Банкеръ Daily

Финансов дневник

ЕК: Еврозоната ще има почти нулев ръст при спиране на руския газ

Следпандемичното възстановяване на еврозоната ще се охлади почти до нулата, а цените ще се повишават още по-бързо, ако има сериозни нарушения на доставките на природен газ от Русия, показва новата прогноза на Европейската комисия. Според най-песимистичния сценарий, блокът на еврото ще постигне около 0.2% ръст през тази година, а инфлацията ще надхвърли 9%, защото правителствата ще се борят да заменят руския внос. Растежът през 2023-а ще е с 1% под базовата линия, сочи оценката на Брюксел, публикувана на 16 май. 

В първите си предвиждания след нахлуването на Русия в Украйна, които потвърждават огласения преди дни анализ на агениця "Блумбърг", ЕК понижава и базовата си икономическа перспектива: очакванията са БВП да се увеличи с 2.7% през 2022-а и с 2.3% през 2023-а - под февруарските оценки за подем, съответно с 4% и с 2.7 процента. 

"Руската инвазия в Украйна причинява не само страдания и разрушения, но възпрепятства и възстановяването на европейската икономика", посочва еврокомисарият по икономическите въпроси Паоло Джентилони в официално изявление на 16 май. Той не изключва и други сценарии, при които растежът да е по-нисък, а инфлацията - по-висока - от представените в прогнозите на ЕК.  

Руската война и западните санкции влошават икономическата перспектива на глобалното стопанство заради високите цени на енергията и ограниченията в продоволствените вериги, разстроени още от пандемията. Еврозоната е сред най-тежко пострадалите региони заради зависимостта й от руските енергийни източници и близостта до конфликта. Това влошава качество на живота и обяснява по-слабото от очакванията възстановяване на региона от COVID-19.

Редуцирането на газовите потоци от Русия е ключов риск, заплашващ с недостиг на енергия, който може да тласне някои държави, включително и Германия, в рецесия. Германският канцлер Олаф Шолц предупреди за сериозна икономическа криза при подобен сценарий. Брюксел пък подготвя забрана на вноса на руски петрол, която все още среща съпротивата на някои страни от Европейския съюз.

В тази несигурна среда Европейската централна банка ще започне да изтегля въведените по време на пандемията икономически стимули, а нейният председател Кристин Лагард родължава да твърди, че стагфлацията не е най-вероятният сценарий за блока на еврото. Паричните стратези засилват натиска за увеличение на лихвения процент на общността през юли и все повече се обединяват около становището да качат кредитните разходи над нулата до края на годината.

Еврото продължава да се обезценява спрямо зелените пари и на 16 май се търгува в близост до 1.0420 щ. долара.

ЕК е привърженик на продължението на подкрепящата бизнеса и домакинствата фискална политика. Публичният дълг на страните членки на еврорегиона като дял от БВП все пак се очаква да падне до 93% през 2023-а - под рекордния в историята дълг от почти 100% през 2020-а. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във