Банкеръ Daily

Финансов дневник

ЕЦБ съхрани паричните стимули

Управителният съвет на Европейската централна банка взе решение да запази без промяна паричната подкрепа за поразената от коронавируса икономика на блока на еврото след като прецени, че тя е достатъчно мощна, за да смекчи щетите от заразата. На редовното си съвещание на 21 януари паричните стратези на ЕЦБ под ръководството на банковия председател Кристин Лагард запазиха размера на пандемичната програма за покупка на облигации на 1.85 трлн. евро (след увеличението с 500 млрд. евро от миналия месец) и потвърдиха, че тя ще се прилага поне до края на март 2022-а. Лихвата по депозитите остава минус 0.5 процента. Покупките на активи по по-старите схеми се запазват на стойност от по 20 млрд. евро на месец, а банките ще продължат да получават долгосрочно финансиране при лихва от минус 1% годишно, за да бъде гарантирана "щедра" пазарна ликвидност. Управителният съвет на ЕЦБ потвърди решимостта си да поддържа стимулираща икономиката парична политика.

Еврозоната е на прага на повторна рецесия след като правителствата на страните членки на общността затегнаха ограниченията на пътуванията и почивките и оставиха отворени единствено магазините за най-необходимите храни и лекарства. Големите притеснения идват от подновеното световно настъпление на нови мутации на COVID-19, а имунизационната кампания в Европейския съюз се забавя.

Госпожа Лагард коментира през миналата седмица, че някои неизвестни около BREXIT и президентските избори в САЩ вече са изчистени, а ЕЦБ е взела предвид в разчетите си предприетите мерки, ограничаващи разпространението на вируса през първото тримесечие.

Едно от големите притснения на европейските централни банкери е силното евро, което е над 1.20 щ. долара от началото на декември и е в близост до най-високите си котировки на търговско-претеглена база. Макар че единната европейска валута поевтиня през този месец и на 21 януари се разменяше срещу 1.2150 долара, тя е с почти 9% посилна към долара спрямо началото на 2020-а и всяко поскъпване ще натисне надолу инфлацията чрез цените на вноса. ЕЦБ периодично обяснява, че следи изкъсо положението, но има ограничени възможности за влияние върху валутния курс.

Друга област на притеснение е скоростта на покупките на облигации. Еврозоната остава силно зависима от стратегията на ЕЦБ да използва тези сделки за ограничаване на тавана на доходността на книжата, което пък свива цената на масивната фискана подкрепа.

МВФ призова тази седмица Франция и Германия да продължат да харчат пари, подкрепяйки исканията на госпожа Лагард към Париж и Берлин да не изтеглят прекалено рано стимулите. 

По време на виртуалната пресконференция след края на съвещанието на ЕЦБ госпожа Лагард каза, че БВП на еврозоната се е свил през последното тримесечие на 2020-а, което увеличава вероятността от повторна рецесия на блока. Дамата призна, че рисковете за икономическата перспектива са в посока на влошаване, но не направи намек дали централната банка планира да завиши паричните стимули. Госпожа Лагард посочи и някои положителни факти, включително предложените на пазара ваксини, одобреният Фонд за възстановяване на ЕС, подемът на производството и премахването на политическата несигурност в САЩ. 

Шефката на ЕЦБ потвърди валидността на прогнозата за 3.9% икономическия растеж през 2021-а, публикувана преди шест седмици. И повтори отново, че пандемичната програма за покупка на облигации "може да не се използва изцяло", ако обстановката не го налага. Мнозинството икономисти (59%), анкетирани от агенция "Блумбърг" обаче, смятат, че всичките пари ще бъдат похарчени, а 9% са на мнение, че те трябва да се увеличат отново. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във