Банкеръ Daily

Финансов дневник

ЕБВР пусна дълбоки корени у нас

От банковия сектор, през производството, туризма, енергетиката и водния сектор. Звездата на Европейската банката за възстановяване и развитие (ЕБВР) е изгрявала в почти всички важни за икономиката ни отрасли. Затова няма да е пресилено, ако кажем, че тя е пуснала дълбоки корени в България. Неотдавна кредитната институция, в която САЩ продължават да са най-големия акционер, влезе в две много ключови сделки у нас - придобиването на активите на ЧЕЗ от "Еврохолд" и 35-годишната концесия на Летище София. Впоследствие ЕБВР дори се сдоби и с миноритарни дялове в тези структури. Основният въпрос в случая е какво я подтиква да участва в такива проекти.

 

"На хартия" включването на международните инвестиционни банки обикновено се случва, за да бъде оказана критична подкрепа за устойчиво икономическо развитие. Фокусът на институции като ЕБВР не е само търговски, те разглеждат своето въздействие в по-широк план. Като цяло те предлагат средства в случаи, при които трябва да се финансират важни за икономическото развитие сектори, но не може да се получи по-изгодно финансиране от търговските банки. 

По принцип търговските банки са доста по-внимателни, когато оценяват риска от един проект, както и държавата, в която той ще се реализира. За страни с репутационни щети вследствие на корупцията като нашата финансирането е по-ограничено. 

Участието на ЕБВР обикновено дава "ореол" на съответния проект, както и значителен комфорт на останалите негови кредитори, че той няма да бъде под политически обстрел. Трябва да се има предвид и че такива институции засилват активността си в периоди на криза, когато търговските банки затягат стандартите си за отпускане на кредити към бизнеса. 

Влизането в "Евроинс"

На 10 септември "Еврохолд България" АД обяви, че е в напреднала фаза на преговори с Европейската банка за възстановяване и развитие за придобиването от нея на миноритарен дял от "Евроинс Иншурънс Груп", която обединява застрахователния бизнес на компанията. Сделката вече е одобрена на всички корпоративни нива и от двете страни и сега предстои подписване на окончателното споразумение.

Планираната инвестиция на ЕБВР е до 30 млн. евро, като тя ще бъде реализирана чрез увеличение на капитала на застрахователната група. "Еврохолд" също ще участва в процедурата с допълнителни до 12 млн. евро.

"Евроинс Иншурънс Груп" ще използва набраните средства предимно за развитие и растеж на "Евроинс Румъния", което е най-голямото й дъщерно дружество, както и за укрепване на пазарните позиции на холдинга в Югоизточна Европа.

Впрочем ЕБВР беше и една от институциите, които осигуриха финансиране на "Еврохолд" за придобиването на бизнеса на "ЧЕЗ Груп" у нас. През юни беше сключено споразумение, според което банката отпусна петгодишен заем до 60 млн. евро на "Еврохолд". 

Дял в концесионера на "Летище София"

През август ЕБВР придоби акционерен дял в оператора на Летище София - консорциума "СОФ Кънект" АД. Общата инвестиция на банката ще е 74,3 млн. евро. Тя включва вложение от 58 млн. евро в собствения капитал на консорциума и допълнително 16.3 млн. евро условна експозиция на собствения му капитал. Преди това ЕБВР отпусна на концесионера и заем от 50 милиона евро. 

"СОФ Кънект" пое управлението на "Летище София" през април след сделка с предишното правителство за 35-годишна концесия. Тя беше съпътствана от остри критики заради подписания анекс към концесионния договор, който доведе до отлагане на плащането на годишните концесионни възнаграждения за първите десет години с четвърт век. Участието на международна инвестиционна банка обаче май успя да тушира политическото напрежение около контракта. 

Следа в банковия сектор

В годините назад ЕБВР остави следа и в българския банков сектор с инвестиции в ОББ и Първа инвестиционна банка, в Търговска банка на Гърция (впоследствие Креди Агрикол България), както и в ПроКредит Банк. През 2003 г. тя закупи 15% и от капитала на МКБ Юнионбанк. После постепенно се раздели със своя дял, а накрая - през 2013-та, Първа инвестиционна банка придоби 100% от акциите на "МКБ Юнионбанк".

Постепенно ЕБВР премина към сключване на споразумения с търговските банки за споделяне на риска при отпускане на кредити и към предоставяне на гаранционни линии. Преди година например беше предоставена такава гаранционна линия на "Райфазенбанк България" за кредитиране на ВиК операторите у нас. А през 2019-та бе подписано споразумение с "УниКредит Булбанк", въз основа на което международната институция пое до 65% от риска по заеми, отпускани от търговската банка. С "ПроКредит Банк" пък бе договорен 50 млн. евро заем, който да бъде насочен към малките и средни предприятия. Подобни споразумения бяха сключвани и с "Обединена българска банка" - за финансиране на проекти за енергийна ефективност и търговско финансиране. 

Като значими сделки на Европейската банка за възстановяване и развитие в нашата страна трябва да се отбележат и финансирането на ВиК проекти в общините, заемът от 250 млн. евро за Фонда за гарантиране на влоговете, отпуснат през 2015 г. след фалита на КТБ, кредитът от 20 млн. евро за "Булсатком", която скоро може да стане собственост на Спас Русев, придобиването на дял в "Приста ойл" през 2012-та. ЕБВР е кредитор и на Българския енергиен холдинг, след като през 2018 г. закупи негови облигации за 100 млн. евро.

 

 


За близо 30 г. ЕБВР "наля" в България 4 млрд. евро


Европейската банка за възстановяване и развитие е създадена през 1991 г. с идеята да допринесе за икономическия прогрес и да подпомогне прехода към пазарно ориентирана икономика на страните от Централна и Източна Европа. Акционерният й капитал възлиза на 30 млрд. евро. България участва в него с 237,11 млн. евро, равняващи се на 23 711 акции, всяка с номинал 10 000 евро и има 0,79% от правата на глас. 

Интересите на нашата държава в ЕБВР представляват министърът на финансите и управителят на БНБ. От началото на дейността си у нас банката е предоставила общо инвестиции в размер на 4 млрд. евро. Според стратегията за дейността й в България до 2025 г. тя планира финансиране на инфраструктурни проекти, които да подобрят регионалната свързаност, на зелени решения на общините, на декарбонизацията и ефективното използване на ресурсите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във