Банкеръ Daily

Финансов дневник

ЕЦБ очаква икономиката на еврозоната да нарасне с 0,8% през настоящата година

Икономиката на еврозоната ще нарасне с 0.8 на сто през настоящата година, с 1.3% през следващата, а през 2022 г. - с 1.4 процента, сочи мартенската прогноза на експертите от ЕЦБ. В сравнение с макроикономическата прогноза от декември 2019-а перспективите за растежа на реалния БВП са ревизирани надолу с 0,3 процентни пункта за 2020 г. и с 0,1 процентни пункта за 2021 г. главно поради избухването на заразата с коронавируса. За това информира втория за годината брой на икономическия бюлетин на ЕЦБ, публикуван на сайта на БНБ.

"Рисковете относно перспективата за растеж в еврозоната клонят видимо към неговото понижаване. С разпространението на коронавируса се добавя нов и значителен източник на риск за понижение на перспективата за растежа към рисковете, свързани с геополитически фактори, нарастващ протекционизъм и уязвимост на нововъзникналите пазари", съобщават експертите.

Инфлацията в страните от еврозоната намалява през февруари до 1.2 на сто, от 1,4% през януари. Въз основа на рязкото понижение на текущите и фючърсните цени на петрола общата инфлация вероятно значително ще се понижи през следващите месеци. Тази оценка е отразена само частично в макроикономическите прогнози за еврозоната на експертите от ЕЦБ, в които се предвижда годишна инфлация от 1,1% през 2020 г., 1,4% през 2021 г. и 1,6% през 2022 г. и като цяло са непроменени спрямо прогнозите на експертите от Евросистемата от декември 2019-а.

"В средносрочен план инфлацията ще бъде подкрепена от мерките на ЕЦБ по паричната политика. Неотдавнашното рязко понижение на цените на петрола създава значителни рискове за понижаване на краткосрочната перспектива за инфлацията", съобщават от европейския регулатор.

При кредитите за частния сектор продължават да се наблюдават различни тенденции в зависимост от различните категории заеми. Докато отпускането на кредити за домакинствата се запази устойчиво, то за фирмите кредитирането забави темповете си. Благоприятните условия за финансиране на банките и за предоставяне на заеми продължиха да подпомагат кредитирането и по този начин икономическия растеж. Общото нетно външно финансиране на предприятията от еврозоната се стабилизира, стимулирано от приемливите разходи за дългово финансиране. Въпреки това обаче неотдавнашното засилване на настроенията на пазара за избягване на риска вероятно ще предизвика влошаване на условията за небанково финансиране на нефинансовите предприятия, предупреждават от ЕЦБ.

Бюджетното салдо на сектор "Държавно управление" в еврозоната се предвижда да намалее през 2020 г. и 2021 г. и да се стабилизира през 2022 г. Това понижение експертите обосновават до голяма степен с по-ниските първични излишъци.

На 12 март ЕЦБ прие цялостен пакет мерки по паричната политика. Отговорът обхваща три ключови елемента: първо, като запази условията за ликвидност в банковата система чрез серия операции по дългосрочно финансиране при благоприятни ценови условия; второ, като запази продължаващия приток на кредити към реалната икономика чрез основно прекалибриране на целевите операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO), и трето, като предпази от затягане на условията за финансиране на икономиката чрез проциклични мерки посредством увеличение на програмата за закупуване на активи (APP).

Няколко дни по-късно централната банка прие допълнителни мерки по паричната политика във връзка с възможните последици от разпространението на коронавируса. Те са свързани с предавателния механизъм на паричната политика и главно със способността на ЕЦБ да осигури ценова стабилност в еврозоната.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във