Банкеръ Daily

Финансов дневник

ЕЦБ предпочете инфлацията пред растежа

Европейската централна банка неочаквано ускори изтеглянето на паричните стимули, с което показа, че е по-разтревожена от рекордно високата инфлация отколкото от по-слабия икономически растеж след като руската инвазия в Украйна заплаши да качи цените на енергията и на различни стоки и ресурси дори още по-високо. 

На редовното заседание на банковия управителен съвет на 10 март централните банкери потвърдиха плановете си да изтеглят извънредната противопандемична програма PEPP в края на месеца и да започнат да купуват по-малко книжа по по-старата и по-стриктна схема APP. Количествата на априлските покупки по нея се запазват за общо 40 млрд. евро, но през май те намаляват до 30 млрд. евро, а през юни - до 20 млрд. евро. Общият обем на купените облигации през третото тримесечие "ще зависи от данните", обяви ЕЦБ и допълни, че графикът все пак може да бъде ревизиран, ако инфлационната перспектива се промени. Корекции на лихвените проценти ще има "известно време" след края на покупките на активи.

"Управителният съвет смята за все по-вероятно, че инфлацията ще се стабилизира на целевите 2% годишно в средносрочен план", каза на репортерите, дошли на пресконференцията във Франкфурт, банковият председател Кристин Лагард, която се появи със значка в цветовете на украинския флаг на сакото си. Тя сравни войната в Украйна с "кръстопът за Европа", и посочи, че конфликтът "ще има материално отражение върху икономическата активност и инфлацията чрез по-високите цени на енергията и суровините, разстройването на международната търговия и отслабването на доверието".

Госпожа Лагард обаче посочи, че изчезващият натиск от пандемията от коронавируса върху икономиката, подобряващите се условия на пазара на труда и очертаващото се постепенно възстановяване на продоволствените вериги показват, че еврозоната е в добро състояние от фундаментална гледна точка.

ЕЦБ очаква леко понижение на растежа през тази и през идната година и повиши прогнозите си за инфлацията от предишните 3.2% на 5.1% годишно през 2022-а и от 1.8% на 2.1% през 2023-а. До 2024-а обаче предвижданията са за спад на инфлацията до 1.9 процента.

Решението на ЕЦБ опроверга очакванията на икономистите, че ще има забавяне на най-важните решения за паричната политика, за да могат банковите експерти да оценят по-добре ситуацията. Няколко члена на управителния съвет потвърдиха преди съвещанието решимостта си да приключат с едрите покупки на активи и с отрицателните лихвени проценти, макар и с известно закъснение.

Еврото се понижи с 0.6% - до 1.010 щ. долара, а италианските облигации поевтиняха като доходността на десетгодишните книжа нарасна с 20 базови пункта - до 1.88 процента. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във