Банкеръ Daily

Финансов дневник

Държавният дълг чукна 30 милиарда

S 250 00280e80 c202 4ebf 9900 cdfc8985d994

Само за два месеца Министерството на финансите ще емитира дълг под формата на държавни ценни книжа за 1.5 млрд. лева. Така, от началото на годината размерът на новопоетия дълг от вътрешния пазар ще достигне 2.3 млрд. лева, което е рекорд, като се има предвид, че не са пласирани емисии на международните пазари.

 

На 25 октомври Българска народна банка ще проведе аукцион за продажба на лихвоносни съкровищни облигации със срочност десет години и шест месеца с фиксиран лихвен процент с падеж 17 август 2031 година. Номиналната стойност на предложеното количество облигации е 500 млн. лева. Годишният лихвен процент е 0.10%, а датата на плащане е 27 октомври.

Две седмици по-рано Министерството на финансите продаде ДЦК за още 500 млн. лева, но чрез 5-годишни облигации. Тогава бе постигната отрицателна доходност от минус 0.02 процента. Предстоящият търг ще е седми от началото на годината.

На първо четене, факторите, които обуславят тази активност на финансовото министерство, са няколко. През годината се доказа, че 

условията по дълговите книжа са изгодни, 

а интересът от страна на инвеститорите е засилен. Например на няколко пъти държавата постигна отрицателна доходност по облигациите си, което на практика означава, че инвеститорите плащат на Министерството на финансите за правото да изкупуват държавни дългови ценни книжа. Това обстоятелство не изключва възможността до края на годината да се проведат още няколко аукциона.  Лимитът за поемане на нов дълг е 4.5 млрд. лв. според Бюджет 2021, а държавата има още 2.2 млрд. лв. "свободено капацитет". 

Един от любопитните моменти е, че 

най-сериозен интерес към ценните книжа се наблюдава от банките. 

Например при последната емисия банките изкупиха почти 94% от всички предложени облигации. В останалите случаи те изкупуват винаги 80 и повече процента от книжата. Затова не е изненадващ и списъкът с първичните дилъри на ДЦК за 2021 г., изготвен от Министерството на финансите. В негово фигурират девет банки: "Общинска банка", ПИБ, "Райфайзенбанк", ОББ, "Банка ДСК", "Алианц банк", ЦКБ, "Уникредит Булбанк" и "Юробанк България".

Това поведение от страна на кредитните институции не бива да е изненадващо, тъй като банките имат доста свободен ресурс. Според последните данни на БНБ отношението на ликвидно покритие в банковата системата е 292.1% в края на юли. Този свободен ресурс досега не се насочваше преди пандемията главно към бизнеса под формата на кредити.

 Апетитът за поемане на нови рискове

обаче понамаля в сегашната ситуация. Доказателство е, че към края на август бизнес кредитирането бележи забавяне. Заемите за нефинансовите предприятия нарастват с 4.2% на годишна база през август, при 4.5% годишно повишение през юли, достигайки 35.768 млрд. лева. Обяснението, както винаги, се търси в това, че фирмите да нямат достатъчно добри проекти, годни за финансиране. Но от друга страна следва да се запитаме дали изобщо бизнесът планира инвестиции на фона на поредицата COVID вълни, които оставят компаниите на ръба на фалита.

В такава ситуация, като прибавим и постоянното нарастване на депозитите, свободният ресурс на банките се превръща във все по-голяма тежест за тях. А както неведнъж е ставало дума, това си има своята цена. Кредитните институции са длъжни да плащат отрицателна лихва от 0.7% върху размера на свръхрезервите си, които държат в БНБ. Точно това обстоятелство ги принуди и да въведат близка до отрицателна доходност по депозитите. 

Очевидно е, че това е и причината те да са активни на пазара на ДЦК. Доходността по държавните облигации все пак е по-ниска от лихвата, която БНБ начислява върху свръхрезервите. Тоест за банките е по-изгодно да освобождават ресурс, купувайки ценни книжа.

Държавата също е в изгодна позиция, 

защото постига добри условия по продажбата и същевременно набира средства, с които да покрива разходната част на бюджета и да погасява стари задължения или да попълва фискалния резерв. 

Въпреки всичко промени в сегашното статуквото при емисиите ДЦК не е изключено. В следващите месеци е възможно ръстът на депозитите да намалее, а кредитирането да се забърза. При такъв сценарий би било съвсем възможно интересът на банките към държавните облигации да понамалее. Освен това струпването на емисии обикновено води до известно напрежение и тежи на пазара, а така се вдига и доходността по книжата.

Най-съществен фактор за промени ще е евентуалното излизане на международните облигационни пазари през следващата година. Тогава следващото правителство, независимо дали ще е редовно или служебно, ще трябва да вземе ключови решения. Първата причина е, че ще трябва да финансира бюджетния дефицит, с който се очаква да приключи 2021 година. На второ място, както "БАНКЕРЪ" неведнъж писа, предстоящите плащания към кредиторите на страната ни през следващите две години са от порядъка на 2.7 млрд. лв. - 3.0 млрд. лв. годишно, или близо 6 млрд. лева.

Това предполага 

държавата да рефинансира падежиращите си дългове 

чрез продажбата на нови облигационни емисии. Твърде вероятно е да се прибегне именно към рефинансиране на емисиите, емитирани от второто правителство на Бойко Борисов. Ще напомним, че по онова време бяха издадени пет емисии на стойност 5.144 млрд. евро или около 10 млрд. лева. Със средствата бе погасен спешният мостов заем от 1.5 милиарда евро от края на 2014 г., заради изплащането на гарантираните депозити в КТБ, за покриване на други стари задължения, както и за финансиране на дефицита в бюджета. Последната част постъпи във Фискалния резерв, но като цяло тези 10 млрд. лв. така и не се вляха в икономиката.

Третият кабинет на Борисов също се отчете с емисия облигации на международните пазари. През септември 2020 г. предишното правителството пласира облигации по Глобалната средносрочна програма за емитиране на дълг на международните пазари, след повече от четири години отсъствие. Бе емитиран дълг в размер на 2.5 млрд. евро (около 5 млрд. лв.) - на два транша със срочност от 10 и 30 години. 

Равносметката в цифри е следната: По данни на МФ към 30 август 2021 г. държавният дълг възлиза на 29.667 млрд. лв., а съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт (БВП) възлиза на 23.8 процента. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във