Банкеръ Daily

Финансов дневник

Държавите в Югоизточна Европа трябва да стимулират компаниите да инвестират в изследователска и развойна дейност

Държави като България, Хърватия и Румъния с бързи темпове се доближават до европейските нива на брутен вътрешен продукт (БВП), така че „машината за конвергенция“ дава резултати, каза Аруп Банержи, регионален директор за страните от ЕС в Световната банка, в интервю за единадесетото издание на годишната класация TOP 100 SEE на SeeNews, което предстои да излезе на 9 октомври 2018 година.

„Конвергентните програми на национално ниво проработиха много успешно като цяло. Това, което правим обаче, е да надникнем под повърхността и да видим какво се случва на поднационално ниво в различните региони на една държава – дали те се развиват еднакво. Дали хората в дадена страна повишават качеството си на живот и дали това се случва равномерно. За съжаление отговорът и на двата въпроса е „не“, допълни той.

През последните пет години в Европейския съюз се наблюдава неравномерен растеж сред районите на държавите-членки. Столиците – София, Букурещ и Загреб – се справят много по-бързо от останалите части на съответните държави и изоставащите региони, които са и най-бедните региони от държавите, остават все по-назад. Същата тенденция се наблюдава и сред хората.

„Именно от тези държави са едни от най-квалифицираните хора на световно ниво – например преуспяващия технологичен сектор в България и Румъния. Дългогодишна традиция е именно български и румънски ученици да печелят световните олимпиади по математика. Същевременно най-бедната част от населението живее в икономическа стагнация. Това е голямото предизвикателство пред тези държави“, уточни Аруп Банержи.

Тази дългогодишна тенденция се задълбочава от технологичния възход. Технологичният растеж подпомага държавите и компаниите, които успяват да станат все по-продуктивни и конкурентноспособни. Предизвикателство за всички държави-членки, включително и тези в Югоизточна Европа, е как да подпомогнат най-бедната част от населението и по-малките фирми, за да успяват да се конкурират ефективно с наличните технологични възможности.

Компаниите в Югоизточна Европа все още не растат достатъчно и не могат да се възползват от технологичните иновации и да инвестират в изследователска и развойна дейност. И това се дължи частично и на факта, че работят в бизнес среда, която не им позволява или не ги стимулира да растат. Тези предизвикателства не са специфични само за Югоизточна Европа, но въпросът е дали за политиците те са приоритетни, както е например случая в Китай и Северна Европа. Решенията не могат дойдат от Брюксел, а да бъдат постигнати в рамките на всяка национална образователна  политика.

Резултатите от последното международно изследване PISA показа, че страните от Югоизточна Европа наистина изостават. За България изследването показа, че 42% от населението не е функционално грамотно да се справи с математиката и със сложни текстове. Това означава, че 4 от 10 българи на 15-годишна възраст всъщност не са достатъчно подготвени да се справят с тази нова икономическа среда.

Аруп Банержи отбелязва нуждата от насърчаване на иновациите и приемането на нови технологии: „Насърчаването на иновациите е ключов фактор. Има една истина за иновациите и тя е, че провалът е сигурен. Иновациите и предприемачеството обикновено е поредица от множество провали и само един огромен успех. Въпросът е дали има налична среда , която да позволи на хората и компаниите да се провалят, но и да се възстановят след това и да опитат отново. Нужно е да има иновативни компании, които имат по-висока толерантност към риска, но и да има регулаторна структура, която им позволява да поемат тези рискове. Нужна е и финансова структура, която да споделя риска с други инвеститори, а не просто с банки.“

Facebook logo
Бъдете с нас и във