Банкеръ Daily

Финансов дневник

ЕЦБ иска да ореже субсидиите за банките

Европейската централна банка търси начини да спре да субсидира кредиторите - подкрепа, която би струвала десетки милиарди евро от изплатени лихви, споделили за агенция "Ройтерс" четири добре запознати с въроса лица. Подобно решение обаче би предизвикало контраофанзива от засегнатите институции. 

За да се пребори с препускащата инфлация, ЕЦБ повиши за по-малко от два месеца лихвения процент, който плаща по банкови резерви в размер на 4.6 трлн. евро, надхвърлящи нормативните изисквания. И върху това количество вече ще трябва да се начисляват 0.75% годишно вместо предишните минус 0.5 процента. Дължимата сума заплашва да отвори дупка в капитала на централните банки на държавите, които държат по-голяма част от тези резерви, като Белгия и Нидерландия вече предупредиха за неизбежни загуби. Това поставя ЕЦБ в политичеки неизгодната позиция да субсидира кредитни институции точно когато се бори с неприемливо високата инфлация на еврозоната. 

Кредиторите, от своя страна, ще реализират гарантирани печалби по тригодишните си заеми, които са изтеглили от ЕЦБ, защото средната лихва, която плащат по програмата за дългосрочните операции за рефинансиране (TLTRO) е по-ниска отколкото ще получат, ако депозират парите в централната банка.

Поради тези причини европейските централни банкери търсят начини да намалят харчовете, примерно, като не плащат лихви по изтеглените заеми от финансовите институции, твърдят добре информираните изтомници. Сред другите опции са да се превеждат средства за "наднормени" парични запаси под или над определен праг или пък да се премахне лихвата върху минималните резерви - онези, които банките са задължени да държат в ЕЦБ и които в момента носят 1.25% годишен доход.

Който и да било от вриантите няма да се хареса на кредиторите и може дори да бъде основание за съдебен иск срещу ЕЦБ. Което обаче не плаши паричните тратези, които са убедени, че имат право да предприемат необходимите действия за запазване на капитала. Още повече, кредитните институции са се облагодетелствали в достатъчна степен от свръхевтините заеми в миналото. 

Европейските централни банкери са обърнали символично внимание на темата на съвещанието си на 8 септември и се очаква да я подхванат отново на събирането си в Кипър на 5 октомври или на официалната си среща за паричната политика на 23 октомври, когато те отново ще качат лихвените проценти.

Националната банка на Швейцария, която се сблъсква с подобен проблем, вече обяви на 22 септември, че ще изплаща лихви на резервите "до определен таван". Председателят на "Банк дьо Франс" - Франсоа Вилроа дьо Гало - също е привърженик на подобен подход.

Основното главоболие на ЕЦБ обаче е, че различните опции ще засегнат отделните страни членки на блока на еврото по различен наин. Например, италианските кредитори са взели повече заеми от ЕЦБ отколкото са депозирали като допълнителни резерви, докато за повечето други държави, най-вече Германия, Нидерландия и Франция, е валидна противоположната конфигурация. В тази връзка холандската "Ай Ен Джи" предсказва "разрушителни ефекти върху италианските парични пазари", ако ЕЦБ спре да изплаща лихви по част от взетите назаем от италианците пари по TLTRO. 

Друг проблем е, че ЕЦБ трябва да обоснове всяко решение на паричната си политика, а не да съхранява обствените си печалби, за да не допусне политически критики. В тази връзка, според Вилроа дьо Гало, "най-удачният подход би бил финансовата стабилност на балансите на централните банки, изразена чрез равнищата на капитализираните резерви, а не отчетите за печалбите и загубите". Французинът призовава за система за лихвени плащания, съобразена с новия контекст и обстоятелства.

Facebook logo
Бъдете с нас и във