Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Държавната подкрепа за банките в Еврозоната

След последната световна финансова криза Европейският съюз договори набор от правила за прехвърляне на товара от проблемни вземания на собствениците и на кредиторите на закъсалите банки, принуждавайки ги да поемат загуби преди да бъде разрешено използването на публични средства. Но, както обикновено се случва в реалния живот, те бяха заобикаляни нееднократно на ръба на закона и съгласно предвидените изключения при извънредни ситуации. 

 

Най-показателните казуси, при които данъкоплатците са призовани в помощ на банкерите след 2016-а, са основно в Италия. Но има и изключения, всичките направени в името на добри каузи.

Най-силно критикуваното изключение от приетите правила в Еврозоната е с германски адрес и е за кредитора Norddeutsche Landesbank-Girozentrale (Nord LB).

Годината е 2019-а, датата - 5 декември.  Брюксел ще запомни този ден с одобреното спасение на германската Nord LB. Цената е 3.6 млрд. евро, след преценка на комисията за конкуренцията, че планът за рекапитализацията й не представлява незаконна държавна помощ.

Въпросната помощ е гласувана заради лошите заеми за корабостроителния браш на страната. Под формата на капиталова инжекция Nord LB получава 2.8 млрд. евро, като 60% от средствата идват директно от данъкоплатците. Финансовата тежест на „подкрепата“ е разпределена между германските провинции Долна Саксония и Саксония Анхалт и държавни спестовни банки, както следва: 1.7 млрд. евро от регионалните власти на Долна Саксония и Саксония-Анхалт и 1.1 млрд. евро от спестовните банки. В допълнение, провинция Долна Саксония  гарантира заеми за 800 млн. евро.  

Европейската комисия пък прецени, че в случая няма нищо незаконно, защото инвеститорите са възмездени "по пазарни условия", което означава, че всеки частен инвеститор, поне на теория, приема същите условия.

Подобен е случаят и с португалската държавна банка Caixa Geral de Depositos, чиято рекапитализация през 2017-а също не попадна в категорията „незаконна държавна помощ“, защото подобно на германската Nord LB, капиталът бе предоставен от правителството "при пазарни условия". По онова време Португалия инвестира 3.9 млрд. евро и планира дълбоко преструктуриране на банката, за да се съхрани дългосрочната й рентабилност. През ноември 2019-а Caixa Geral de Depositos отчете чиста печалба от 641 млн. евро за първите девет месеца на годината, а правителството очакваше да получи дивиденти за 237 млн. евро през 2020-а (което не е сигурно предвид пандемията от COVID-19).

Италия пък помогна на Banca Popolare di Bari с 900 млн. евро на 15 декември 2019-а заради натрупани необслужвани заеми в размер, надхвърлящ всякакви приемливи граници.

С активите си под 14 млрд. евро обаче регионалната банка бе прекалено малка, за да попадне в обхвата на правомощията на Брюксел. Да не говорим, че подобно на предишните случаи в италианския юг, прехвърлянето на загубите върху инвеститорите бе политически неразумно, защото те са и гласоподаватели. Парите от тази държавна инжекция влязоха в закъсалия длъжник чрез държавната Banca del Mezzogiorno-Mediocredito Centrale, която правителството предвиждаше да превърне в "банка за инвестиции" в южна Италия. 

На 2 януари 2019-а италианската Banca Carige, която преминаваше от криза в криза, заради купища необслужвани заеми и непрестанни мениджърски конфликти, бе поставена под административно управление от Европейската централна банка - безпрецедентно решение за компания от подобен калибър. Рим побърза да предостави гаранции в размер на 3 млрд. евро в подкрепа на ликвидността на Banca Carige - за да убеди кредиторите, че тя ще продължи да плаща дълговете си. А ЕК прецени, че тази подкрепа не противоречи на наредбите за държавна подкрепа, от една страна - защото банката плащала комисиона на държавата, а от друга - защото мярката била "целенасочена, пропорционална и ограничена по време и обхват". 

Banca Monte dei Paschi di Sieana може би е най-показателното "правомерно" изключение от наредбите за банкови фалити на ЕС, заложено в Директивата за възстановяване и закриване на банки. То помогна на най-старата банка в света, бореща се с планина от необслужвани заеми, да оцелее с инжектираните в нея 5.4 млрд. евро държавни пари. Един раздел от споменатата директива позволява на правителствата да предоставят предпазна рекапитализация на платежоспособни банки, за да бъдат избегнати "сериозни сътресения" в икономиката.

През 2018-а Кипър получи одобрение от ЕС да отдели 3.5 млрд. евро (над 10% от БВП) за разформироване на втория си по размер кредитор Cyprus Cooperative Bank. Основният мотив на Брюксел беше, че сагата около въпросната банка е започнала доста преди създаването на европейския режим за преструктуриране и закриване на закъсали кредитори и заради това процедурата трябва да е съобразно националното законодателство. Половината от активите на Cyprus Cooperative Bank бяха необслужвани и се финансираха основно от депозити, което означаваше, че няма собственици на облигации, които да поемат част от разходите около фалита, според ЕК. 

Цитираните примери показват, че усещането за морал и за справедливост не винаги съвпадат с оценките и с действията на управляващите, независимо от коя част на планетата са те. И може би единствената разлика е в размера и степента на корупция.   

Facebook logo
Бъдете с нас и във