Банкеръ Weekly

орисия

Държавната прегръдка се затяга

Изземват ни половината от заработеното

Залудо работи, залудо не стой!

Българските данъкоплатци отпразнуваха поредния своеобразен Ден на свободата от правителствените посегателства. Това се случи преди броени дни - на 16 май. Дотогава работихме (през дните на тази година), за да платим данъците си към държавата. Образно казано, това е денят, в който гражданите престават да работят за хазната и започват да се трудят за себе си. Датата е символична и показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде иззето незабавно. По света тази дата е известна като Tax Freedom Day.

През 2017 г. българите ще "изкарват" за един календарен ден средно по 261 млн. лева. В същото време консолидираните приходи в бюджета са 35. 4 млрд. лева. Това означава, че тази година сме работили 136 дни, за да се попълни хазната и да се подсигурят публичните харчове. Интересно е да подчертаем, че Ханс и Франсоа са ни отменили за 10 дни - ще рече, че европейските данъкоплатци ще отменят българските за натрупването на цели 2.6 млрд. лв., заложени като помощи от ЕС.

Най-много дни до 16 май сме отделили, за да попълним приходите от ДДС - били са нужни 34 дни. За приходите от акцизи сме "бачкали" 19 дни.

За осигуровките е бил нужен пълен месец - 22 дни за социално осигуряване и 9 дни за здравно. Планираните приходи от подоходните данъци сме попълнили за 12 дни, а тези от корпоративни данъци - за близо осем дни. Други осем дни ни отне да платим държавните и общинските такси. Сметките направи за „БАНКЕРЪ“ Петър Ганев, икономист от Института за пазарна икономика, който от години изследва този показател.

През последните години се наблюдава устойчива тенденция датата да идва все по-късно, което означава, че реално изземваното от данъкоплатците нараства, убеден е Ганев. След 2009 г. на практика липсват каквито и да е добри новини по отношение на данъчното облагане - имаме предвид намаление на данъци. Напротив, данъчната тежест постепенно нараства - както по отношение на националния бюджет, така и на общинско ниво и в осигурителното дело. През последните години добавиха върху самара и данък „Лихва“, данък върху застрахователните премии, туристически данък. Единият от примерите за тази година е увеличението на осигурителната вноска за пенсии с 1%, която бърка в джоба на работещите българи. Ганев илюстрира това с изчислението, че ако купуваме за годината една винетка за около 100 лв., еднопроцентното увеличение ни се отразява така, сякаш са ни задължили да купим още една годишна винетка. А акцизите върху цигарите и горивата непрекъснато се увеличават заради брюкселските изисквания и също спомагат за по-голямо данъчноосигурително бреме.

Методиката на ИПИ разпределя тежестта върху абсолютно всички български граждани (включително и деца, пенсионери и т.н.), но именно работещите понасят в най-голяма степен тежестта от попълването на хазната. За работещите българи данъчната тежест е близо 50%, тоест за тях Денят на свобода от правителството идва чак в първите дни на юли. 

Ако се обърнем към данните на Националния статистически институт (последните са за 2015 г.), ще видим, че за най-бедните 10% от гражданите най-голям ръст на разходите през 2015 г. спрямо 2008 г. се наблюдава в комуналните услуги (от 13.2 на 17%), а при най-богатите 10% - най-видимо растат данъците и осигуровките (от 9.4 на 16.1%). Фактът, че богатите отделят най-голям пай от доходите си за приходните пера в държавата, едва ли може да изненада някого. Изненадва обаче безочието на червените партийни функционери, които предизборно обещаваха да въведат 20% допълнителен данък за доходите над 10 хил. лева.

Българската държава има нестихващ мерак през годините да преразпределя около 40% от брутния вътрешен продукт. За пазарниците от ИПИ това е твърде високо ниво, по-добре е не държавата да определя кому колко, а повече пари да остават у хората и те да решават за лично потребление ли ще ги харчат, или ще ги използват за инвестиции. Още повече че според Ганев голяма част от разходите на държавата са „политическо прахосничество“.

Няма оптимистични признаци за намаляване на данъците. (Премахването на данък „Лихва“, който вече е безумен поради почти нулевите проценти, които банките дават по депозитите си, остана само обещание.) Отказът от приватизация тази година, вероятно поради патриотичния правителствен натиск, също утежнява положението на данъкоплатците, вместо да помогне за по-добра приходна част на бюджета и покриване на дефицита в него.

Данните на НСИ показват още един крещящ факт - тенденцията към покачване на данъци. През 2008 г. например няма нито една децилна група, която да отделя повече от 10% от домакинските си разходи за данъци и осигуровки, докато през 2015 г. това важи за последните четири децилни групи - т.е. за около 40% от населението на страната. Средно за страната през 2008 г. за данъци и осигуровки отива 6.8% от общия разход на домакинствата, а през 2015 г. този дял вече е над 11 процента.

Разбира се, тук става дума за разходите на цялото домакинство, и то без да се имат предвид непреките данъци (като ДДС и акцизи), които формират основните приходи в бюджета, както и осигурителните плащания за сметка на работодателя - друга основна част от данъчноосигурителната тежест в икономиката. Дори при този крайно ограничен индикатор на данъчна тежест обаче ръстът й се вижда ясно.

 

 

България вече не е с най-нисък корпоративен данък в ЕС

От тази година България вече не е на първо място между страните членки с най-нисък данък върху печалбата. Конкуренцията в областта на данъчното законодателство в рамките на ЕС е сериозна. С предвидените данъчни промени за 2017 г. Унгария измества България в едно от най-важните предимства за привличане на инвеститори - данъчната тежест за фирмите в Унгария ще бъде значително намалена - вместо 19% за големите фирми и от 10% за малките и средните фирми бе въведена единна ставка на корпоративния данък от 9% за всички компании (намалението в ставката е 53% за големите фирми, а за МСП е 10%).

В Унгария има и значителен ръст на минималната работна заплата - тя скочи със 17.5% (от 350 на 412 евро). Да, при разумното управление не се говори само за увеличение на заплатите, а се вземат решения и за други елементи, които да осигурят баланс на интересите между държавата, работодателите и заетите лица. Освен това от 2017 г. бяха намалени с 5% и социалните осигуровки, които плащат работодателите в Унгария.

Увеличава се минималната заплата, но се намаляват данъците и осигуровките, а в България досега се говори само за повишение на минималната заплата, а не се коментира това във връзка с данъците и осигуровките. В резултат на това се влошават позициите ни в някои международни класации - например в тази за икономическа свобода (от 55-о през 2015 г. на 60-о място през 2016 г.), по просперитет (от 51-во през 2015 г. на 57-о място през 2016 г.) и по условия за правене на бизнес (от 38-о през 2016 г. на 39-о място през 2017 г.), въпреки добрите ни макроикономически показатели. Очевидно е добре увеличението на минималната заплата да се балансира с намаляване на данъците или на осигуровките, плащани от работодателите, за да има краен положителен ефект.

Ако се вгледаме в последните данни на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество, ще видим доста тревожни факти. Българите плащат повече данъци и осигуровки, отколкото гражданите в редица държави, където те получават много по-високи възнаграждения. Облагането на труда у нас за 2016 г. е над средните 36% за страните от ОИСР. У нас отчисленията за данък върху доходите и различните видове осигуровки достигат 41.40 процента. От тях 23.34% са за сметка на наемния работник (13.34 % осигуровки и 10% данък върху общия доход), а останалите 18.36% са осигуровките, които плаща работодателят. При такова съотношение облагането на труда в България е по-високо, отколкото в Гърция, Испания, Естония и Полша. А далеч зад нас са богати държави като Люксембург, САЩ, Канада, Великобритания. В богата Швейцария например удръжките от заплатата на един несемеен работещ без деца са близо два пъти по-ниски, отколкото в България - 21.8 процента.

Като се добавят и данъчните облекчения за работещи родители с деца, средният процент на удръжките в страните от ОИСР пада от 36 на 26.6 процента. У нас отстъпките за работещи родители са повече от скромни - за доходите, получени през 2016 г., се дава възможност да се намали годишната данъчна основа само на единия родител, и то при следния ред: с 200 лв. - за едно непълнолетно дете, с 400 лв. - ако децата са две, и 600 лв. - при три и повече ненавършили пълнолетие деца. Докато примерно в Швейцария семейства с две деца плащат данъци върху доходите си в размер едва на 9.1 на сто.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във