Банкеръ Daily

Финансов дневник

ЕЦБ на крачка от старт на проекта "дигитално евро"

Европейската централна банка публикува в петък (15 януари) резултатите от общественото обсъждане на проекта за дигитално евро. Обобщението от допитването е, че в него са участвали рекорден брой заинтересовани страни - над 8000. Поверителността, сигурността и паневропейският обхват се класират най-високо в предпочитанията на европейските граждани. "Подробен анализ ще бъде публикуван през пролетта, преди решението за стартиране на проекта", съобщи ЕЦБ на фона на прогнозите, че до 5 г. дигиталното евро може да е реалност. 

Обществената консултация стартира на 12 октомври 2020 г., а финалното решение на Управителния съвет на ЕЦБ за начало на проекта се очаква в следващите месеци след подробен анализ. 

"Големият брой отговори на нашето проучване показва сериозен интерес на европейските граждани и фирми към формирането на визията за цифрово евро. Мненията на гражданите, бизнеса и всички заинтересовани страни са от първостепенно значение за нас, тъй като така ние преценяваме в кои случаи би било добре да се използва цифровото евро", казва Фабио Панета, член на Управителния съвет на ЕЦБ.

Европейската централна банка в партньорство с централните банки на 19-те държави от еврозоната и Дания са разработили 

"възможни сценарии", при които би се наложило пускането на цифрово евро.

ЕЦБ би започнала проекта за дигитално евро при повишен интерес към електронните плащания в еврозоната. Тогава според регулатора ще се наложи да бъде създадено безрисково електронно платежно средство. Другият в случай, при който въвеждането на дигитално евро би било необходимо, е значителен спад в използването на пари в брой като платежно средство в еврозоната.

Конкуренцията също би била определяща за следващия ход на ЕЦБ. Например появата на частни електронни платежни средства, което може да породи регулаторни проблеми и да създаде рискове за финансовата стабилност и защитата на потребителите. Ще се наложи Франкфурт да се съобрази и с нарастващото разпространение на цифрови валути, емитирани от други централни банки.

Позицията на управителят на ЕЦБ Кристин Лагард

"ЕЦБ иска да гарантира, че еврото ще остане атрактивно в цифровата ера". Това обяви тя в своя публикация от ноември 2020 г. и прогнозира, че до 5 г. дигиталното евро може да е реалност. 

"Издаването на дигитално евро може да се наложи, за да се осигури както постоянен достъп до парите на централната банка, така и паричен суверенитет. Правилно проектираното цифрово евро би създало полезни взаимодействия с платежната индустрия и би позволило на частния сектор да изгради нов бизнес, базиран на цифрови услуги, свързани с еврото. Дигиталното евро също би било емблема на текущия процес на европейска интеграция и в крайна сметка ще спомогне за обединяването на европейските цифрови икономики", казва Кристин Лагард.

В същото време Франкфурт уверява, че "дигитално евро само ще допълни хартиените банкноти, но няма да ги замени". 

"Дигиталното евро би било електронна форма на парите, печатани от централната банка, достъпна за всички граждани и фирми - като банкноти, но в цифрова форма - за да извършват ежедневните си плащания по бърз, лесен и сигурен начин. При всички случаи Евросистемата ще продължи да издава пари в брой. Дигиталното евро би съчетало ефективността на цифровия платежен инструмент със сигурността на парите на централната банка. Защитата на неприкосновеността на личния живот би била ключов приоритет, така че цифровото евро да може да спомогне за запазването на доверието в плащанията в дигиталната ера.", категорична е Европейската централна банка.

Нагласите в България

През декември 2020 г. позицията си по въвеждането на дигитално евро изказа и подуправителят на БНБ и ръководител на управление "Емисионно" Калин Христов. 

"Дигиталните валути, емитирани от централни банки (т.нар. Central bank digital currency – CBDC), целят решаването на два проблема. Първият е класическият с нивото, до което централните банки могат да намаляват лихвените проценти (т.нар. Effective lower bound). Когато лихвите са отрицателни – в момента лихвеният процент по депозитното улеснение на ЕЦБ, който има основно влияние върху финансовите пазари и икономиката, е на ниво минус 0,5% – се появяват предпочитания спестяванията да се съхраняват под формата на банкноти, където лихвеният процент е нула. Това намалява ефективността на паричната политика. В сценарий, при който банкнотите се електронизират (и се превърнат в CBDC), на тях също ще може да се налагат отрицателни лихви", предупреди Калин Христов.

По думите му отрицателните лихви на практика се явяват данък върху спестяванията, какъвто не би трябвало да се налага от централните банки, защото в демократичните страни данъци могат да бъдат въвеждани само от парламент, съставен в резултат на избори. Централните банки обаче не разглеждат такава политика като данък, който намалява спестяванията на домакинствата, а като стимул за ограничаване на спестяванията и увеличаване на потреблението и склонността към задлъжняване.

С други думи, първата цел на дигиталното евро е отрицателните лихви да действат и върху банкнотите, ако хората съхраняват спестяванията си в такава форма.

"Втората цел е, че специално в ЕЦБ и в континентална Европа набира сила притеснението от т.нар. big tech – големите технологични компании, които не са европейски, като Google, Amazon, Facebook и китайските Alibaba и Tencent. Тези компании възнамеряват да въведат собствени валути (stable coins) и ако хората разполагат с частни дигитални пари, с които лесно да осъществяват трансакции помежду си, те биха използвали много по-малко еврото. Което означава, че на глобално ниво ролята на еврото би намалявала. А колкото по-малко се използва една валута, толкова по-слабо ефективна е паричната политика на централната банка емитент и толкова по-малко е влиянието ѝ в конкретната икономика. Така че и притеснението от емитирането от страна на big tech предизвиква централните банки да направят дигитални пари, които хората да използват вместо парите, създадени от технологичните компании. Целта е да бъде намалена ролята на тези компании в глобалната парична конкуренция", пояснява още подуправителят на БНБ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във