Банкеръ Weekly

срам

Държим рекорд в ЕС по ДДС върху вестниците

Само в четири държави липсва намалена ставка за вестници и книги

България е страната в ЕС с най-висок данък добавена стойност върху вестниците, периодиката и книгите. Това показва европейската статистика, която "БАНКЕРЪ" внимателно проучи. Неслучайно според последната класация на "Репортери без граници" в индекса за свобода на словото за 2016-а сме поставени на 113-о място от изследвани общо 180 държави. Натоварването с висока ставка на ДДС, грантовите вестници и монополното разпространение свиват тиражите и правят печатното слово на практика ненужно.

По свобода на словото България се доближава до държави като Замбия, Нигерия и Парагвай. Дори страни като Уганда, Габон, Кения и Бутан се радват на повече свобода на словото. От 2009 г. насам България отбелязва само спад в класацията. Преди осем години сме били на 68-мо място, показват архивите на "Репортери без граници"

Повод за проучването на вестника стана една новина от последната седмица. Министерството на финансите съобщи, че на последното заседание на ЕКОФИН преди десетина дни министрите на финансите са обменили мнения по предложението за директива, която ще позволи на държавите членки да прилагат намалени ставки на ДДС за доставката на публикации по електронен път. Фокусът на дебата е бил върху възможността да се прилагат не просто намалени, но и свръхнамалени и нулеви ставки. Според сегашните разпоредби на ДДС директивата услугите, извършвани по електронен път, включително публикациите, предоставяни по електронен път, трябва да се облагат със стандартната ставка на ДДС (минимум 15%). От друга страна, държавите членки имат възможността да облагат публикациите на всички видове физически носители по намалена ставка на ДДС (минимум 5%), а на някои държави членки е предоставена възможността да продължат да прилагат свръхнамалени ставки (по-ниски от 5%).

Това беше краткото съобщение на финансовото министерство. Оттам обясниха, че модернизирането на облагането с ДДС по отношение на цифровата икономика е сред основните цели на Стратегията за цифровия единен пазар. Председателството на ЕКОФИН потвърди намерението си за постигане на съгласие по досието до края на юни 2017 година. България подкрепя предложението, доколкото то е въведено като опция за държавите членки, заявиха още от "Раковски" 102.

Изненадващото съобщение поставя въпроса: "Защо се говори само за публикации по електронен път?"

"БАНКЕРЪ" се зае да проучи това. На наш въпрос от Министерството на финансите отговориха, че новите обсъждания за редуцираните ставки по ДДС за електронните информационни източници всъщност са допълнение към вече приети директиви за печатните вестници и списания. Така, в унисон с развитието на пазара, се преодолява неравнопоставеността, която сега съществува между хартиените и електронните издания.

ЕС е установил правилата за ДДС ставките през Европейските ДДС директиви и е определил минимална стандартна ставка за ДДС от 15 процента. Двадесет и осемте страни членки са свободни при спазване на това условия да определят стандартната си ДДС ставка. ЕС също така разрешава да има максимум две редуцирани нива на ДДС, при ограничението по-ниското да бъде 5 процента. Проверката ни в евростатистиката показа, че само четири държави в ЕС не се възползват от механизма на редуцираните ставки за хартиените вестници и списания. Това, освен България, където вестниците се облагат със стандартните ставки от 20%, са Славения, която е рекордьор в ЕС с 22% данък, Словакия - с 22% и Латвия - с 21 процента ДДС.

 

 

Приоритети

Статистиката за повечето от държавите в ЕС показва огромни гроздове от намалени ставки на ДДС. Най-често там са лекарствата, питейната вода, земеделската продукция, книгите, билетите за културни и спортни събития, рязаните цветя, храните, пречистването на отпадъчни води, вътрешният транспорт, кабелните телевизии.

Практиката е различна - различните страни ползват намалени ставки за специфични за тяхната икономика и развитие продукти и услуги. Но, както казват реалистичните аналитици: трябва да се сравнява само сравнимото. Така че да се мерим с Дания например или Люксемург, например, е неприемливо. Нека да се погледнем през комшулука и да видим какво става отвъд  Дунава.

В Румъния стандартното ставка по ДДС е 19 процента. С 9% се облагат лекарствата, медицинските приспособления за инвалиди, книгите, вестниците и списанията, водата, ресторантите и кетъринг фирмите, бирата и леките напитки. С още по-ниска ставка - минималната разрешена по евродирективите - 5%, се облагат книги, социалните домове, някои вестници и списания, билетите за културни и спортни събития.

Може би не е случайно, че икономиката на северната ни съседка работи на доста по-високи обороти от нашата и имиджът на държавата засенчва нашата.

 

 

 

Потушени опити за промяна

Данъкът убиец върху свободата на словото възмути и европейците, които не крият учудването си и призовават родните управляващи да го коригират максимално, ако не успеят да го отменят напълно. По този повод Европейската асоциация на издатели на вестници - ENPA, която представлява интересите на над 5100 заглавия от 24 европейски държави, беше изпратила писмо до премиера на тройната коалиция Сергей Станишев и министъра на финансите Пламен Орешарски, в което ги призова ставката да бъде адаптирана към пазарните условия на Стария континент, т.е. намалена до едно разумно ниво.

"Налагайки тази стандартна ставка върху вестниците, България показва една от най-високите ставки върху печатните вестници в системата на ставките в Европейския съюз. Днес повечето страни членки на ЕС прилагат върху вестниците ставка на ДДС, по-ниско от 10 процента. Дори десет от общо 15-те от т. нар. "стари" страни членки и седем от новите страни членки прилагат 5% или по-малко спрямо вестниците", пише в писмото на асоциацията.

Така например в Италия и Испания ставката за продажбата на вестници, списания и книги е 4 процента. В южната ни съседка Гърция - 4,5%, а в бивши социалистически страни като Чехия и Унгария е 5 процента. Най-висок данъкът е в Австрия - 10%, и Ирландия -13,5 процента%. В Белгия, Дания и Обединеното кралство пък ставката изобщо липсва.

Почти всяка година от осем насам при обсъждането на данъчните закони за следващата година все се намираше депутат, който да поиска редуцирана ставка за книгите, но към тях обичайно не бяха добавяни вестниците. Всички финансови министри на България след нежната революция бяха сред най-свирепите противници на редуцираната ставка за книги и периодика. Техният рефрен е, че ще се създаде прецедент: "като намалим за едни, ще поискат и други". В това също няма нищо страшно, защото в много държави има понякога и десетки групи от стоки, които са с намалени ставки по ДДС и техните бюджети не са се разпаднали. Просто държавата разпределя по-малко средства, оставяйки повече в ръцете на частния бизнес и личното потребление, което всъщност е предпоставка за развитие.

Последният такъв опит беше през 2015 г., когато Съюзът на издателите в България се застъпи за намаляване на ДДС при продажбата на книги и периодични издания. Конкретното предложение, което беше напълно споделено и от нашите партньори от Асоциация "Българска книга", е при продажбата на книгите, вестниците и списанията, които нямат изцяло или преобладаващо рекламен характер, да се прилага намалена ставка на ДДС в размер на 5 процента. Съюзът на издателите в България напомни на народните представители за предоставената от Директива на Съвета 2006/112 относно общата система на ДДС възможност да се приложи редуцирана ставка за книги, вестници и периодични издания, които нямат изцяло или преобладаващо рекламен характер. Според издателите това разкрива разбирането на европейския законодател, че политиката по ДДС в този сектор не е само данъчен въпрос, а има пряко отношение към достъпа на гражданите до информация, образование и култура.

За съжаление България не е въвела никакви облекчения при продажбата на книги и периодика, като в същото време сме свидетели на специален режим на облагане на туристическите услуги, доколкото туризмът се определя като приоритетен сектор. Ефектът от намаляването на ставката на ДДС за повишаване на потреблението на печатните издания би бил очевиден и ще означава, че фискалната политика може да бъде важна част от културната политика.

Но дали депутатите проумяват това? Досегашните - не! Да видим как ще се справят новите!

 

 

Намален ДДС за вестници и списания

 

 

Страна Стандартна ставка Редуцирана ставка

Австрия  20  10

Белгия  21  6  0*

България 20   20

Хърватия  25  13

Кипър  19  5

Чехия  21  10

Дания  25  0

Естония  24  9

Финландия  24 10

Франция  20  2.1

Германия  19  7

Гърция  24  6

Унгария 27  5

Ирландия  23  9

Италия  22  4

Латвия  21  21

Литва  21 9

Люксембург  17  3

Малта  18  5

Нидерландия  21  6

Полша 23  8

Португалия 23 6

Румъния  19  9

Словакия  20 20

Словения  22 22

Испания  21  4

Швеция  25  6

Великобритания 20 0

 

*Тази нулева ставка е само за седмичници

Източник: http://www.vatlive.com/vat-rates/european-vat-rates/

Facebook logo
Бъдете с нас и във