще има едва когато тя бъде представена черно на бяло.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във