Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Е-хазартът у нас е на кръстопът

Едно решение на европейски съд стана мощен катализатор на дискусията за или против интернет хазарта, която без особен резултат върви и днес в Европа. Държава членка на ЕС може да забрани провеждането на хазартни игри по интернет. Това е категоричното решение на Съда на Европейския съюз от миналото лято.
Съдът, базиран в Люксембург, отхвърли жалби на два регистрирани във Великобритания онлайн оператора - Ледброукс и Бетфеър, които са се оплакали, че дейността им в Холандия е била спряна. Мотивите са били, че двете компании не притежават лиценз за дейност в страната, въпреки че са лицензирани в Обединеното кралство.
Интересното в това решение е неговият основен мотив. А той е, че правната регламентация на трансграничния хазарт не е хармонизирана в европейското законодателство. И това, че един онлайн оператор е регистриран в една държава, не му дава автоматично правото да действа на територията на друга, обясняват експерти. (Финансовите услуги например са хармонизирани - една банка, застраховател или инвестиционен посредник могат да действат в целия ЕС, без да получават лиценз във всяка страна поотделно, но все пак са длъжни да уведомят навсякъде регулаторните органи.)
Само по себе си обстоятелството, че оператор законно предлага хазартни игри по интернет в друга държава членка на ЕС, не представлява достатъчна гаранция за защита на националните потребители.
Освен това, поради липсата на пряк контакт между потребителя и оператора, достъпните по интернет хазартни игри са свързани с по-големи опасности. Става дума за евентуалните измами, извършвани от операторите спрямо потребителите, коментират от Съда на ЕС.
Допълнително съдът смята, че ограничението за свободно предоставяне на услуги, свързани с хазартни игри по интернет, може да се смята за обосновано от целта за борба с измамите и престъпността.
Бизнесът, който върти милиарди, реагира, след като внимателно обмисли позицията си. В речта си на 28 юни тази година, по време на Европейската конференция по хазартната политика, в Брюксел, председателката на най-мощната браншова организация ЕВРОМАТ - Анет Кок, подчерта необходимостта от постигане на равни условия за всички видове хазартни игри, независимо от използвания метод на разпространение. Широката публика обаче не усети посланието на Кок към евродепутатите и към представителите в местните парламенти - равно третиране на интернет залаганията като форма на хазарт.
Когато стане дума за регламентиране на дейността на по-сложни системи и особено на такива, които не могат лесно да се надзирават и поради това има съмнения за канали на престъпност, България бързо и решително ликвидира проблема, като... налага забрани. Спомнете си за свръхрегулирания бизнес на безмитните оператори, който беше ликвидиран. Та така и с интернет залозите. Въпреки че доколкото онлайн хазартът не е забранен у нас, той все още не е престъпление (може да е сив, но не е черен - незаконен). За да се забрани обаче, трябва да се промени законодателството. За подобна мярка пледира още в края на миналата година финансовият министър Симеон Дянков, тъй като държавата губи от неплатени данъци върху тази дейност.
Интернет е глобална мрежа и няма как да се спре, но има технически начини да се види от кои компютри към кои уебсайтове, където има залози, има постоянна връзка. Така може да има някаква борба, предположи тогава министърът.
През последните години хазартът в интернет непрекъснато се разраства. Сайтовете за залагания на български са над 4000. Въпреки че тази дейност не е регламентирана от българското законодателство, в мрежата действат стотици сайтове, които предлагат услугите си на български граждани. Операторите не плащат данъци у нас и затова предлагат по-изгодни коефициенти на клиентите на лицензираните компании. По официални данни през 2009 г. от България са изтекли над 1.5 млрд. лв., които са отишли за интернет залагания. От тях в държавната хазна не е влязъл и лев данък.
Според изследване на консултантската компания H2 Gambling Capital за 2009 г. в България има над 130 000 потребители на онлайн хазартни игри. Oбщата печалба на операторите възлиза на около 22 млн. евро. Прогнозите сочат, че през 2012 г. тя ще достигне 37 млн. евро.
Два са вариантите държавата да реши проблема с интернет залаганията. Единият е да постъпи както кипърското правителство, което на 18 март тази година забрани напълно онлайн залаганията, като останаха разрешени само спортните залози и лотарията. Според този проект онлайн покер, онлайн блекджек, онлайн рулетка и онлайн слот машини ще бъдат забранени. Всеки, който бъде хванат да залага онлайн, е заплашен от пет години затвор или глоба от 236 000 щ. долара, или и двете. Спортните залози и лотарията ще бъдат легални единствено за лица над 18 години.
На другия полюс е Великобритания. Там чуждестранните оператори могат да се рекламират и да предлагат хазартни игри по интернет, без да са получили лиценз от британската комисия по хазарта, като властите разчитат на силата на преценката на регулаторите, издали лиценза, включително и на тези от офшорни зони.
Министерството на финансите изпрати проекта за нов закон за хазарта за съгласуване в Брюксел на 19 март, като до 20 юни течеше тримесечният нотификационен период. ЕС се обяви срещу прекалената рестриктивност на проекта. Малта изпрати забележки по закона и поради това срокът бе удължен с месец - до 20 юли.
Ключовата промяна в проекта за нов закон за хазарта е легализирането на онлайн залаганията у нас за сметка на изпълнението на доста сложни изисквания за получаване на лиценз за тази дейност. Сред тях са базиране на сървърите на територията на страната, както и всички плащания да стават през български банки. Освен това кандидатите за лиценз или техни съдружници или акционери трябва преди това да са извършвали пет години подобна дейност в страната. Интернет операторите ще трябва да плащат и данък от 15% върху постъпленията от залози, което е най-високата ставка в ЕС.
Проектозаконът много прилича по изисквания на подобни нормативни актове, които се разработват в момента в Полша, Румъния и др. страни от ЕС. Част от тези страни вече са санкционирани от Европейската комисия (ЕК) за това, че техните проектозакони са дискриминационни спрямо чуждестранни компании и не отговарят на правилата за единен европейски пазар в рамките на ЕС, предупредиха от бранша.
Ако българското правителство въведе лицензионен режим, който предлага на фирмите за онлайн залагания честен начин да работят законно, както е в Италия, повечето от тях ще се лицензират и ще плащат данъци у нас. В противен случай онлайн операторите ще продължат да работят без лиценз, като българските клиенти пак ще имат достъп до техните сайтове и ще могат да използват услуги им, но без в България да влизат данъци. Добрата регулация на пазара на онлайн залагания ще донесе на България годишни приходи от данъци в размер на десетки милиони левове, в зависимост от специфичните ставки, в ситуация на икономическа криза, категорични са експертите.

Къде как е?
Във Франция приемането на залози от нелицензиран оператор се инкриминира, което отряза чуждестранните онлайн оператори от пазара в страната.
В Чехия се иска лиценз за наземен оператор. Неговите местен сървър и домейн дават онлайн достъп на контролните органи до системата на оператора и възможност да използват предварително одобрени програмни продукти.
В Белгия само притежателите на наземни лицензи имат право да кандидатстват за разрешителни, чрез които да предлагат своите услуги по интернет.
Холандия също забрани дейността на интернет казината.
В Германия онлайн хазартът отдавна е забранен.
В края на 2006 г. САЩ хлопнаха кепенците на казината в мрежата.
В Гърция хазартни игри чрез интернет могат да организират само лицата, които имат лиценз за наземно опериране, останалите интернет хазартни оператори са забранени. Забранено е разпространяването и организирането на електронни игри чрез телекомуникационна връзка.
В Австрия интернет залози могат да организират само лицензирани оператори. В интернет казината могат да залагат само граждани на Австрия. Забранено е на базирани извън Австрия сайтове да организират игри и да ги рекламират на територията на страната.
В Русия с указ на президента Владимир Путин от декември 2006 г. хазартът през интернет е забранен.

Що е то?
Интернет хазартът е представен от мощни компании, регистрирани в зони с ниски или почти никакви данъци като Малта, Гибралтар или остров Ман, където данъците са между 0.5 и 2%, при 15% данък върху оборота в България. Тези фирми действат на територията на целия ЕС, без да се регистрират. Мотивите им са, че след като са взели лиценз от една страна, могат да работят в цялата общност.
Заради ниските данъци и разходи за персонал и поддържане на офиси те имат много повече разполагаеми средства, с които предлагат и съответно по-добри условия на играчите от традиционните оператори, които съвестно си плащат данъците.
Според American Gaming Association приходите на офшорните компании за интернет хазарт през миналата година са надхвърлили 25.8 млрд. долара. Само в ЕС се въртят около 10 млрд. евро.

Любопитно
Хазартната зависимост присъства отдавна в съвременните класификации на психичните разстройства. Засега лечението в България е по начин, сходен с лечението на другите зависимости - към наркотици, алкохол, тютюн, и се осъществява от психиатри в екип с психолози. Според лекарите в кръвта на човека при игра се отделят определени вещества. Когато се играе редовно, организмът се пристрастява към веществото. В случая няма значение дали се приемат външни химически вещества, или се произвеждат в тялото - ефектът е същият. Полека-лека поеманият риск или дозата се увеличава, а контролът се губи. Англичаните имат специално разработен сайт в помощ на хазартно зависимите http://www.gamcare.org.uk. Интересен е фактът, че все още не е доказано, че „мекият хазарт като телевизионните игри, лотарията и тотото водят до пристрастяване. Лечението в България на хазартната зависимост се извършва в... Националния център по наркомании.

Facebook logo
Бъдете с нас и във