Банкеръ Daily

Финансов дневник

Държавният борч пада въпреки ареста на Бойко

Борисов: докато ме арестуват, теглят огромен дълг

Борисов вместо за дългове да говори за корупция - по-навътре е в темата.
S 250 50a5c8b4 0a0d 4ca3 8ddb 4808919e5d12

В резултат на извършените дългови операции през месеца, държавният дълг на България се редуцира със 748.0 млн. евро  - от 15.962 млрд. евро в края на 2021 г.  на 15.214 млрд. евро в края на март 2022 година, докладваха от Министерството на финансите. Това представлява спад в съотношението дълг към прогнозното ниво на брутния вътрешен продукт с близо 2,7 процентни пункта съответно от 23.5 % на 20.8 %.

„Лидерът на опозицията”, както  вече бива наричан клиширано Бойко Борисов, 

обаче е на друго мнение: „Докато се тълпите тук още половин милиард заяви правителството, и миналата седмица, по-миналата, вече 1.5 млрд. за по-малко от 30 дни се взимат”.  Това каза той след разпита му в прокуратурата преди дни.

„В същото време е подписан меморандум за милиарди с неясни компании в гранитната зала в МС. Новите дългове са с три пъти по-високи лихви, тези лихви ще минат половин милиард до края на годината", коментира Борисов, причакан от журналистите при излизането му от прокуратурата.

Без да поставяме под съмнение разбирането, че увеличаването на държавния дълг е поемане на ангажимент, който ще тежи на данъкоплатците в бъдеще - понякога дори на все още неродените такива, от зле аргументирана истерия полза няма”, репликират го задочно от Института за пазарна икономика в свой анализ.

Поставена в сравнение на картата на Европа, 

България е със значително по-ниска задлъжнялост 

- към края на юни 2021 г. съотношението дълг/БВП е 24.7% по прогнозни стойности за размера на икономиката за годината, при средно 91% за ЕС и 98% за еврозоната; единствено Естония има малко по-нисък дълг.

Така че, колкото и пъти да арестуват и разпитват Бойко, риск за отчайващо задлъжняване на страната засега няма. 

Междувременно Министерството на финансите погаси седемгодишни еврооблигации с падеж 26 март.

Това стана причина за намаляване на държавната задлъжнялост.

"Финансите" изплатиха 1.275 млрд. евро 

в полза на държателите на седемгодишни еврооблигации на Република България, които са част от емитираните през март 2015 г. на международните капиталови пазари три транша облигации по средносрочната програма за емитиране на дълг на външните пазари. В сумата са включени номиналната стойност на облигацията в размер 1.250 млрд. евро, както и последният дължим лихвен купон в размер на 25.0 млн. евро. 

По другите два транша – 12 годишна и 20 годишна емисии облигации - са изплатени редовни лихви общо в размер на 54.375 млн. евро, обясниха от ведомството на Асен Василев.

На 21 март 2022 г. Министерството на финансите изплати и лихвени купони по двойния транш седем- и дванадесетгодишни облигации, емитирани през март 2016 г. на международните капиталови пазари по средносрочната програма за емитиране на дълг на външните пазари, общо в размер на 46.950 млн. евро.

Общата сума на извършените плащания през март 2022 г. по емитираните през 2015 г. и 2016 г. еврооблигации  възлиза на  1 376 325 000 евро, в т.ч. 1 250.0 млн. евро погашения и 126.325 млн. евро лихви.

Колкото до новия дълг засега става дума за т. нар. превъртане 

- с новия дълг се погасява стар.

„Новият дълг е 1.5 млрд. лева (но ще има още), погасени са главници и са платени лихви за 2.7 млрд.  лева. Това не е драма (засега)”, коментира анализаторката Иванина Манчева. "Не всяка емисия води до ръст на дълга. Но на мястото на Борисов бих мълчала, защото неговите хора изчислиха така падежите, че да се струпат през тази и следващите години", напомня тя.

Драмата е друга - 

за да не предизвика популисткото говорене преди изборите, 

правителството не излезе на дълговите пазари през миналата година, сякаш се надяваше на чудотворно задържане на ниските лихви. Това носи сериозни загуби на хазната. Ако кабинетът продължи да се финансира в големи обеми от вътрешния пазар, ще се усети и от  нефинансовия сектор.

Новата власт все пак емитира дълг през миналата година, но не стигна тавана, защото тогава Борисов и ГЕРБ я разкритикува, че тегли на седмица по 500 млн. лв., което ни вкарвало в дългова спирала. Въпреки че това се случи според бюджета, изготвен от самия ГЕРБ. Сега ГЕРБ-ерите - с обяснимо опозиционно поведение - критикуват, че управляващите не били теглили заеми миналата година, когато лихвите били по-ниски. Ами теглиха, но ги критикуваха. Пък и кой можеше да предвиди войната тогава?

Засега тревога буди бъдещото трупане на бюджетен дефицит. Което предполага да се преразгледат някои  разходи и някои компенсации. Все още популизмът не позволява за това да се говори открито, смята Манчева.

По-вероятно е да няма дефицит или да бъде минимален, освен ако управляващите не прибягнат пак до прехвърляне на разходи, но този път ще бъде прекалено. Общо взето буферите са огромни, а и фискалният резерв е 6.5 млрд. лева.

Според ИПИ, 

влошаването на фискалната позиция

вследствие от пандемията с преминаването от излишъци към дефицити е сравнително ограничено - нарастването на относителната тежест на дълга към размера на БВП е само  4.7 процентни пункта в периода от края на 2019 г. до края на юни 2021 година. Само в три страни - Люксембург, Ирландия и Швеция - нарастването е по-малко.

Дългогодишната практика на българските правителства е при нужда от по-значимо финансиране да се емитират облигации на международните пазари и това се потвърждава от структурата на дълга, в която отчетливо доминира външния дълг.

За подобна политика има сериозни аргументи - изостанала малка икономика, бедна на вътрешни спестявания, е по-разумно да търси приток на външен капитал, за да не "изтласка" частните инвестиции на вътрешния пазар. И без друго на глобалните пазари има повече "дълги пари", което позволява по-евтино дългосрочно финансиране.

Изглежда обаче политическият анализ е взел под внимание стигматизирането на външния дълг в масовото съзнание - особено ако се прави голяма емисия еднократно - за сметка на многократно по-ниския обществен и медиен интерес и натиск при поредица от малки емисии ДЦК на вътрешния пазар, констатират анализаторите на ИПИ. 

Трябва отново да припомним, че 

дългът е следствие, а първопричината е наличието на бюджетен дефицит. 

Когато управляващите искат да харчат повече, отколкото събират, те могат да направят най-общо три неща - да харчат от натрупаното от предходни години (фискалния резерв), да приватизират държавни активи или да увеличават дълга. Към момента възможността за приватизация е илюзорна, а резервът не може да се ползва безкрайно. От своя страна въпросите от типа "а за какво ще похарчите този дълг" са фундаментално подвеждащи - заем се взима, за да може да се финансират разходите на фиска над събраните данъци и такси сега.

Решението за размера на бюджетния дефицит, и оттам за нуждата от дълг, е заложено от предходно правителство още в края на 2020 година. Нито една партия в предишните два поредни парламента и две служебни правителства не заяви никаква политическа воля дефицитът да бъде ограничен, припомнят от ИПИ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във