Банкеръ Daily

Финансов дневник

ЕЦБ засили надзора за банковия ответ на енергийната криза

Европейската централна банка води активни дискусии с главни изпълнителни директори на кредитните институции на еврозоната за готовността им да се справят с потенциален скок на фирмени фалити и на пресъхваща ликвидност на енергийния пазар в условията на задълбочаващ се дефицит на доставките на руски природен газ. Банковият надзорник на блока на еврото е пуснал писмо до банковите мениджъри с искане да анализират отражението на газовия срив върху бизнеса им, твърдят добре информирани източници. Отговорите се очакват до средата на септември, а последващите разговори по темата трябва да се проведат до края на месеца, допълват пожелалите анонимност лица.

Решението на Москва да спре подаването на синьо гориво по газопровода "Северен поток" в отговор на западните санкции заради Украйна влоши енергийната криза в Европа. Банките пък трябва да очакват ръст на загубите с ескалирането на енергийния спазъм. Това поставя под съмнение плановете на мнозинството от тях да възмездят инвеститорите си с щедри дивиденти след няколкото "постни" години на пандемични рестрикции.

Председателят на ЕЦБ - Кристин Лагард - обеща в края на миналата седмица, че паричните стратези на институцията "са готови да осигурят ликвидност на банките, а не само на енергийните дружества" в отговор на кризата.

Регулаторите притискат кредиторите да гарантират, че имат достатъчно резерви за покриване на проблемни заеми като идентифицират най-задлъжнелите си клиенти, както и ефекта върху компаниите, които не понасят директни щети от руската инвазия в Украйна. Банките трябва да покажат също, че могат да преминат стрес тестове и че осъвременяват икономическите си оценки, твърдят запознатите с изискванията източници. Други сфери на безпокойство са ниската ликвидност на търговията на енергийни финансови производни и едрите вложения в енергийни търговци, макар че малък брой кредитори са активни в тези области. ЕЦБ е поискала също институциите да предоставят детайли как анализите им са отразени в собствените им цялостни стратегии и какви ще са първичните и вторичните ефекти от спирането на газовото подаване. 

Андреа Енриа, който оглавява надзорния борд на ЕЦБ, обяви преди месеци, че надзорникът е поискал от отделни банки да направят преглед на очакваните капиталови равнища, които "да включват достатъчно консервативни и обновени негативни макроикономически сценарии". Той обеща също да няма повсеместни забрани за плащания към акционерите, каквито са били въведени в периода на икономическа несигурност по време на пандемията.

След изявлението на Енриа официални представители от еврозоната започнаха да прилагат изискванията на местна почва. Марк Брансън, който оглавява германския регулатор BaFin и е член на надзорния борд на ЕЦБ, обяви в средата на миналата седмица, че банките трябва да имат достатъчно големи капиталови равнища, за да продължат да подкрепят длъжниците. На банкова конференция, организирана от "Ханделсблат", Брансън увери, че "системата все още е стабилна", но "в тези динамични времена, когато не може да се разбере къде точно са рисковете, ситуацията се промяна от седмица на седмица и е необходим първокласен рисков мениджмънт, както и добре попълнени капиталови и ликвидни буфери и благоразумен подход към тази капиталова и ликвидна ситуация". 

Facebook logo
Бъдете с нас и във