Банкеръ Daily

Финансов дневник

Ефектите от паричната политика на ЕЦБ са бързи и силни в България

Управителят на БНБ Димитър Радев пред изданието IFLR Yearbook: Global Banking & Financial Policy Review 2019/2020

Публикуваме изявлението на управителя на БНБ Димитър Радев пред изданието IFLR Yearbook: Global Banking & Financial Policy Review 2019/2020

Днес много се обсъжда въпросът за развитието на паричната политика в еврозоната. Рядко обаче световните заглавия отразяват как тази политика влияе върху европейските икономики извън еврозоната.

България е пример за държава, в която поради отворената ѝ икономика и силните финансови връзки с еврозоната, ефектите от решенията на ЕЦБ по отношение на паричната политика са бързи и силни.

Около 50% от българския износ е за еврозоната. На инвеститори от еврозоната се дължат 67% от нашите преки чуждестранни инвестиции. В банковата ни система преобладават банки със собственици от еврозоната, които държат около 55% от активите в сектора. Режимът на парична политика в България (паричен съвет с фиксиране на националната валута към еврото) е друг фактор, повишаващ директната трансмисия на паричната политика на ЕЦБ. Затова въпреки че България все още не е член на еврозоната, е важно е да се има предвид как нашата икономика се влияе от продължаващата политика на ЕЦБ на парично стимулиране.

Финансовата стабилност и ефектите върху нея са въпроси, които пораждат потенциално безпокойство. През последните години паричната политика на ЕЦБ успя да поддържа икономическото възстановяване в ЕС след голямата финансова криза. В държавите от ЕС, които не използват еврото, ефектите от паричните условия в еврозоната доведоха до подобряване на макроикономическата среда, облекчаване на условията за финансиране и висока банкова ликвидност. Това стимулира кредитирането, а оттам и нарастването на цените на жилищните имоти. Това обаче повиши и рисковете от цикличен характер.

Българската народна банка направи изследване на финансовия цикъл в България. Нашите констатации показват, че понастоящем сме във фазата на повишено натрупване на циклични рискове. Ето защо ние активирахме и след това повишихме нивото на антицикличния капиталов буфер.

Досега сме взели две решения. През 2018 г. определихме ниво на антицикличния капиталов буфер по отношение на експозициите на кредитен риск в България в размер на 0.5%, в сила от 1 октомври 2019 г. В началото на 2019 г. повишихме нивото на 1.0%, в сила от 1 април 2020 г. Нивото се прилага спрямо общия размер на кредитите на банките, а не спрямо обема на новоотпуснатите кредити. Обявихме, че може допълнително да го повишим по-рано в случай на значително ускоряване на темпа на растеж на кредитите.

Решенията ни бяха взети въпреки факта, че стандартният измерител за отклонение на съотношението на кредитите към БВП от дългосрочната му тенденция остана силно отрицателен.

Освен това, подсилихме макропруденциалните правомощия на Българската народна банка. Ключов елемент в това отношение беше въвеждането в българското законодателство на рамка от мерки, насочени към кредитополучателите – изисквания като съотношенията заем/стойност (LTV) и заем/доход (LTI) – в допълнение към съществуващите капиталово-базирани мерки.

Тъй като стимулиращата парична политика в еврозоната вероятно ще се запази още доста време, определянето на политиката във влияещите се от паричната политика на ЕЦБ държави извън еврозоната трябва да остане предпазливо. От регулаторна и надзорна гледна точка както положителните, така и отрицателните външни ефекти от еврозоната върху нашите икономики, ще трябва да се управляват по подходящ начин.

Facebook logo
Бъдете с нас и във