Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Държавите се разделят с рейтинговия фетишизъм

Възможностите на най-големите световни икономики да обслужват задълженията си е поредната глава от приказката за инвеститорите, които са се разочаровали от държавите, смятани досега от тях за абсолютно сигурни.
Преди финансовата криза опасността някоя страна да обяви мораториум по дълга си се свързваше основно с развиващите се стопанства, след като много от тях периодично обявяваха фалит. Това до голяма степен отклоняваше вниманието от рисковете в развитите и богатите държави и по-специално от правителствените облигации на страните от еврозоната и на САЩ, които гордо развяваха рейтинга си ААА.
Днес нещата са коренно различни, а съмненията на инвеститорите как рейтинговите агенции оценяват държавния риск растат. Особено след провала им от преди три години, когато не реагираха на изпъчилата се пред очите им угроза за гарантираните с ипотеки дългови книжа, потопили света във финансова криза.
В случая с държавния дълг голямата доза несигурност произтича от водещата роля на политиката при преценката дали съответната държава ще успее да обслужва дълговете си. Защото, както коментира Дейвид Биърс - управителен директор на звеното за държавните рейтинги в Стандард енд Пуърс, фискалната политика по своята същност е политически процес. И понижението на кредитните позиции на повечето периферни икономики от еврозоната, а в последните дни и на САЩ са резултат от политическите пречки за разрешаване на проблемите.
Същевременно върви и обратният процес на повишение на рейтинга на много развиващи се стопанства в резултат на по-строгата фискална политика и на намалението на кредитния им риск.
Следователно същността на въпроса тук са променените модели на дългосрочните инвестиции и потенциалното им влияние върху икономически растеж, заключава икономистът от Лойдс ТСБ Чарлз Дийбъл.

Facebook logo
Бъдете с нас и във