Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЕЦБ ЩЕ ДИКТУВА И ЛИХВИТЕ В БЪЛГАРИЯ

На практика БНБ ще бъде само проводник на тази политика, независимо дали тя напълно ще отговаря на интересите на българския пазар, или не. Ако трябва да сме точни, следващите две години - от 2007-а до края на 2009-а, ще са през период на много сериозни промени в БНБ. Веднага след влизането си в ЕС Централната ни банка ще стане акционер в ЕЦБ, като дяловото й участие ще бъде пресметнато по специална формула, в която като показатели участват брутният вътрешен продукт (БВП) и населението на България.
В края на 2005 г. капиталът на ЕЦБ е 4.89 млрд. евро, като най-големият акционер е Бундесбанк - с 21.14%, следвана от Банк дьо Франс - с 14.87%, Банк ъф Ингланд - с 14.38%, и Банка д'Италия - с 14.38 процента. От десетте държави, приети през 2004 г. за членове на ЕС, най-голямо участие има централната банка на Полша - 5.14%, следвана от Чешката народна банка - 1.46%, и от Унгарската централна банка - 1.39 процента.
Веднага след приемането на България в Евросъюза БНБ ще трябва да внесе 7% от записаното си дялово участие в ЕЦБ, а останалата част ще плати веднага щом страната ни стане член на Еврозоната и въведе еврото като единствено платежно средство в България. Освен това Централната ни банка ще трябва да преведе част от валутния си резерв на разположение на ЕЦБ. Размерът на този превод ще зависи от дела, който страната ни ще получи в капитала на Европейската централна банка. По-важното, но и по-оспорвано е изискването
БНБ да трансформира част или целия си валутен резерв
от евро в щатски долари и в японски йени. Съвсем недвусмислено е и условието вноската, която тя ще направи във валутния резерв на ЕЦБ, да е в тези две международни резервни валути.
БНБ ще трябва да води счетоводството си съобразно стандартите на Европейската централна банка, като отделно от това балансите й ще бъдат заверявани по Международните счетоводни стандарти. БНБ ще започне да извършва активни операции на валутния пазар, съобразявайки се обаче изцяло с обявените от ЕЦБ лихвени равнища. Тези лихви директно ще се отразяват на цената, по която българските банки привличат средства както от международните капиталови пазари, така и от български граждани и фирми. Респективно от тях ще се влияят и лихвите по заемите, предоставяни на граждани и фирми. Затова решенията, които два пъти месечно взема Съветът на управителите на ЕЦБ, ще са от първостепенно значение и за българските финансови пазари.
На заседанията на Съвета на управителите на ЕЦБ
не се коментират данни за отделните държави, а само обобщени показатели за еврозоната. За целта седмица по-рано управителите на централни банки получават от Франкфурт т. нар. Оранжева книга, в която е събрана цялата необходима статистическа информация. Дебатите се водят при закрити врата и при строга конфиденциалност, като се оповестяват само решенията (ако има такива), които се вземат с консенсус. Но при всички положения те са най-благоприятни за страни като Германия, Франция и Италия, чиито икономики имат най-голям дял при формирането на общоевропейския брутен вътрешен продукт. Ако тези три държави имат забавен растеж, ЕЦБ взема решение за намаляване на лихвените равнища, независимо че то не е изгодно за страните, чийто ръст е висок.
Решенията за основната лихва
на ЕЦБ (т. нар. полиси рейт, чрез която се преследва постигането на ценова стабилност) се вземат веднъж месечно. Когато управителният съвет на ЕЦБ определи размера й (в момента той е 2.5%), банката започва да извършва репо сделки на пазара за поддържането на този лихвен процент. Те се сключват чрез централните банки на съответните държави членки на ЕС. До търговете за тези сделки имат достъп всички търговски банки от дадена страна - от най-голямата до най-малката. Освен държавни ценни книжа като обезпечение по тях могат да се залагат и корпоративни облигации на фирми от списък, който се одобрява специално от ЕЦБ.
За поддържане на финансовата стабилност
ЕЦБ определя още две лихви
Едната е т. нар. маржинал лендинг прайс. Тя е с 1% над полиси рейт и се прилага за операции по рефинансиране на търговски банки, на които не им достигат средства за покриване на плащанията за деня. Това рефинансиране е еднодневно и се обезпечава с държавни ценни книжа или с корпоративни облигации на фирми от списъка на ЕЦБ.
При положение обаче, че търговската банка има излишък от средства, които не е в състояние да пласира на пазара, тя може да ги предостави на ЕЦБ, като по тях получава т.нар. депозити рейт - лихва, която е с 1% по-ниска от полиси рейт. Всички описани дотук сделки ЕЦБ ще извършва през БНБ след влизането на страната ни в еврозоната.
Вероятно някои читатели ще се чудят защо всички тези въпроси трябва да се обсъждат отсега, след като не е ясно кога страната ни ще влезе в Еврозоната. А простият отговор е, че според подписаното през 2004 г. споразумение между БНБ и правителството, веднага след като България стане член на Европейския съюз, Централната ни банка трябва да заяви желанието си за включване в двегодишния механизъм (известен като ЕRM II) за въвеждане на еврото. По същия начин постъпиха няколко от десетте страни, които през май 2004 г. станаха членки на Европейския съюз. Естония, Литва и Словения обявиха, че се присъединяват към ERM II (Еxchange Rate Machanism) от юни 2004 година. В началото на май 2005-а това направиха Латвия, Малта и Кипър. Преди да въведе този валутен механизъм, съответната страна договаря с Европейската комисия и с Европейската централна банка
курса, по който ще фиксира националната си валута спрямо еврото
Той трябва да бъде поддържан в рамките на две години. Въпрос на преговори е дали държавата, изпълняваща условията на ERM II, ще поиска абсолютно фиксиране за тези две години, т.е. да има нулево отклонение от определения курс, или ще се договори с ЕЦБ за допустими колебания в него, вариращи в рамките на 15% от приетото ниво.
Има и още една любопитна подробност. Европейската комисия и ЕЦБ не допускат отклонение (флуктуация) от договорения фиксинг, по-голямо от 15% (в Дания например приетото отклонение е 2.25%).
Според финансовата теория, колкото по-тесен е коридорът на поскъпване и поевтиняване на една валута, толкова по-податлива на спекулативни атаки е тя. За Европейската централна банка това обстоятелство е изключително важно, тъй като тя се ангажира да интервенира средства на пазара заедно със съответната национална банка, когато валутата на държавата се доближи до критичните 15% - поскъпване или поевтиняване, спрямо еврото. Съотношението, по което се прави тази интервенция, се договаря в специални документи между двете емисионни институции. Естествено тези документи остават дълбоко засекретени.
Специално за държавите, които са във Валутен борд и искат да въведат еврото, без да променят режима на фиксирания валутен курс, има още едно важно изискване. В техния случай ЕЦБ не поема ангажимент да интервенира в подкрепа на курса, при който националната валута е фиксирана спрямо еврото.
Изпълнението на условията по механизма за въвеждане на еврото (ERM II) не се изчерпва само с поддържането на договорените съотношения на националната парична единица спрямо европейската. Не по-малко важно е постигането на приетите през 1992-ра
критерии от Маастрихт
Те са четири на брой. Спазването им до голяма степен означава, че страната е приближила икономиката си към тази на страните от Еврозоната.
Първото изискване е, в рамките на две години инфлацията в държавата кандидат за Еврозоната да не превишава с 1.5% средния показател за трите страни с най-ниска инфлация в ЕС. За 2005-а това са Швеция, Финландия и Холандия - с усреднена инфлация 1.04% процента. Като включим към този показател определената в договора от Маастрихт надбавката от 1.5%, излиза, че държавите, приели механизма ЕRM II през 2004-а, е трябвало да поддържат инфлация до 2.53 процента. А за България този показател е 6.1% - два пъти и половина над допустимата по Маастрихтските критерии граница. Поскъпването на живота обаче е проблем и за някои от държавите в ЕС. За 2005-а инфлацията в Латвия например е 6.9%, в Естония 4.1%, в Люксембург - 3.8%, в Гърция - 3.5%, а в Испания 3.4 процента
Второто изискване от Маастрихт се отнася до равнището на дългосрочните лихвени проценти. Те се определят на базата на средната доходност на десетгодишните държавни ценни книжа, емитирани от трите страни с най-ниска инфлация от ЕС. Към полученото число се прибавят 2% и така се получава максималният размер на лихвата, която трябва да носят десетгодишните ценни книжа в евро. За пример - средната доходност на десетгодишните ДЦК на Швеция, Финландия и Холандия за 2005-а е 3.35%, което означава, че кандидатите за присъединяване към еврото трябва да пласират десетгодишни облигации в евро с лихва, не по-висока от 5.35% годишно. Средната доходност на българските държавни ценни книжа, деноминирани в евро, през 2005-а е била около 4.2% годишно. Така че по този показател страната ни се вмества напълно в маастрихстките изисквания, като задминава държави като Полша и Унгария, чиито аналогични ДЦК в евро са се пласирали при средна доходност съответно от 5.38 и 6.81 процента.
Следващото изискване за присъединяване на дадена държава към Еврозоната е в рамките на две години бюджетният й дефицит да не надхвърля 3 процента. Напоследък - за негласно правило, се възприема кандидатстващите страни да имат нулев дефицит. В това отношение България е сред държавите с най-добри показатели, тъй като за 2005 г. отчита излишък от 3% от БВП (пред нас са само датчаните с излишък от 3.6% от БВП). Докато Чехия например е с дефицит от 4.8%, при Португалия той е 6%, а при Унгария - 6.1 процента
Последният задължителен критерий е държавният външен дълг да не надхвърля 60% от брутния й вътрешен продукт. По този показател България се нарежда едва ли не сред първенците, тъй като в края на 2005 г. задълженията на правителството към чуждестранни кредитори е около 40% от БВП. Преди нас са прибалтийските страни, където това съотношение е 4.9% (за Естония) и 19.7% (за Литва). В Словения то е 29%, а в Словакия - 33.7 процента. С най-лоши дългови показатели са Италия, където задълженията на правителството са 108.5% от БВП, и Гърция - със 107.9 процента.
Както и да усукваме нещата, от изнесените дотук данни става ясно, че за момента инфлацията е единственият камък, който може да обърне каруцата на България по пътя към еврото. Успокоението, както е рекъл шопът, е, че няма да сме единствените. Защото инфлацията е на път да счупи осите и на държави като Естония и Латвия, които доскоро бяха сочени като отличници, що се отнася до финансовата стабилност и икономическия растеж. Не по-различна е конюнктурата и в по-старите страни членки на ЕС. Което може да обясни защо през следващите две години намаляването на инфлацията ще се превърне в първостепенна задача за българските управляващи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във