Банкеръ Daily

Финансов дневник

ЕЦБ запази стимулите

Европейската централна банка потвърди обещанието си да продължи да купува с "малко" по-ниска скорост активи по извънредната противопандемична програма PEPP, сдържайки нервите си в условията на мощен инфлационен натиск, провокиращ инвеститорите да правят нежелани залози за лихвени увеличения.

Часове след като Испания обяви най-мощния ръст на цените за последните три десетилетия, управителният съвет на ЕЦБ остави без промяна паричната си политика на редовното съвещание на 28 октомври и пое ангажимент да редуцира месечните си покупки в размер на грубо 75 млрд. евро по PEPP, които осъществи от март до септември. Европейските централни банкери обещаха също да оставят в сила програмата до края на март 2022-а или до по-късна дата, ако се наложи.

Другите решения на управителния съвет на ЕЦБ са, както следва:

- лихвата по депозитите остава на досегашните минус 0.5 процента;

- лихвените проценти няма да се повишават докато прогнозите не покажат устойчиво инфлационно равнище от 2% годишно и ценови натиск, съответстващ на тази целева стойност;

- по-старата банкова програма за покупка на активи продължава в досегашния си обем от 20 млрд. евро на месец;

- дългосрочните заеми за банките ще продължат да подкрепят кредитирането с преференциални условия.

Решението, което бе очаквано от икономистите и от пазарните играчи, е прелюдия към декемврийската среща на банковия борд, когато се очаква позиция за бъдещето на извънредните стимули. Предвид инфлационния скок, инвеститорите вече залагат на повишение на лихвените проценти с 20 базови пункта до края на 2022-а. 

Годишната инфлация в Испания достигна 5.5% през октомври, в Германия е 4.6%, а ценовите очаквания за еврозоната са най-високи от 1993-а. 

Стратегията на ЕЦБ да продължи с извънредните стимули контрастира с други големи централни банки от Нова Зеландия до Великобритания, които вече започнаха да повишават лихвените проценти или са напът да го направят в отговор на предизвикания от скъпата енергия и от сривовете в продоволствените вериги ценови ръст в световен мащаб. 

И докато множество инвеститори питат дали институцията от Франкфурт няма да последва колегите си, официални представители на ЕЦБ продължават да настояват, че положението в еврозоната се различава от другите напреднали икономики и все още е зависимо от паричната подкрепа. Те посочват липсата на натиск от страна на трудовите възнаграждения като доказателство, че постоянни ценови рискове няма. Други пък предупреждават, че инфлацията може да набере скорост по-бързо от очакванията и че свръхщедрата парична политика не трябва да продължава прекалено дълго. 

Различните гледни точки подгряват разгорещен дебат за следкризисната стратегия. Някои членове на управителния съвет на ЕЦБ, между които е и председателят на "Банка д'Италия" Игнасио Виско, искат гъвкавите условия на PEPP да се запазят под някаква форма. Докато колегите му от Естония - Мадис Мюлер - и от Нидерландия - Клаас Кнот - са против това предложение. Французинът Франсоа Вилроа дьо Гало предпочита компромисната "условна опция", която да се активира в периоди на пазарни сътресения. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във